[Начало на страница]

На 4 април миналата година за 30-ти път бе отбелязан деня, в който беше убит Мартин Лутър Кинг. През пролетта на 1968 Кинг се солидаризира с чернокожи работници от стачката на работниците от градското сметопочистване в Мемфис, Тенеси. Точно когато обсъжда църковни песни за голямо събрание вечерта на 4 април, той е застрелян от бели расисти. Кинг умира на 39 години. (...) Кинг е убит в момент, в който популярността му значително е спаднала. В този момент той вече не спада към десетте най-популярни личности в САЩ. Наричаният някога "апостол на ненасилието" носител на Нобеловата награда се превръща в последните две години в "нежелана" за много хора личност. Защото той остро критикува обществото и политиците в САЩ в борбата за правата на ощетените и предизвиква масови акции на цивилно неподчинение.

Днес същият този Мартин Лутър Кинг се празнува официално като национален герой в САЩ. От 1986г. (в понеделника след неговия рожден ден на 15 януари) се отбелязва денят на Мартин Лутър Кинг. Кинг спада към тези десет личности, които се честват като "християнските мъченици на 20 век", в чиято чест са издигнати статуи в Лондонското Уестминстърско Абатство. (...) Естествено споменът за Кинг понякога е застрашен да бъде натоварен от клишета. По този начин клишето за "ненасилствения мъченик" често води до това, политическите перспективи на Кинг да бъдат обобщавани и неговото предизвикателство към нас да бъде лишавано от остротата му. В този случай не може да се усети много от "опасния спомен" (J.B. Metz). Трябва да се попитаме: За кой Мартин Лутър Кинг си спомняме? Позволяваме ли да бъдем предизвикани от присъщите му начини на мислене и действие? Не гледаме ли с възхищение на неговото дело, но и някак все пак като на нещо отминало? Или той ни вдъхновява към смело отношение към наболелите проблеми на нашето съвремие?

Но първо искам да задам въпроса: Кой е бил Мартин Лутър Кинг Младши? На 15 януари 1929г. той се ражда в Атланта, Джорджия, като син на чернокожия баптистки свещеник Мартин Лутър Кинг и неговата жена Алберта Уилиямс Кинг. Въпреки, че той израства по-скоро защитен в сравнително заможно семейство, още в младежките си години той се идентифицира със съдбата на мнозинството от неговите черни братя и сестри. Получава образование, което е достъпно за малко афро-американци. От 1948 до 1954 той следва теология в университети в северната част на САЩ. През 1954 - на 25 години - той поема поста на свещеник в енория в Монтгомъри, Алабама. (По този начин той се отказва от възможната за него кариера в университет.) Още през следващата година Кинг - чието занимание с пацифизма и ненасилието е теоретично до този момент - е изправен пред едно необичайно предизвикателство, когато през декември 1955 в Монтомъри, където силно е изразен расизма, се стига до спонтанен "автобусен бойкот". Унизените чернокожи вече не могат да понасят унизителното отношение към тях в градския транспорт. Те отказват да заемат винаги задните места и да ги освобождават при нужда за белите. Все още малко познатият в Монтгомъри пастор Кинг е избран за президент на комитета на бойкота. В очите на белите граждани той е "политически неизвестен".

Но скоро като говорител на ненасилственото гражданско движение Кинг се сдобива с национална известност. Когато неговата къща е бомбандирана от белите, той се заклева пред своите чернокожи другари: "На насилието трябва да отвърнем с ненасилие. Мислете за думите на Христос: ,Този, който посегне към меча, ще бъде убит от меч.' Христос ни повелява: ,Обичайте враговете си!' Така трябва да живеем." Кинг, който притежава оръжие за самозащита, както и повечето негови съграждани (и който - отчаяно - е молел за разрешение, да носи в колата си огнестрелно оръжие) решава да изхвърли всички такива средства от своя дом.

Мнозинството от застъпниците за гражданските права е от църковни общности на чернокожите. Тяхната цел - премахването на расовото разделение в обществения сектор - те се опитват да постигнат чрез ненасилствени средства: чрез демонстрации, молитва, препълване на затворите. В техните църкви те упражняват ненасилствена съпротива.

