Англиканският епископ от Йоханесбург изпъква като пурпурен кръст сред тълпата от няколко хиляди души. "Ние искаме да сме свободни, ние искаме да сме свободни", така той кара да скандират чернокожите участници по време на възпоменателни тържества на прашния стадион в Кватема, чернокож град източно от Йоханесбург.

[Начало на страница]

Малкият църковен мъж със сива коса, предизвиква бялото правителство и неговия шеф Питер Уилем Бота. Туту е избран за първия чернокож епископ на англиканската църква, и то в най-важния й район, Йоханесбург. В предишните месеци той постепенно се превръща в говорител на чернокожите. Отдавна той е изместил образа на убития през 1977 студентски водач Стив Бико.

Белият президент не може да скрие страха си от духовника. Затова той отхвърля предложението на епископа, с него да бъдат обсъдени възможностите за ограничаване на ескалиралата расова война. По принцип той изразява все пак готовност да разговаря с някой, който се отказва от насилие и гражданско неподчинение; на 19 август той се среща с делегация на англиканската църква, в която участва и Туту.

Повечето чернокожи се възхищават от смелостта на Туту, но много привърженици на радикалния ANC го критикуват, защото с неговите служби и молитви за ненасилие по пътя на политическото изравняване не е отбелязан напредък за чернокожите. "Учудвам се, че младите хора в Южна Африка следват хора като мен", казва епископът. "Това, че не можем да покажем резултати, подкопава нашата надеждност."

Изглежда моментът е дошъл. И Vorster тогава не приема възможността, да преговаря с лидер на чернокожите, който говори езика на белите.

[Начало на страница]

53-годишният Туту е син на учител, който ръководи методисткото училище в Клерксдорп, Трансваал, и преминава по-късно към англиканската църква. Семейството му живее в къща без електричество, все пак разполага с три стаи за петте си члена, с тоалетна и течаща вода. Майка му изкарва прехраната за семейството чрез домакинска работа в домове на бели.

След църковна дейност в Йоханесбург и епископ в Лесото, през 1978 е избран за Генерален секретар на наброяващия 13 милиона души южноафрикански църковен съвет (SACC) - пост, който му придава и политическа тежест: В SACC са представени 23 църкви и 11 религиозни обединения. Туту използва поста си за да агитира срещу расовото разделение. "Не чрез мрежа от забрани и закони аз съм се превърнал в човек в най-дълбокия смисъл на думите, а като съм живял в едно истински свободно общество", казва Туту. Престоите му в Англия са се отразили на темпераментния духовник. Където и да се появи, той знае как да се представи в най-добрата си светлина. Неговите слушатели той умее да спечелва с живия си, изпълнен с жестикулиране начин на говорене. Когато носителят на Нобеловата награда за мир е почетен от своите църковни колеги през миналия октомври, той разказва един виц: "Съругата ми напълно се е побъркала. Неотдавна тя каза, че няма да се учуди, ако някой ден се събуди и на моето място в леглото е папата." Неговата неповротимост като "комедиант на Бога", както е наричан заради неговата артистичност, притежава хумор - и каризма.

Често епископ Туту се откроява в своите копринени одежди и елегантните си италиански мокасини сред тълпата. Когато епископът, който се наслаждава на лукса на живота на един бял, както казват враговете му, говори пред чернокожите, те го слушат: "Вие не сте втора категория хора, за каквито ви обявяват белите. Не вярвайте на подобни лъжи!"

[Начало на страница]

Президентът Бота определя своя противник като "демагогска трибуна в епископски вид". Неговата популярност го пази от насилието: Още преди обявяването на извънредно положение правителството забранява на омразните лидери на чернокожите, да участват в събирания, да бъдат цитирани и да пътуват. Туту два пъти трябва да предаде паспорта си: през 1980, след като в Дания призовава в бойкот на южноафриканските миньори, и през 1981, когато по време на пътуване в Европа и САЩ изисква икономически санкции срещу държавата на апартейда.

Със своето решително представяне през последните седмици, Туту спечелва дори повече внимание от популярния Zulu-вожд Gatsha Buthelezi. Готовият на компромиси лидер на най-голямата южноафриканска народностна група упражнява "политика на възможното" и отхвърля бойкота като средство за упражняване на натиск. Подобни стратегии отново се изнасят на гърба на чернокожите, аргументира се водача на племето.

[Начало на страница]