Още в края на 19 век проблемът с търговията с жени с цел проституция стана публичен. Според доклади на ООН днес особено застрашени са момичета и жени от Южна и Югоизточна Азия (Бирма, Китай, Камбоджа, Лаос, Непал, Тайван, Тайланд, Виетнам), Източна Европа (Балтийските държави, Украйна), както и Латинска Америка (Бразилия). Действителният размер на това явление трудно може да бъде определен. Само в Тайланд според местни неправителствени организации като проституиращи в момента работят от 200 000 хил. до 2 милиона жени.

Жените стават жертва на обещания за добре платена работа в чужбина. След преминаването на границата им се отнема паспорта и те са принудени да работят в публични домове. Принуждават се да живеят и работят при подобни на робски условия, защото потъват в дългове спрямо търговците на жени, които са поели транспортните и всякакви други разходи. Социалното стигматизиране, насилието, както и чуждата страна подсилват зависимостта на жертвата. Традиционното предпочитане на синове, бедността или доверчивостта водят в някои страни (Камбоджа, Тайланд) родителите до това, да продават момичетата си на търговци. Често обаче се стига и до насилствено отвличане на момичета и жени. 

Търговията с жени е пазар, който се намира във фаза на растеж, почти сравним по обем с търговията с наркотици и оръжия. Този пазар се подхранва от расистките фантазии и властолюбие на мъже от Запада, които дават парите си за това, да притежават сексуално момичета и жени, както и от подобните потребности на мъжете от съответните страни. Ниският обществен статут на жените, дискриминацията спрямо разведените, изнасилени или овдовяли жени, както и тяхната жизнена ситуация (липсата на възможности за работа и образование), които се влошиха още повече в хода на социо-икономическите промени от последните години, дават своя принос за запазването на този нечовешки бизнес.

Какво се прави срещу търговията с жени? От 1904 съществува международно споразумение за борба с търговията с жени, както и Международно споразумение за предоставяне на ефективна защита от търговията с момичета от 18 май, 1904 година (променено през 1949). Международното споразумение за борба с търговията с момичета от 4 май, 1910 година задължава неговите страни-членки (през 1989 това са 71 страни по договора), да налагат наказателни мерки в своите територии спрямо принудителната проституция. Освен това съществува споразумение за премахване на търговията с пълнолетни жени от 1933 година (променено през 1949).

Местни закони за ограничаване на проституцията често са насочени срещу жертвите, които биват преследвани като нелегални имигранти и нелегални проституиращи, докато сутеньорите се освобождават след като платят гаранцията и подкупите си. В много страни в ЕС дадена жена може да се обърне към съответния съд само тогава, когато притежава разрешение за пребиваване. Дори и когато тя иска да свидетелства по наказателно дело, например срещу търговци на жени, тя е заплашена от незабавното връщане в родната й страна. Така с жените разполагат техните сутеньори; наказателните дела срещу търговци с жени често се прекратяват поради липса на доказателства.

[Автор: Дорете Веземан, Редакция: Рагнар Мюлер]

[Начало на страница]