[Начало на страница]

Кинг интерпретира ненасилието като "християнство в действие". "Духът и причините за движението - според Кинг - "идват от Христос, докато методите идват от Ганди." "Вероятно Ганди е първият човек в историята, който превръща етиката на Христос от променливо въздействие между хората в ефективна социална сила с огромен мащаб." В обобщение на автобусния бойкот в Монтгомъри, Кинг посочва основните аспекти на ненасилствената акция:

1.) "Ненасилствената съпротива не е метод на страхливите. Съпротива се осъществява. Когато някой употребява този метод, защото той се страхува или защото не разполага с оръжията на насилието, в действителност той не действа ненасилствено."
2.) Ненасилствената съпротива не цели да "унищожи или унижи противника. Целта е помирението."
3.) Към ненасилствената съпротива спада "готовността, да се понесе унижение, без да се отмъщава за ударите, без да се отвръща на ударите...
Незаслуженото страдание е избавление. В страданието се съдържа мощна възпитателна и съживяваща сила."
4.) Ненасилствената съпротива се основава на "убеждението, че вселената е на страната на справедливостта. Тези, които вярват в ненасилието, се сдобиват с дълбока вяра в бъдещето."

През 1960 Кинг става помощник-свещеник в църквата на своя баща, Ebenezer Baptist Church в Атланта. Така той има повече време за ангажимента си в движението за граждански права. Автобусният бойкот в Монтгомъри е последван от множество акции на ненасилие в други градове в южната част на САЩ. Известни стават три кампании, водената от Кинг "Southern Christian Leadership Conference" (SCLC - "Християнска лидерска конференция в южните щати") провеждана през годините 1961 - 1965 в Albany, Birmingham и Selma. Нейният резултат: Расовото разделение в обществения сектор е премахнато в голяма степен. Броя на правоимащите афро-американци значително е нарастнал. Преди всичко много от тях са с едно ново самосъзнание, сдобили се с него в "справедливия ход" на събитията.

Употребата на ненасилствени методи Кинг разбира като освобождаване от принудата, да се имитират преобладаващите ценности на обществото, в което той живее, или на западните индустриални нации. Неговата цел е спирането на насилствения цикъл. С акциите на ненасилие той се надява да приобщи противника към нов политически процес, в който всички се учат. Той не спира да набляга върху следното: Ненасилието трябва да предизвика освобождаването на потиснатите и на потисниците.

Тъй като застъпването за ненасилието често е приемано за наивно, бих искал да подчертая: В никакъв случай Кинг не е наивен, "верен на етиката" мечтател. Той не е сляп за институционализираното насилие, насилието в съществуващите отношения. Така той набляга на това, че съществуването на гета или безработицата представляват форма на насилие спрямо малцинството. Той остро критикува политици, които докато подкрепят войната във Виетнам, напомнят на чернокожите жители на гетата за ненасилието. Тези, които се кълнат в ненасилие, за да оправдаят съществуващите отношения на насилие спрямо критичните малцинства, не могат да се осланят на идеите на Мартин Лутър Кинг! През 1967 в коледната си молитва Кинг казва: "Ние изпитахме значението на ненасилието в нашата борба за расова справедливост в САЩ, но сега дойде времето, да изпитаме ненасилието във всички сфери на човешките конфликти, а това означава ненасилие на международно ниво." (...)

Кинг и неговите съмишленици застават зад опита: Там, където хората се събират, за да осъществят съпротива чрез ненасилствени директни действия срещу несправедливостта и да направят конфликтите обществени, са в състояние - дори и като малцинство - да предизвикат промени. Естествено това не ги предпазва напълно от неуспехи. Но ние не трябва да се свиваме в себе си в това трудно време! Ние трябва и ние можем да се намесваме в конфликтите на днешното време, за да се приближаваме до целта ни, пълната справедливост. Представяното от Кинг движение постоянно се основава на основните права и конституционните принципи, които се съдържат в американската конституция. "Be true to what you said on paper!" ("Направете това, за което сте се обявили писмено!") казва той на своите бели съграждани. Убеден съм: Можем да се поучим от Кинг, когато развиваме "конституционен патриотизъм", който от една страна ни предпазва от това, да омаловажаваме основите на нашата конституция и нашата правова държава, и който от друга страна ни дава сили, действително да защитаваме и отстояваме конституционно-правово установени човешки и основни права.

