Още от създаването на държавата през 1947г. Индия не може да бъде разглеждана като единна държава. Преди това става дума по-скоро за една култура. Областта под формата на полуостров, или субконтинент, е дълго време откъсната от другите народи. Това се дължи на това, че естествените граници на областта се образуват на север от огромни планински върхове, най-известният сред тях Хималай, на юг Арабско море и Бенгалският залив.

Едва когато арабски мореплаватели и търговци откриват днешна Индия около 1000г. след Христа, настъпват съществени промени. С новопристигналите араби в районите на днешна Индия се разпространява исляма. Стига се до трайно ислямско присъствие в страната. Основават се султанати, укрепва се ислямското господство и се създават големите царства, които просъществуват чак до 18 век. След това възниква нестабилен съюз от държави. Под мюсулманско господство индусите успяват да съхранят религията си. В края на мюсулманското господство само около една пета от населението изповядва мюсулманска религия.

Но още от 1498 - когато Васко да Гама открива морският път към Индия - християнските европейци нахлуват в Индия. Преднина имат португалците. През 17 век британски "Източно-индийски търговски компании" се установяват в пристанищни градове в Индия, например в Мадрас, Калкута и Бомбай. Постепенно те се опитват да наложат контрол над цялата страна и слагат началото на военното завладяване на Индия. Тъй като британците не могат лесно да подчинят тази огромна страна (около 3,3 милиона km²) с многобройното й население (около 200 милиона) на британско централно управление, те оставят териториалното деление така, както са го заварили. Господарите на отделните области са подчинени на британско господство. Думата в Индия са имали британските генерали, които са били подчинени на короната, или на британското правителство. Съществуващата феодална система и системата на кастите британците също оставят недокоснати, защото и двете системи поделяли индийците на групи, което е образувало пречка за обединението на индийците срещу британците и оказването на съпротива. През 1858г. все пак се стига до въстание, което е потушено. През същата година британският генерален гувернатор става вице-крал. Индийците реагират през 1885г. със създаването на Индийският Национален Конгрес, който има за цел постигането на независимостта на Индия - много преди Ганди да започне своята борба. Това обединение е толерирано от британците, тъй като е било ясно, че мюсулмани и индуси не могат да се обединят. По-късно Националният Конгрес се превръща във водещата партия в Индия.