Когато в средата на 80-те години в Южна Африка властват отношения на гражданска война, и правителството може да реагира само с обявяване на извънредно положение и забрана на анти-апартейд-организации, е произнесена смъртната присъда на апартейда. Благодарение на неспирната активност на Туту международния натиск в Южна Африка под формата на санкции и бойкоти е изключително голям - отворен е пътя към демократична Южна Африка.

Но какво е точно това, което привлича хората, черни и бели, към Туту, което му създава уважение и признание в цял свят, и го възнаграждава в крайна сметка с този успех и това значение? Какво различава Туту от другите чернокожи лидери и го превръща в образец? Един много важен фактор вероятно е присъщата за Туту "слепота по отношение на цветове и раси".

Като свещеник Дезмонд Туту се занимава през 60-те години с "черната идеология", която утвърждава, че Бог е дошъл на земята като човек, а не като животно или друго същество. Следователно човекът е подобие на Бога, независимо от неговия цвят или раса. Тази теория е двузначна: От една страна може да се тълкува като освободителна теория, която обосновава идеологически борбата срещу апартейда. От друга страна тази теория означава, че хората от всички цветове и раси са равни. Туту непрекъснато подчертава, че в борбата срещу апартейда не става дума само за чернокожото население, а и за бялото. Защото обединението е възможно само чрез разговори между равноправни. Но докато чернокожият мъж не е свободен, свободен не може да бъде и белокожият, защото ще трябва да живее винаги в страх от чернокожия. Основна предпоставка за мир и демокрация в Южна Африка е утвърждаването на достойнството на чернокожите.

Отношението му спрямо бялото население различава Туту от често радикалните чернокожи водачи. По този начин той успя да спечели не само много гласове на чернокожите, които се идентифицираха с целта на Туту за пъстрата нация на Южна Африка, в която всички хора да живеят в мир. Това му донесе и уважението и доверието на бялото население на Южна Африка и чужбина, и го превърна в един от малкото чернокожи партньори в разговори и договаряния.

Любовта на Туту към всички хора е обоснована още в неговото детство, когато той лежи болен от туберкулоза на 14 години в болницата, и белият свещеник Trevor Huddleston го посещава в продължение на две години. Други ключови събития със сигурност са дългогодишните посещения на Туту в Англия, по време на които той за пръв път е приеман като човек, а не като чернокож, което му дава сили и надежда в борбата за осъществяване на "пъстрата нация" на Южна Африка.

От огромно значение е и убеждението на Туту, че промяната трябва да стане по мирен начин, а не с насилие. Туту използва всички средства на ненасилствената съпротива: протести, демонстрации, събирания, цивилно неподчинение и призиви за бойкот спадат към неговия репертоар, който се оказва в крайна сметка много ефективен. И в най-безнадеждните моменти той призовава чернокожото население, да не се обръща към насилието. Постоянно той се дистанцира от насилствените атаки спрямо чернокожото население, като подчертава, че чернокожото насилие трябва да бъде осъждано така, както това на белите. Въпреки, че по този начин, преди всичко през последните дни на апартейда, често остава сам, постоянната линия не му донесе само признанието чрез Нобеловата награда за мир, а и вниманието от страна на чужбина, което се прояви силно в борбата срещу апартейда.

Дарбата, която приковава бели и черни по един и същи начин у Дезмонд Туту и продължава да ги привлича, е неговата силна личност. Високият само 160 см Туту е брилянтен свещеник в старото африканско училище, но в същото време е искащ и конкретен оратор и партньор в договори; като "божи комедиант", който в най-напрегнати ситуации предизвиква смях, но и като добър, чувствителен слушател. На тази харизма и неговата непоклатена от нищо човешка любов той дължи своята популярност, която прави безсилно дори южно-африканското правителство, чийто голям враг е той.