[Начало на страница]

Когато се питаме за актуалността на наследеното от Кинг, не е достатъчно да си спомним само за неговите принципи и методи на действащо ненасилие. Когато днес - над 30 години след смъртта на Кинг - се задава въпроса за неговото значение, не трябва да се забравя за позициите и действията на "късния Кинг" през периода 1966-1968. В противен случай Кинг лесно би се превърнал просто в един невинен "апостол на ненасилието", един от многото "светци". Какво отличава "късния Кинг" на времето 1966-1968 от "ранния Кинг" на годините от 1955 до 1965?

Когато след тежки безпокойства в гетата през 1965г. Кинг трябва да направи равносметка на движението за граждански права, той трябва да признае: Ситуацията на афро-американците в гетата на големите градове, преди всичко в северните щати, се е влошила. Премахването на расовото разделение в обществения сектор почти не е повлияло върху стопанското им ощетение, върху високата безработица и катастрофалните условия на живот и образование в гетата. Отстояваните методи на ненасилие в голяма степен нямат ефект.

[Начало на страница]

a) Проблемът на бедността

Кинг поставя акцента на своята критика върху проблема на расизма и проблема на бедността. Ясно му е, че проблема на бедността има интернационално измерение. "Ние на запад не трябва да забравяме, че бедните страни са преди всичко бедни поради това, че ние ги експлоатирахме чрез политически и стопански колониализъм." Затова Кинг изисква "революция на стойностите" в западните индустриални общества. "Трябва час по скоро да сложим началото на превръщането на материално-ориентираното общество в общество, ориентирано към хората. Когато машини и компютри, стремежи към печалби и права на собственост се считат за по-важни от хората, гигантското трио на расизма, материализма и милитаризма не може да бъде победено. ... Определено наша отговорност е, да поемем ролята на милостиви самаряни за всички тези, които са в затруднение. Но това е само началото. Един ден ще осъзнаем, че целият път към Ерихон трябва да бъде променен, за да не се ограбват и избиват повече мъже и жени, които са на своя жизнен път. ...Една истинска революция на ценностите ще разглежда крещящото противоречие между бедност и богатство с голямо безпокойство. ...Един народ, който от години използва повече парични средства за военна защита, отколкото за изграждането на социални реформи, ще изпадне в състояние на духовна смърт." Кинг беше убеден: "Една сграда, която приютява просяци, трябва да бъде построена наново."

Няколко месеца преди смъртта си, Кинг разработва план за политическа мобилизация на всички в САЩ, чиито права са пренебрегнати. "Кампания на бедните" ("Pool People's Campaign") трябва да конфронтира гражданите на САЩ с бедността в собствената им страна. Плануваните за пролетта на 1968г. акции е трябвало на първо време да обединят бедните от всички етнически групи. Тяхната цел е била: "Власт за бедните" ("poor people's power"). (...)

[Начало на страница]

б) Критиката на Кинг срещу войната във Виетнам

От края на 1966г. Кинг постоянно говори за връзката между расизъм, бедност и война: "Трябва да признаем, че злото на расизма, на икономическата експлоатация и на милитаризма са свързани помежду си." Осъзнаването на тази връзка поставя Кинг в първите редици на противниците на войната във Виетнам. Първоначално, въпреки, че е член на пацифисткия "Съюз на помирението", той се колебае открито да заеме позиция по отношение на войната във Виетнам. Водещи личности на движението за граждански права с основание се страхуват, че политическата и финансова подкрепа на движението за граждански права е осъществена от бели либерали, когато Кинг ясно критикува правителствената политика. Много афро-американци се страхуват от упрека, че не са истински патриоти. Кинг пречупва тази традиция с убеждението: "Идва време, в което мълчанието означава предателство." "Самият аз години наред съм проповядвал ненасилие. Не би ли било признак на непостоянство, ако сега не заема позиция срещу войната във Виетнам?" 

