Дезмонд Туту е роден през 1931 в свят на голяма несправедливост. Семейството му, както повечето в Южна Африка, няма пари. Живеят в малка колиба без ток и течаща вода. Всички чернокожи трябва винаги да носят със себе си паспорт с подробни информации, дори баща му, който е уважаван учител. Бялата полиция понякога спира чернокожи, за да изисква паспортите им. Това са само едни от последствията на политиката на белите в Южна Африка, които още от 1910 са заети с мисълта, как да запазят господството на бялото малцинство върху мнозинството на негрите.

През 1948 положението за чернокожите в Южна Африка се влошава драматично: провеждат се избори, в които могат да участват само бели южноафриканци. Победител е Националната партия, чиято най-главна цел е апартейда, или расовото разделение, като тя обещава да въведе закони срещу чернокожите, за да гарантира властта на бялото малцинство. Новата правителствена партия превръща расовото разделение, дискриминацията и потинсичеството в свои най-висши цели.

[Начало на страница]

Първите закони на новото правителство целят систематичното разделение на различните раси в ежедневния живот и в политиката. Всички граждани на Южна Африка са разделени според цвета на кажата: бели, цветнокожи (мелези), азиатци и местни (или чернокожи). Това начинание става много сложно, защото между цветнокожите съществуват седем подгрупи, а при чернокожите, в зависимост от езика съществуват осем подгрупи.

Връзки и бракове между бели и не-бели са забранени и обявени за наказуеми. Политически не-белите са потискани, като им е забранено каквото и да е било обединение или събиране. По този начин не може да възникне политическа опозиция. Стопанското ощетение на цветнокожите в тази връзка се приема почти за разбираемо. Те са експлоатирани като работна сила, лошо платени са, не могат да се организират проф-съюзно и нямат право на стачка. Но един от най-лошите закони, който непосредствено засяга самия Туту, тогава още учител, и събужда политическото му съзнание, е така нареченият Bantu Education Act. Според него чернокожите ученици трябва да получават по-лошо училищно образование от белите ученици. Тогавашният премиер-министър на Южна Африка Verwoerd е бил убеден, че Южна Африка няма нужда от умни, добре образовани чернокожи. Вместо образование, те е трябвало да бъдат възпитавани да бъдат слуги на белите.

[Начало на страница]

Но за бялото правителство в Претория тази игра не е лесна. Съвсем рано в Южна Африка се формира съпротива, която първоначално е водена от African National Congress (ANC), партията на Нелсън Мандела и днес управляващата под ръководството на Thabo Mbeki партия. ANC призовава чернокожето население в цивилно неподчинение, което обаче е потушено с полицейско насилие и завършва със забрана на ANC през 1960 и ареста на Нелсън Мандела и неговите приятели през 1964. Ново водещо съпротивително движение е основано под водачеството на студента Стив Бико през 1968 - Black Consciousness Movement. Неговата цел е пробуждането на самосъзнанието на чернокожите. За постигане на тази цел движението не отрича употребата на насилие.

Когато Туту след дългогодишни пребивавания в чужбина се завръща в Йоханесбург като декан на англиканската църква, с ужас установява, че ситуацията в Южна Африка по време на неговото отсъствие драстично се е променила: условията на гражданска война стават характерни за Южна Африка през 70-те и 80-те години. Коли и магазини биват подпалвани, стотици хора биват убивани, деца са в първите редици на безредията,вместо да ходят на училище, чернокожи "информатори" биват линчувани. Южна Африка се е превърнала в полицейска държава и чернокожата младеж се е радикализирала. Трябва да се действа бързо, за да се преодолее катастрофата.

Правителството в Претория е обезпокоено. Чернокожата съпротива вече не представлява само една малка група, която просто може да бъде елиминирана, а се превръща в голяма сила, която може да бъде овладяна само с отстъпки. Международният натиск, не на последно място благодарение на Туту, също много е нарастнал. Връчването на Нобеловата награда за мир през 1984 на Туту може да бъде прието като знак от страна на международната общност, като политически знак, че апартейда в Южна Африка представлява заплаха за мира и че е несправедлив.

[Начало на страница]