Ваше Височество, Ваше Кралско Величество, Господин Президент, Ваши Превъзходителства, Дами и Господа: Получавам Нобеловата награда за мир в един момент, в който 22 милиона негри в Съединените Американски Щати водят мирна борба, за да сложат край на дългата нощ на расовата несправедливост. Приемам това отличие в името на едно движение за граждански права, което решително и без риск и страх от опасности води към това, да се установи царството на свободата и господството на справедливостта.
Правя това без да забравям, че дори вчера в Бирмингъм, Алабама, на нашите деца, които призовават за братство, беше отвърнато с водни оръжия срещу демонстранти, с ръмжащи кучета и дори с убийства. Без да забравям за това, че вчера във Филаделфия, Мисисипи, млади хора, които искат да извоюват избирателното си право, бяха малтретирани и убивани. Без да забравям, че обезсилващата и мъчителна бедност на моя народ съсипва моите съграждани и ги изтласква на най-долното стъпало на икономическата стълба.
Затова трябва да попитам, защо тази награда се връчва на едно движение, което бива затруднявано и се е посветило на горчивата борба, и едно движение, което все още не е постигнало братството и мира, които представляват същността на Нобеловата награда. След дълбоки размишления стигам до убеждението, че това отличие, което аз приемам от името на това движение, е голямо признание за факта, че ненасилието е отговорът на основните политически и морални въпроси на нашето време: необходимостта за човечеството, да преодолее потисничеството и насилието, без да прибягва до насилие и потисничество.
Цивилизация и насилие са противоречащи си концепции. Негрите в Съединените Щати показаха по примера на хората в Индия, че ненасилието не означава стерилна пасивност, а представлява мощна морална сила, която предизвиква социални промени. Рано или късно всички хора по света ще трябва да намерят начин, да живеят заедно в мир и така да превърнат тази преходна космическа елегия в съзидателен псалм на братството. Когато това се постигне, човечеството трябва да разработи метод за всички човешки конфликти, който отрича отмъщението, агресията и разплатата. Фундаментът на такъв метод е любовта.
Трънливият път, който води от Монтгомъри, Алабама, към Осло, потвърждава тази истина, и това е един път, по който вървят милиони негри, за да намерят едно ново разбиране за достойнство. Същият този път сложи началото на една нова ера на успеха и надеждата за американците. Той доведе до един нов закон за граждански права, и той, убеден съм в това, ще става по-широк и по-дълъг, докато се превърне в огромна магистрала на справедливостта, когато растящият брой съюзи на черни и бели ще тръгне по него, за да преодолее общите проблеми.
Приемам това отличие днес с непрестанната вяра в Америка и упоритата вяра в бъдещето на човечеството. Отказвам да призная, че отчаянието представлява последният отговор на обратите на историята.
Отказвам да призная идеята, че "съществуването" на настоящата човешка природа я превръща неспособна в морален смисъл да се стреми към вечното "трябва", с което винаги тя се бори.
Отказвам да призная идеята, че човек е просто носен от реката на живота, че не може да бъде повлиян от значителните събития, които го заобикалят.
Отказвам да призная схващането, че хората така са оплетени в беззвездната нощ на расизма и войната, че светлото начало на деня на мира и братството никога не може да стане реалност.
Отказвам да приема циничното твърдение, че всички нации трябва да се изкачат по милитаристичната стълба до ада на нуклеарното изпепеляване.
Вярвам в това, че в действителност невъоръжената истина и безусловната любов трябва да имат последната дума. Това е причината, поради която правото, въпреки, че понякога е побеждавано, е по-силно от триумфиращото зло.
Вярвам в това, че дори сред днешното свистене на гранатите и сред откеващите партони съществува надежда за по-светлото "утре".
Вярвам в това, че наранената справедливост, която лежи сгърчена на окървавените улици на нашата нация, ще се вдигне от този прах и срам, за да бъде най-висшата господарка сред хората.
Притежавам силата, да вярвам в това, че всички хора могат да се хранят по три пъти на ден за силата на своето тяло, да получават образование и култура за своя дух и да имат достойнството, равноправието и свободата за своята душа.
Вярвам, че това, което унищожиха фиксираните върху себе си хора, може да бъде построено от хората, които не са обсебени от себе си.
Все още вярвам в това, че някой ден човечеството ще се поклони пред Божия олтар, за да бъде короновано за победата над войната и проливането на кръв, и че лишената от насилие добра воля ще бъде обявена за истината в страната. И лъвът и агнето ще лежат едни до други, и всеки човек ще седи в градината си, и никой няма да се страхува.
Все още вярвам в това, че ще успеем да преодолеем всичко.
Тази вяра може да ни даде смелост, да погледнем открито на несигурностите на бъдещето. Тя ще даде на уморените ни крака нова сила, когато продължим пътя си към града на свободата. Когато нашите дни станат безутешни, с потискащи облаци и нашите нощи станат тъмни като хиляди нощи, тогава ще знаем, че живеем в променливите безпокойства на една цивилизация, която се бори за това, да се роди.
Днес идвам в Осло като защитник, вдъхновен и с подновена вяра в човещината. Приемам тази награда от името на всички хора, които обичат мира и братството. Казвам, идвам като защитник, защото дълбоко в сърцето си знам, че тази награда е много повече от лична чест за мен. Винаги, когато летя, го правя без да забравям за многото хора, които правят успешно пътуването, без да забравям за пилотите и непознатия борден персонал. Вие почитате всеотдайните пилоти на нашата борба, които стояха на скоростния лост, когато в орбитата избухна движението за свобода. Вие почитате вожда Лутули от Южна Африка, на чиято борба за неговия народ беше отвърнато с най-бруталните изразни форми на човешко безчовечие спрямо хората. Вие чествате наземния персонал, без чиито усилия и жертви крилете на свободата никога нямаше да се откъснат от земята. Повечето от тези хора никога няма да се появят в заглавията на вестниците, и имената им никога няма да бъдат видяни в Who's Who. Но след години, когато ярката светлина на истината ще шества в този прекрасен век, в който живеем, жени и мъже ще знаят, а децата ще бъдат учени на това, че имаме по-добра страна, по-добри хора, по-благородна цивилизация, защото тези смели Божии чеда са били готови, да страдат за правдата.
Мисля, че Алфред Нобел би разбрал, какво имам предвид, когато казвам, че приемам това отличие като защитник на безценно наследство, което да съхраня за истинските притежатели: всички тези, за които истината означава красота, а красотата истина, и в чийто очи красотата на братството и мира е по-истинска, отколкото тази на диаманти, сребро или злато. Благодаря Ви много. [Аплодисменти]

[Начало на страница]