Текст 1: Предистория на връчването на Нобеловата награда за мир на Ригоберта Менчу

Текст 2: Реакции в Гватемала относно наградата

Други статии от пресата за Нобеловата награда за мир на Ригоберта Менчу на английски език ще намерите на страницата Press.

Едва през лятото на 1992 католическата епископска конференция и профсъюза на университетските доценти признават кандидатурата на Менчу. На 15 юли многобройни представители на политически, религиозни и културни групи изказват своята подкрепа чрез "campo pagado", рубрика за платени обяви в ежедневника "La Hora".

Когато Ригоберта Менчу идва на летището "La Aurora" в столицата Гватемала в следобеда на 11 юли, 1992, гръмват музика и аплодисменти. "Към най-щастливите моменти, които може да изживее едно човешко сърце, е момента, в който човек се завръща в родината си", казва 33-годишната индианка в импровизираното си изказване. "Ние днес сме обединени, така, както сме учили от нашите деди. Всички, които сме родени на тази земя, която принадлежи на всички."

Това е първото официално посещение на Ригоберта Менчу в родината й, която е напуснала от 1981. Тя се завръща, за да води разговори с различните индиански организации за идентичността и правата на латино-американските местни народи. Разговорите са подготовка на съвещание на комисията на ОН срещу дискриминацията и в защита на малцинствата, в която Менчу участва като първа жена-индианка.

Пътуването предизвиква с противоречиви чувства. Докато много хора на улицата и по-късно в селата празнуват завръщането, още по пътя от летището към центъра на града се появяват първите патрули. На следващата сутрин в Chimaltenango две коли с тъмни прозорци взривяват колата на Менчу - първото от общо три посегателства върху живота й само по време на петия престой.

[Раймар Паул, в: Евангелистки вестник, 1 ноември, 1992]

[Начало на страница]

Реакции в Гватемала относно връчването на наградата

В гватемалското планинско селце Сан Маркос стотици хора въодушевено празнуват връчването на Нобеловата награда за мир на Ригоберта Менчу. Празнуващи хора изпълват улиците, за да видят 33-годишната защитничка на гражданските права, която понастоящем координира протестните акции срещу празненствата по повод 500-та годишнина от пристигането на Колумб в Америка.

"Тя е една от нас, тя е жена, която се бори", казва Usta Quia Fuentes, която е дошла за шествието от съседно село. Развълнувана Ригоберта Менчу маха с ръка от колата, която я води от столицата до Сан Маркос. В столицата тя остава за кратко след новината за връчването на наградата. "Моите хора ме очакват", обяснява тя на журналистите.

Правителството на страната в средна Америка с най-продължителна гражданска война, реагира по раздвоен начин на решението на Нобеловия комитет. В официална декларация на президента Jorge Serrano се дава израз на очакването, че Ригоберта Менчу "би могла да използва влиянието и авторитета на отличието", за да допринесе за мирно решение за Гватемала. Външният министър Park отбелязва, че той е против връчването на наградата, "защото тя принадлежи на определени групи, които са довели Гватемала до опасна ситуация". (...)

Говорителят на съюза на Обединената Национална Съпротива, Miguel Sandoval, говори в Мексико за "първата добра новина, която получават народите на Гватемала от 500 години". Бившият президент на Коста Рика и носител на Нобеловата награда за мир за 1987, Оскар Ариас, също определя решението на журито като "признаване на 500-те години дискриминация и незачитане".

[AP-съобщение, 18 октомври, 1992]

[Начало на страница]

Ригоберта Менчу изисква цялостни реформи в Гватемала, с които ще бъде възможно справедливото участие на индианското мнозинство в управлението. Правителството трябва да се съобрази с исканията на местните жители. "Истинско участие на индианците означава, някои правила тук, в Гватемала, да бъдат променени".

Ригоберта Менчу казва, че тя иска да избегне това, протестите срещу празненствата по повод 500-та годишнина от откриването на Америка от Колумб, да бъдат забравени. Нобеловата награда трябва да държи будно съзнанието за потисничеството на индианците. Но тя отрича, да бъде представителка само на индианците: "Никой днес няма политическия и морален авторитет да решава, кой представлява индианците." Това решение трябва да бъде оставено на местните базис-групи.

"Лъжата, ограничеността, недалновидността и егоизмът на тези, които имат власт, корумпираха обществото и доведоха до това, хората да вярват, че те са господари на земята - а не нейни деца", казва защитничката на човешките права. Държавният президент на Гватемала Jorge Serrano я предупреждава, че е скрил истинското си отношение по повод връчването на наградата. Тя получава многобройни поздравления от чужбина, преди президентът да й се обади. Но тя се надява, обвиненията, отправяни от военните, че тя е комунистка или активистка във въоръжена съпротива, ще престанат. Такива нападки силите за сигурност отправят към носителката на Нобеловата награда за мир".

[Съобщение на Reuter, 19 октомври, 1992]