Бях поканен тук, за да разкажа за Южна Африка, преди всичко във връзка с Комисията по правдата и обединението, чийто председател съм.

Класическо е изказването, че пазарът се определя от търсенето и предлагането. Но много западни страни имат свръх-продукция - свръх-продукция например в хранително-вкусовата промишленост, и с довода, че това ще повлияе на цената, те изхвърлят храна. Но ако в същото време милиони хора гладуват, тогава нещо принципно не е наред. Не може етически да бъде правилно, да се каже: Ние искаме да стабилизираме цените за сметка на хората. И смятам, че винаги ще се връщаме към тази основа, защото това е моралната страна на нещата.

[Начало на страница]

Това е паушалната присъда за хората. Едни стават богати, други обедняват. И отново трябва да кажа, че принципно нещо не е наред, когато някой прави милиони чрез спекулации. Не се предлага работа. Не се обменят стопански блага. Това са просто пари, които сякаш падат от въздуха, и също така бързо те се поглъщат от банки, в които хора правят милиони от ценни книжа на борсата, без съответния растеж на нещо измеримо.

Когато се изправихме срещу апартейда, винаги търсехме стратегии на ненасилие и една от най-ефективните беше изискването за санкции, и аз бях един от тези, които настояваха за това. В къщи и по други части на света бях наречен заради това Mister Sanctions. Сега, когато постигнахме нашата цел, именно премахването на апартейда и създаването на едно нормално общество в нашата страна, ние се нуждаем от инвестиции. Нашето стопанство трябва да расте, защото сме изправени пред ужасното наследство на апартейда. И така, аз пътувам по света и казвам: Помолихме Ви, да ни помогнете чрез не-инвестиране и санкции. Благодарение на Вашата помощ успяхме. Благодарим Ви много за това. Помогнете ни, успехът да стане пълен. Инвестирайте - току-виж прякорът ми е променен на Mister Investment.

(смеейки се) Това само показва, че речта на един от тези представители на свободния пазар също не е толкова добронамерена, колкото звучи. Защото в крайна сметка много хора искат да живеят от това, да експлоатират други. Те искат да отидат в тези части на света, където хората получават наистина обидно ниско възнаграждение за труда си. По този начин те оправдават това, казвайки, че има достатъчно хора, които се нуждаят от по-малко. Но ние искаме да бъдем приети такива, каквито сме. В Южна Африка ние се борехме не само за политическа свобода. Борехме се за едно разпределение на високите морални стойности. Това разпределение повелява, че хората в действителност са по-важни от нещата, от печалбите. И ние се надяваме, че следваме идеята за истински благородни хора - че печалбите от честните транзакции са "по-добри".

[Начало на страница]

Резултатът е една ситуация, в която човешките права са зачитани, към това се стремим в Южна АФрика, това е най-голямата стабилност. Но в ситуация, в която все още към хората се отнасят нечовешки, прави стабилността илюзорна. Защото един ден тези хора ще участват във въстание. Това е дилемата, която човек носи в себе си, да, почти като шизофрения. Това е тази част от теб, която иска да направи нещо, и другата част, която иска да направи нещо за теб, защото се приема, че е прагматично. За щастие в Южна Африка има личности, които постоянно припомнят това на правителството, това, че "светът подкрепи борбата, защото бяхме морално оцелелите." И Мандела, Твоят лик ще бъде носен в света като икона, като икона на доброто и човешкото. Хората Те виждат не като политик, а като някой, който се бори за морал и етични ценности. Моля Те, не разрушавай тази морална крепост. В нашата страна има хора, ако се вземе например продажбата на оръжия на различни страни, хора, които вдигат глас, когато се опосяват, че правителството игнорира мерки, които са в тяхна защита. На всички ни е ясно, че има амбивалентност - че животът е много по-комплексен и не могат да се дават само прости отговори.

Мисля, че не трябва да бъдем песимисти и да се предаваме. Придържам се към това, че това е моралната вселена, в която благата, както винаги е било, са били от значение. Истината е от значение. Корупцията е от значение. Мисля, че аз и Вие видяхме, защо някои финансови институции в Тайланд и Индонезия се провалиха. По принцип заради това, защото игнорираха етичните правила. От моя страна не изпитвам опасения или страхове, че заради глобализацията внезапно ще станем едно неморално общество, едно световно общество. Никой предприемач не би Ви казал, че е готов да подкрепя нарушения на човешките права. Защо? Е, защото е угрижен, че това няма да се оцени добре от хората.

И според мен всеки усеща в себе си известна носталгия, която ни обединява в това, че ние сме създадени за нещо друго, че действително сме създания на трансцеденталното. Доброта, любов, съчувствие, нежност, това не са само неща за слабохарактерните. Това са нещата, за които в крайна сметка копнее светът. И затова млади хора могат да допринесат, участвайки в мирни трупи. Млади хора, които вярват, че е възможно, светът да бъде освободен от окови като бедността и войната. Те сънуват мечти. Светът би бил ужасен, ако мечтите вече нямат значение.

[Начало на страница]

Ужасно ще обеднеем, ако няма мерки и правила. Ако в сила е правото на джунглата, да изядеш другия или да бъдеш изяден, оцеляването на по-силния. Това не е този свят, който повечето от нас си представят. Затова хората трябва да си дадат сметка за това, което са направили. Това имах предвид, когато казах, че не се страхувам: В крайна сметка знам, че доброто ще победи. Това си казвахме, когато се борехме с апартейда. Не забравяхме, че режима на апартейда притежаваше цялата власт и сили за сигурност, и военни - а ние нямахме нищо повече от силата, да помолим света за помощ. Но дори и тогава, когато ужасното потисничество от страна на апартейда изживяваше своята кулминация, ние си казвахме, че ще спечелим. Ще спечелим, защото доброто е по-силно от неговата противоположност. И затова целият свят трябва да застане на негова страна. На страната на ценностите, към които повечето от нас се стремят.

Накрая и петролните фирми например ще осъзнаят, че е много по-добре, да бъдат на страната на хората, на страната на справедливостта, на свободата, а не да продължават да се огъват пред по-силните. Пред тези, които са силни за миг, и след това потъват в историята.

[Начало на страница]