|
| |
|
|
Живот
и дело на Дезмонд Туту
Дезмонд
Мпило Туту е роден на 7 октомври, 1931 в
Клерксдорп,
град със златни залежи на 120 мили
западно от Йоханесбург. На дванайсет
години той се премества в Йоханесбург
заедно със семейството си, където
печели първите си пари като продавач на
фъстъци на спирки и като Caddy на голф-игрища.
Всъщност Дезмонд Туту винаги е искал да
стане лекар. Но неговото семейство не
може да си го позволи, и така под
влиянието на баща му той става учител.
Скоро след като става лекар, южноафриканското
правителство въвежда закон, според
който чернокожите ученици трябва да
получават по-лошо образование от
белокожите. |
Туту, който иска неговите
ученици да станат някога свободни и
независими възрастни, които да мислят и
решават самостоятелно, е принуден умишлено
да ограничава знанията на своите ученици.
Това за него е немислимо и той решава да
стане свещеник.
|
Епископ
Туту застава от името на всички църкви
в Южна Африка срещу апартейда, както е
наречена накърняващата човешкото
достойнство политика на расово
разделение. Апартейдът е въведен през
1948 от Националната партия, за да може 4,5
милиона бели да си осигурят власт над
над 23 милиона чернокожи.
|
|
Исторически
информации за системата на
апартейда в Южна Африка ще
намерите в рамките на тематичен
комплекс Човешки права в специална Фокус-тема
Апартейд |
|
Чернокожите получават по-лошо
образование, принудително са преместени в Homelands,
не могат да се движат свободно, без да бъдат
задържани. Освен това винаги трябва да
носят със себе си паспорт, в който са
нанесени всички лични данни.
През 1984
Туту получава Нобеловата
награда за мир за воденето на
ненасилствена борба за освобождаването на
потиснатото чернокожо мнозинство в Южна
Африка. В своята благодарствена реч той
призовава за мир, любов и братство между всички
народи по света, не само в Южна Африка. Тази
идея той съхранява и до днес (към
речта по повод Нобеловата награда).
 |
Когато през 1986
става епископ, най-високата служба в
Англиканската църква, празненствата са
още по-големи. Но кулминацията не само в
живота на Туту е отмяната на апартейда
в началото на 1990 и първите общи избори
през 1994, при които неговият приятел
Нелсън Мандела е избран за първият
чернокож президент на Южна Африка.
Нелсън Мандела се обръща с молба към
Туту през 1995 да оглави Комисията по
правдата и обединението. Комисията е
създадена, за да може заедно да бъде
преодоляно лошото минало на Южна
Африка. Основната идея е, че без прошка
няма бъдеще. |
Комисията има задачата,
да събере доказателствен материал относно
нарушения на човешките права в Южна Африка
в периода 1960-1994 и да оневини тези хора, които
доброволно признават извършените от тях
престъпления. И след края на апартейда и
въвеждането на обединителен процес в Южна
Африка, Туту продължава да се застъпва за
еднаквите права на всички народи по света и
успява в много конфликтни ситуации да окаже
влияние.
Други
информации:
[Начало
на страница]
|
