Във високо закопчана роба, тъмна шапка върху снежно-бялата коса, епископ Дезмонд Туту излезе със силни думи пред обществеността: Той не се е борел в продължение на десетилетия срещу една тирания, за да се отстъпи място на друга, това каза църковният деятел пред всички, които чакаха да настъпи часът на Южна Африка пред националния театър в Претория. Гневът беше насочен към стари другари - бивши борци за освобождение от Африканския Национален Конгрес (ANC), днешните нови господари в страната.

В трудни преговори с представители на белия режим, ANC налага преди поемането на властта през 1994 искането си, независима комисия да проучи извършените нарушения на човешките права през годините на апартейд. За тези, които признават деянията си, е гарантирана свобода от наказание. Но сега, четири години по-късно, духовните бащи на комисията в нетипично съгласие с тогавашните си потисници не искаха да приемат представената под председателството на Туту истина. Няколко часа след плануваното предаване на доклада на комисията на президента Нелсън Мандела, ANC направи опит да възпрепятства публикуването му.

[Начало на страница]

На обхващащия 3500 страници документ, издаден след дълги прослушвания на 20 000 жертви и оцелели, са разпитани предимно полицаи, войници и политици на бившето правителство - но и членове на ANC и други съпротивителни организации. По този начин би се криминализирала една справедлива борба срещу несправедливия режим, смята ANC - това, че по време на борбата цивилни са пострадали, е жалко, но не може да бъде оценявано като нарушаване на международното човешко право в такава военна ситуация.

По този начин партиите от целия политически лагер, бели и чернокожи, критикуват работата на комисията и нейните разкрития. Вместо да обединява нацията, тя създава нови фронтове. А за ANC опитът завършва с това, да предизвикат Туту и неговите колеги на дебат относно легитимността на тяхната собствена насилствена атака, в криза на доверието. Съдията Wilfred Thring все пак доказва независимостта и разрешава издаването на доклад без понататъшна цензура и забавяне. "Победа за истината и човешките права", така радостно се посреща новината от колегите на Туту.

С пълнота на детайлите, казва епископът, на яве е представен "целия ужас", на който са способни хората: мъченията, предизвикани от терористи с мокри чували и електрошок, определените като самоубийства скачания от прозорци на противници на режима след разпити при полицията, произвола и студенокръвието на държавните командоси-убийци, които пият бирата си до купища с горящите тела на техни жертви.

Съвсем малко място в този каталог на ужасите е заето от критиката спрямо методите на съпротива на ANC. Все пак висши ANC-функционери и днешни членове на правителството са извършвали мъчения и екзекуции на предатели в собствените си редици, както и бомбени атентати върху цивилни цели. С женската фигура в освободителната борба докладът съвсем сериозно е критикуван: Уини Мадикизела-Мандела не успява да убеди комисията в невинността си по време на напълно инсценираното й прослушване в края на миналата година. 18 тежки случая на нарушения на човешките права, между тях 8 смъртни случая, се приписват на бившата съпруга на Нелсън Мандела и нейната регистрирана като футболен клуб ударна група. "Всички, които опонират на Мадикизела-Мандела и клуба, биват белязани като шпиони, те биват преследвани и убивани", както гласи доклада. Тъй като "майката на нацията" не моли за амнистия, тя може да очаква наказание.

[Начало на страница]

Предшественика на Мандела Фредерик Уилем де Клерк, последният бял президент на страната, както повечето от своите политически отговорни партийни приятели, се дистанцира от причиненото от режима и твърди, че е научил за престъпните деяния едва в последствие. Но Туту не се предава: "И неговото име накрая ще се появи."

Докладът на комисията изважда на дневна светлина само част от истината за онова време, през което единствено цветът на кожата определя свободата и липсата на свобода. Прекалено много молби за амнистия все още са необработени, прекалено малко позната е действителната структура на командосите в държавата на апартейда, и почти всички предателски документи са били унищожени още преди предаването на властта от военните и държавната служба по сигурността.

Затова Южна Африка е в началото на преодоляването на своето минало. Вице-президентът Thabo Mbeki в петък даде тон за бъдещата работа. Комисията, според него, греши при своята оценка на съпротивата според някогашния лидер в изгнание на ANC и настоящ последовател на Мандела. Мандела, който встъпва в длъжност след изборите през февруари, отново доказва истинска класа.

[Начало на страница]