Ваше Височество, членове на кралското семейство, Господин Председател, Дами и Годпода:

Преди да напусна Южна Африка, страната, която силно обичам, в комитета на Южно-Африканския църковен съвет имахме спешна среща с духовни водачи от всички църкви-членове. Свикахме тази среща поради влошаващата се криза в нашата страна, която само през тази година струваше живота на почти 200 души. Посетихме някои от местата на безпокойствата. Посетихме дома на стара жена. Тя ни разказа, че се грижи за децата и внуците на съседите, докато те са на работа. един ден полицията гони ученици, които бойкотират учебния урок, но те успяват да изчезнат между къщите в квартала за чернокожи. Полицията тръгва по улицата, на която живее старата дама. Тя стои в кухната на къщата, докато децата играят пред къщата. Дъщеря й влиза задъхана в кухнята и казва на жената, че бързо трябва да дойде. Старата жена бързо излиза от кухнята. Внукът и е свлечен пред вратата на къщата, мъртъв. Той е застрелян от полицията в гръб. На шест години е. Няколко седмици по-късно бяла майка, която иска да регистрира своите чернокожи служители като работници при нея, пътува през квартал за чернокожи. Чернокожи хвърлят камъни по колата й и убиват детето й, което е само на няколко месеца - първата бяла жертва на най-младите конфликти в Южна Африка. Това са просто два случая. Те са част от голямата цена на апартейда.

[Начало на страница]

Всеки ден в нелегалния лагер KTC до Кейптаун от полицията биват разрушавани пригодените подслони от пластмасови отпадъци, които са направени от чернокожи майки. Те седят на мокри стари матраци, домакинските уреди са пръснати около краката им, в скута им - овити с дрипи бебета, всичко това под студения дъжд над лагера. Всеки ден полицията извършва тези безчувствени разрушения. Какво ужасно престъпление са извършили тези жени, че към тях се отнасят по този начин? Те просто искат да са заедно със съпрузите си, бащите на техните деца. Във всяка друга страна те биха били хвалени за това, но в Южна Африка, страна, която има претенции да е християнска и дори има празник, наречен семеен, към тези смели жени се отнасят така нечовешки. А всичко, което те искат, е нормален и стабилен семеен живот. За нещастие в тяхната родна страна е престъпление, да живеят щастливо заедно с техните съпрузи и бащи на децата им. Чернокожият семеен живот по този начин бива погребван - неслучайно погребван, това става с целенасочената политика на правителството. Това е част от цената, която човешки същества, Божии деца, трябва да платят за апартейда. Една неприемлива цена.

Идвам от една прекрасна страна, която е дарена от Бога с чудесни естествени богатства, безкраен простор, планински върхове, пеещи птици, ярко греещи звезди, синьо небе, слънчева светлина, златна слънчева светлина. Има достатъчно от тези добри неща, които Бог щедро е дарил, достатъчно за всички, но апартейда допусна тези богатства да бъдат разпределени непропорционално, в полза на тези, които имат власт. Те присвоиха 87% от земята, въпреки, че са само 20% от населението. Останалите трябваше да се задоволят само с 13%. Апартейда наложи политика на разделение: 73% от населението по този начин са изключени от каквото и да е участие във взимането на политически решения в своята родна страна. Новата конституция, която предвижда три камари, за бели, цветнокожи и индийци, споменава чернокожите само веднъж и напълно ги игнорира. По този начин тази нова конституция, която на запад беше приета като стъпка в правилната посока, крие зад себе си расизма и дискриминацията. Конституционният комитет се обедини в съотношението четирима бели към двама цветнокожи към един индиец - нула чернокожи. Тази конституция е утвърдена законово в полза на управляващите от бялото малцинство.

[Начало на страница]

От чернокожите се очаква, да упражняват политическите си амбиции в неподходящи за живот, бедни, пусти провинции, гета на мизерията, неизчерпаеми резервоари на евтина работна ръка. Чернокожи систематично биват лишавани от южно-африканската им национална принадлежност и биват превръщани в чужденци в собствената им страна. [Connie Mulder, Министър на администрацията и развитието за Bantu, каза през 1978: 'Логичните последици на нашата политика са това, че...нито един чернокож няма да притежава южно-африканско гражданство...По този начин всеки чернокож в Южна Африка в крайна сметка ще намери мястото си в една независима държава, и правителството вече няма да има моралното задължение, да търси политическото място на тези хора.' (South African Hansard, Съвещание на южноафриканския парламент, Кейптаун, 7 февруари 1978, цитирано от John Dugard и отпечатано в The Apartheid Handbook, от Roger Omond, Penguin 1985.)] Това е крайното решение на апартейда, както национал-социализма вижда своята крайна цел за евреите в безумието на Хитлер. Южноафриканското правителство е умно. Чужденците могат да имат претенции върху малко права, преди всичко неполитически.