Точно една година преди смъртта си, във впечатляваща реч срещу войната Кинг казва: "Трябва да остана верен на убежденията си и вярата си, че заедно с всички хора принадлежа към Божиите деца. Това призвание в братство надхвърля принадлежността към дадена раса, нация или религиозна общност. Защото вярвам, че Бог обича особено много страдащите, безпомощните и унизените сред своите чеда, затова сега говоря пред вас. Наша задача е, да говорим за слабите, за тези, които нямат глас (‚to speak for the voiceless'), за жертвите на нашата нация, за тези, които са обявени за врагове. Защото никоя създадена от хората декларация не може да ги определи като хора, които не са наши братя."

Кинг беще готов да плати цената за своята "творческа неприспособимост". Един президентски съветник казва, че речите на Кинг са "точно по линията на ,commies'" (= презрително обозначаване на комунистите, H.G.). Издателите на "Life Magazine", които правят публикации след убийството на Кинг, пишат за речта на Кинг в църквата Ривърсайд, че тя е "до голяма степен демагогско оклеветяване, което звучи като ръкопис за радио Ханой." (...)

[Начало на страница]

в) Всемирното измерение в речите и действията на Кинг

Когато си задаваме въпроса за значението на наследството на Кинг за нас, освен неговата философия и практика на ненасилието и неговата позиция за връзката между расизъм, бедност и милитаризъм, трябва да се обърне внимание и на един трети аспект: всемирното измерение на мисленето и действията на Кинг. С право чернокожият баптистки свещеник е наречен "пророк на всемирното християнство". Бих искал да подкрепя това с конкретни примери за вселенския, прехвърлящ конфесионалното ангажимент на Кинг:

С поглед назад върху автобусния бойкот в Монтгомъри, Кинг пише: "Много важен аспект на "движението-Монтгомъри" е факта, че баптисти, методисти, лутеранци, пресбитерани, епископи и всички други се обединиха с волята, да прехвърлят установените граници. ... Те пееха и се молеха заедно в съвместната борба за свобода и човешко достойнство." Тяхната програма победи. През 1963г. беше разработен поход към Вашингтон от лидери на водещи организации за граждански права заедно с профсъюзни лидери и по един представител на протестантската, католическата и еврейската религиозни общности. След похода журналист от САЩ пише, че похода "както нито едно друго събитие от историята на нашата страна от мирно време, е обединил трите водещи религиозни общности в страната."

В обединението "Clergy and Laymen Concerned About Vietnam" ("Духовници и лаици в грижа за Виетнам"), в чийто президиум постъпва Кинг, срещу войната във Виетнам се ангажират пастори, епископи, равини, членове на енории. Обединението се превръща в отражение на тези "нови съюзи" от бели и чернокожи протестанти, католици и евреи, момента на това обединение представлява политическо-практичното излагане на библейските разбирания за мира. Не интереса към административно-техническо или доктринно единство на религиите води до тези нови съюзи, а общото представляване на елементарните интереси на потиснатите и ощетените - в този случай на (предимно нехристиянското) население на Виетнам.

[Начало на страница]

г) Разбирането на Кинг за църквата: "Voice of the Voiceless"

Най-важната задача на църквата Кинг вижда в това, "да бъде глас на тези, които нямат глас" (voice of the voiceless). Това означава: първостепенна задача на християнските църкви е приемането на потиснатите и безпомощните, а не преследване на собствени интереси по организации. Представители на църквата трябва да оповестяват публично премълчани и игнорирани неправди. Църквата, като "глас на тези, които нямат глас", се застъпва в обществото за правата на ощетените, с целта, всички хора да се ползват с благата на природата и да участват в процеса на вземане на политически решения.

Това разбиране за църквата Кинг и неговите последователи превръщат в критерий за принадлежността към Христовата църква. Така с поглед върху движението за мир на афро-американците Кинг говори за "многото хора, които са били заедно с нас от началото на борбата, ...които бяха истинският апотеоз на християнската вяра. ...Някои от тях са членове на църкви, но много от тях не са." "Някои църкви" - казва Кинг - "осъзнават, че за да имат значение за моралния живот, те трябва да превърнат равнопоставеността в своя повеля. Основата за съюз с тях е силна и трайна. Но за църквите, които избягват тези въпроси и по стопански и социални въпроси са страхливи и неми, ние сме чужди, дори и да пеем същите песни във възхвала на Бога."

