[Начало на страница]

Индия преди 15 август, 1947г.

Някои статистически данни относно британска Индия преди 15 август 1947г. красноречиво говорят за ситуацията, в която е поставен Ганди при неговото завръщане: 410 милиона жители, от тях 281 милиона индуси, 115 милиона мюсулмани, 7 милиона християни и 6 милиона сикхи, само 150.000 англичани. Индусите са поделени в 3.000 касти и подкасти. Под британско управление са 310 милиона жители и едва две трети от територията е обитаема. Една трета от територията на страната с около 100 милиона жители е поделена на 565 области; има 15 езика и 845 диалекта. 85% неграмотни и неописуема бедност (...) са пречката за независимостта.

[Допълнителни информации за историята на Индия ще намерите на страницата Индия.]

Ганди постепенно спечелва силна подкрепа сред индийското население

Когато Ганди се завръща в Индия, той започва да представя своите идеи пред обществеността. За цивилният протест срещу неограничената власт на Англия свидетелства Соленият поход от 1930, чрез който се сваля държавния монопол върху производството на сол и се създават стопански облекчения за индийците. Важно за Ганди е това, неговите сънародници да започнат да се учат да преодоляват военното господство на британците чрез повече морална сила. Докато в началото ненасилствените протести се провалят поради неорганизираността на масите, Ганди започва постепенно да печели подкрепата на индийския народ и да подсилва неговото национално съзнание.

Той възхвалява обикновения живот и определя като символ на този живот тъкачното колело

Помирението на индийците от различните касти за Ганди е наложителна задача, която той не може да осъществи. Може би причината се крие в това, че той призовава хората от различните етнически групи да намерят потвърждение за своя живот в несигурност и бедност. Докато чрез "пост до смърт", чрез което той най-ясно дава израз на своята философия, той успява донякъде да сближи отделни касти, това не му се отдава в отношението между индуси и мюсулмани. Хората от неговата собствена религиозна общност не са му напълно вярни, кървавите противоречия между враждебните групи стават все повече. Когато накрая е обявена независимостта на Индия на 15 август 1947, последва разделянето между Индия и Пакистан.

Той с голяма загриженост наблюдава споровете между отделните групи

Нагласата на Ганди спрямо ненасилието се превръща в неговия завет. Не трябва да се забравя и това, че чрез собствения си начин на живот и "завръщането към обикновения живот" той е извън изискванията на времето и в същото време е на пътя на политическите решения на съвременната държавност.

Драматичен е краят на Ганди. На 30 януари 1948г. този, който е наречен от индийският поет Тагор Махатма "голяма душа", е убит от изстрели с пистолет. През целия си живот той се бори за политика на ненасилие. С голяма загриженост той вижда, как отделните религиозни групи не могат да изгладят противоречията помежду си преди и след независимостта. Той се опитва да внуши нуждата от побратимяване на религиите. Десет дни преди смъртта си, по време на водена от него молитва в един имот избухва бомба. Сякаш предчувствайки смъртта няколко дни преди атентата Ганди казва: "Ако трябва да умра от куршума на някой луд, трябва да го направя с усмивка. В мен не трябва да има гняв. Бог трябва да е в сърцето и на устните ми, а вие трябва да ми обещаете едно: Ако се случи нещо такова, не трябва да леете сълзи. Не съм осъществил службата си спрямо човечеството заради молбите на някой човек. Аз съм такъв, какъвто е искал да бъда Бог, и аз правя това, което той ми посочва. Оставете го да прави каквото иска с мен. Ако той иска, нека ме убие. Аз вярвам, че правя това, което той ми повелява."

Новината за неговата смърт разтърсва целия свят. Обединените Нации свалят флаговете си на половина в знак на траур. От Ватикана до Кремъл се дава израз на трагичната смърт. Ганди остава голям образец в целия свят.

[от: Герхард Цимерман, Те въстанаха, Neukirchen-Vluyn 1995, 49ff.]

[Начало на страница]

[Начало на страница]