При преследването на идеологическите, расистки намерения на апартейда, около три милиона Божи чеда бяха откъснати от родните им места, техните домове бяха разрушавани, докато хората бяха ‚изхвърляни’ в лагерите. Умишлено казвам изхвърляни: апартейда наложи това, към Божии деца, само защото са чернокожи, да се проявява отношение като към предмети, а не така, сякаш са безкрайно ценни, защото са създадени по Божие подобие. Тези "области на отпадъците" са далече от възможности за работа и прехрана. Деца умират от глад, страдат често от нелечимите последици на недохранването. Това не им се случва случайно, а поради целенасочената правителствена политика. Те умират от глад в една страна, която би могла да нахрани цяла Африка, страна, която всъщност е износител на хранителни стоки.

Бащата оставя семейството си в Homeland, докато той трябва да отиде в бял град, и ако има късмет, да намери работа, да води в продължение на 11 месеца неестествен живот в дом за мъже, където най-вероятно ще стане жертва на пиянство, проситуция и още по-лоши неща. Тази номадска работническа политика е обявена от правителството, и беше осъдена дори от Dutch Reformed Church, която всъщност не изказва особена критика към правителството, като рак на нашето общество. Този рак, който разяжда жизнените сили на чернокожия семеен живот, е целенасочена правителствена политика. Това е цаст от цената на апартейда, без да може да бъде измерено човешкото страдание.

[Начало на страница]

Апартейда продуцира дискриминиращо образование чрез възпитателните методи Bantu, възпитание в крепостничество, което гарантира, че за едно чернокожо дете правителството ще дава годишно само една десета от средствата за едно бяло дете. Това е възпитание, което е разделено и неравно. То борави безразборно с човешки ресурси, толкова много Божии деца не могат да открият пълния си потенциал заради правителствената политика...Южна Африка още сега плаща една висока цена за тази чудовищна политика, защото има безнадеждна липса на квалифицирана работна ръка, директен резултат от ограничената програма на расисткия режим. Това е една морална вселена, в която всички ние живее, и доброто, правдата и справедливостта са от значение в тази Божия вселена, която ние почитаме. Така южноафриканското правителство и неговите поддръжници се оказаха жертви на собствения си капан.

Апартейда е утвърждаван от чудовищни закони, като популярния Population Registration Act, който определя, че всички южно-африканци трябва да бъдат етнически класифицирани и разделени на основата на това в расови категории. Често в едно и също семейство, в което едно дете е класифицирано като бяло, друго, с малко по-тъмен цвят на кожата, се регистрира като цветнокожо, с всички ужасни последствия за цветнокожото дете, което по този начин е изключено от членовете на семейството от привилигированата каста. В резултат на това се стига до много самоубийства на деца. И това е прекалено голяма цена, която се плаща за расовата чистота, защото е под съмнение, че какъвто и да е резултат може да оправдае подобни средства. Съществуват закони като Prohibition of Mixed Marriages Act, който приема браковете между бяла личност и личност от друга раса за нелеглни. Расата се превръща в пречка за женитба. Двама души, които се обичат, са възпрепятствани по този начин, да обвържат любовта си в брачен съюз. Нещо така хубаво бива превръщано в нещо омразно. Immorality Act определя, че извънбрачни деца и изневяра са нелегални, ако са се случили между бял и представител на друга раса. Полицията изпълнява функцията на воайор, който трябва да хваща такива двойки в самото начало. Много бели са предпочели смъртта, отколкото да бъдат конфронтирани с катастрофалните последствия, които настъпват след подобно деяние. Цената е прекалено голяма и неприемлива.