[Начало на страница]

д) Мечтата на Кинг: "I Have a Dream"

Фактът, че закърмения в традициите на чернокожите баптисти от южните щати Кинг мисли и действа всемирно, не е случаен. Неговото прехвърлящо религиозните граници разбиране за християнското съществуване е следствие от неговата "мечта". И така стигам до един важен аспект на значението на Кинг за нас днес: Кинг беше воден от една "мечта". Тази мечта първо засяга американските чернокожи и техните противници, както е изразено в прочутата реч от 1963 (в рамките на "Похода към Вашингтон"):

Мечтая, един ден на червените хълмове на Джорджия заедно на масата на братството да седят синовете на предишните роби и синовете на предишните поробители. Мечтая, един ден дори щата Мисисипи, щат, който е изпълнен с нагорещеността на несправедливостта и потисничеството, да се превърне в оазис на свободата и справедливостта. Мечтая, моите четири малки деца един ден да живеят в една нация, в която не ги преценяват според цвета на кожата, а спрямо техния характер."

В хода на неговото тринайсет годишно дело идеята на Кинг, неговата мечта, излиза от национално ограничената цел на справедливостта за чернокожите в САЩ и се превръща в световно "beloved community", в един "световен дом", в който всички хора - освободени от злото на расизма, бедността и милитаризма - ще живеят в братство. За това той изисква: "Нашите задължения във вярност (loyalties) трябва да станат всемирни (ecumenical), те не трябва да останат ограничени регионално (sectional). Всяка нация трябва да развие задължение спрямо човечеството като цяло." "Нашите задължения във вярност трябва да надхвърлят границите на нашата раса, нашите традиции, нашата класа, нашата нация (transcend), а това означава: Трябва да развием световна перспектива."

"Къщата на света", "масата на братството, "beloved community" - с тези и други интегративни картини, в които Кинг обобщава надеждите и копнежите на своите слушатели, той повлиява върху това, чувството за безсилие на фона на съществуващите политически и социални отношения да бъде преодоляно. Тези картини притежават мобилизираща сила, защото преодоляват настоящето. Мечтата на Кинг е "мечта, насочена напред" (E. Bloch). (...)

[Начало на страница]

Когато се погледне назад върху тринайсетте години дело на Мартин Лутър Кинг Младши, става ясно: Той е човек, поел по един път. Като буден и чувствителен съвременник в своето мислене и действия той е предизвикван от все повече нови развития. В Монтгомъри първоначално той изисква само любезното отношение към чернокожите, а не премахването на расовото разделяне! Тринайсет години по-късно той започва да огранизира акции на масово цивилно неподчинение. Докато с присъждането на Нобаловата награда за мир през 1964г. той се сдобива с международно признание, в последните две години от своя живот той рискува обществената подкрепа заради своята пророческа критика спрямо властоимащите.

Мартин Лутър Кинг не е герой, който не е бил нападан. В края на своя живот той все по-често изказва опасението, че неговата мечта може да се превърне в кошмар (nightmare). Само заради неговата смърт той не успява да държи реч в Ebenezer Baptist Church в Атланта, чиято тема гласи: "Защо Америка може да стигне до ада" ("Why America May Go to Hell"). Известният с чувството си за хумор Кинг често е унил, изпаднал в депресивни настроения. Същият мъж, който за много хора е непостижим морален авторитет, страда от чувства за вина поради извънбрачни връзки, измъчва се от съмнения. 

Моето убеждение: В своята противоречивост и оспоримост Мартин Лутър Кинг ни е по-близък, отколкото светеца от култовете. (...) Три десетилетия след смъртта на Кинг неговата идея за братската световна общност не е реалност. Но ако ние - вдъхновени от спомена за него - "говорим за тези, които нямат глас", мечтата му сред нас ще оживее.

[Начало на страница]