[Начало на страница]

Една такава лоша система, която не би могла да бъде защитена от нормални, приемливи методи, почива на дяволски закони, като законите за сигурност, такива, каквито ги има почти само в Южна Африка. От една страна има закони, които разрешават на министъра правото, да се арестуват безкрайно дълго хора, ако той счита, че те представляват опасност за сигурността на държавата. Те биват задържани по негово осмотрение, в карцери, без право на посещение от семейството им, без медицинско обслужване и адвокат. Следва тежко наказание, ако доказателството, което министърът очевидно притежава, не е разгледано в открит процес. Вероятно доказателството ще бъде разгледано, или по скоро не. Ние никога не научаваме. Това е едно твърде удобно средство за несправедливия режим. Министърът разполага свободно с властта си и злоупортебява с нея като играе ролята на съдия и обвинител. Много хора, прекалено много, загубиха живота си в ареста по този мистериозен начин. Всичко това е прекалено скъпо, защото засяга човешки живот. Министърът е в състояние, да постави такива хора под надзор, без това да е подложено на съответния съдебен процес. Такива хора след това се превръщат в продължение на години в "не-хора" и нямат думата по време на техия надзор. Те нямат право да участват в обединения, което означава, че нямат никакво право на говорят с други. Двама души, които говорят с човек, който е под надзор, вече образуват обединение! Те дори нямат право да присъстват на сватба или погребение на член от семейството им без специално разрешение. Трябва да бъдат в дома си от шест следобед до шест сутринта на следващия ден. Нямат право на отдих извън района, който е ограничен от съдията. Нямат право да отидат на кино или пикник. Това е тежко наказание, което е отсъдено на тези хора, без доказателство, което да го обосновава. То представлява сериозна ерозия и нарушение на основните човешки права, с които така или иначе почти не се ползват чернокожите в своята родна страна. Те не се ползват с правото, да се движат свободно и да се обединяват. Те нямат право, да участват в решенията, които влияят върху техния живот. Или, в тази страна, която в много отношения е богата, липсва справедливост.

Веднъж южноафриканец и замбиец говорят помежду си. Замбиецът се хвали с техния министър на корабното дело. Южноафриканецът пита, ‘Но вие нямате флот, нямате море. Как тогава имате министър на корабното дело?’ Замбиецът остро отговаря: ‚Е, вие в Южна Африка имате министър на правосъдието, нали така?'

[Начало на страница]

Нашите хора по мирен начин се бореха срещу тази система още от 1921, когато беше създаден African National Congress. Те използваха конвенционалните методи на мирния протест - петиции, демонстрации, и дори пасивна съпротивителна кампания. Символ на възхищение от решителността на нашия народ, да предизвика мирен обрат, е факта, че двамата южноафриканци, печелили Нобеловата награда за мир, са чернокожи. [Другият южноафриканец, носител на Нобеловата награда за мир за 1960 е Алберт Лутули, президент на African National Congress.] Нашият народ обича мира. Отговорът на службите в страната беше незачитане и насилие, насилие под формата на полицейски кучета, сълзотворен газ, арести без съдебни дела, изгнание и дори смърт. Нашият народ протестира по мирен начин през 1960 срещу паспортните закони, и 69 души бяха убити на 21 март в Sharpeville, много бяха разстреляни в гръб, когато се опитваха да избягат. Нашите деца протестираха срещу недоброто образование, като пееха и носеха плакати. Много от тях бяха ,бити, на 16 юни, 1976 и по-късно. Повече от 500 души умряха по време на това въстание. Много деца избягаха от страната. Къде се намират, за много родители не беше известно. В момента народът бойкотира и демонстрира именно срещу това дискриминиращо образование и изключването на чернокожи от новата конституция, срещу растящата безработица, покачващите се цени на наемите и общия данък върху търговските блага. Те организираха една двудневна успешна работническа стачка. Над 150 души бяха убити. Това е една прекалено голяма цена, която трябваше да бъде платена. Имаше съвсем малко възмущение или реакция от страна на западния свят спрямо това безумно унищожаване на човешки живот.

Една малка забележка: Би ли могъл някой да ми обясни нещо, което ме обърква? Когато един свещеник е обявен за изчезнал и след това е намерен мъртъв, на запад в медиите подробно се пише за това. [Става дума за отвличането и убийството на отец Jerzy Popieluszko от полските тайни служби през октомври 1984]. Радвам се, че смъртта на един човек може да предизвика толкова много загриженост. Но през същата тази седмица, когато свещеникът беше намерен мъртъв, южноафриканската полиция уби 24 чернокожи, които участваха в протест, 6000 бяха арестувани, също участници - и това е най-много информацията, която излиза за тях в пресата. Опитват се да ни кажат, което всъщност не вярвам, че чернокожите са излишни, и че кръвта е по-гъста от водата, че не можем да имаме доверие на белите, защото са се заклели срещу нас? Не искам да вярвам, че това е посланието, което е отправено към нас.

[Начало на страница]

Както и да е. Пред нас е една страна, в която липсва справедливост, и оттам мир и свобода. Неспокойствието постоянно се завръща и ще остане неизменна черта на Южна Африка, докато апартейда, който е причина за това, накрая не бъде премахнат. В момента армията не щади населението. Води се гражданска война. От двете страни са южноафриканци. Когато ANC и PAC бяха забранени през 1960, те обявиха, че нямат друг избор, освен да посрещнат борбата по въоръжен начин. Ние в южноафриканския църковен съвет казахме, че се противопоставяме на всички форми на насилие - насилието от страна на тази потискаща и несправедлива система, както и насилието на тези, които искат да я премахнат. Освен това добавихме, че разбираме тези, които виждат това като свой последен изход. Насилието в Южна Африка не беше внесено отвън - чрез така наречените терористи или борци за освобождение, независимо чия страна заемат. Южноафриканската ситуация вече е наситена с насилие и насилието произхожда от апартейда, насилието на принудителните изселвания, на занемареното образование, на арестите без съдебни дела, на системата на странстващите работници и така нататък.

По границите на нашата страна шества война. Южноафриканци са застанали срещу южноафриканци. Южноафрикански войници се борят срещу намибийци, които се противопоставят на нелегалното завземане на тяхната страна от Южна Африка, която иска да разпростре своята система на апартейда, несправедлива и експлоататорска.

В Южна Африка няма мир, защото няма справедливост. Не може да има истински мир и сигурност, докато няма справедливост за всички жители на тази красива страна. Библията не познава мир без справедливост, защото това би означавало "мир, мир, там, където няма мир". Божият мир означава справедливост, цялост, пълнота на живота, участие в процеса на взиемане на решения, доброта, смях, съчувствие, споделяне и обединение.

Говорих подробно за Южна Африка, защото това първо е страната, която най-добре познавам, но и защото е микрокосмос на света и пример за нещо, което може да намери прилика с други страни по света - където властва несправедливостта, няма мир. В Ел Салвадор, в Никарагуа и на други места в Латинска Америка, съществуваха несправедливи режими, които събудиха опозицията в тези страни. Бяха противопоставени сънародници, понякога беше привлечено вниманието и интереса на други власти, които можеха да разширят сферата на своето влияние. Видяхме това в Срезния Изток, както и в Корея, Афганистан, Мозамбик, в Ангола, в Зимбабве, зад желязната завеса.

[Начало на страница]

Поради глобалната несигурност нациите са оплетени в лудо съревнование по въоръжаване и неразумно се харчат милиарди долари за инструменти на разрушението, докато милиони хора гладуват. И в същото време с малка част от военно-отбранителния бюджет може Божии деца да напълнят стомасите си, да се образоват и да получат шанс, да водят пълноценен и щастлив живот. Ежедневно биваме преследвани от спектакъла на жестовете на тези, които събират в шепите си това, което означава за света любовта към ближния. Твърде малко и твърде късно. Кога ще се научим, кога хората в този свят ще станат и ще кажат: Достатъчно. Бог ни създаде заедно. Бог ни създаде, за да създадем човешко семейство, което да съществува заедно, защото ние сме създадени едни за други. Ние не сме създадени за изключителна самоостоятелност, а за зависимост, и ние нарушаваме този закон като поемаме върху себе си риска от това. Кога ще се научим, че ескалиращото въоръжаване нарушава глобалната сигурност? Днес сме по-близо до нуклеарен холокост, отколкото във времето с по-малко технологии и разходи.

Докато продължаваме да не работим върху това, всички деца на Бога, нашите братя и сестри, да се ползват от основните човешки права, правото на пълноценен живот, правото, да се движат свободно, свободата, да си човек в един човешки свят, в който се преценява според човечността на Исус Христос, докато продължаваме да вървим по един път, който неминуемо ще доведе до нашето саморазрушение, и ще ни приближи до глобалното ни самоубийство. А всичко би могло да бъде така различно.

Кога ще се научим, че човешките същества са безценни, защото са създадени по Божие подобие, че е богохулство, да се отнасяме към тях така, сякаш са по-ниска категория, като това ще се върне на тези, които правят така? Именно поради това, че те лишават други от тяхната човечност, те лишават себе си от нея. Може би потисничеството също така убива човечността у потисника така, както и у потиснатия. Защото ние можем да бъдем човечни в мир само в съдружие с други, в общност с други, в koinonia.

Бог ни призова, да работим с него, така, че да уголемим Неговото царство на справедливост, доброта, съчувсствие, споделяне, смях, радост и обединение, така, че царствата на този свят да станат царства на Нашия Бог и Неговия Христос, и той да царува вечно. Защото тогава чудното видение на Свети Йоан ще стане истина (откровение на Йоан).

[Начало на страница]