Случаи на изнасилвания има практически във всички днешни общества, дори и в държави, за които до момента не са на лице официални данни. Според доклади на ООН в следните страни това често се случва: Афганистан, Гана, Камбоджа, Колумбия, Мозамбик, Намибия, Непал, Пакистан, Перу, Филипинските острови, Словакия, Свазиленд, Тайван и Тобаго, Уганда и Заир. В Германия, Ел Салвадор, Микронезия, Ирландия, Йордания, Кения, Перу, Сейшелските острови, Швеция и Таджикистан напоследък се наблюдава увеличаване на случаите на изнасилвания в по-голяма или по-малка степен. Само в Мавритания, Лаос, Грузия и Тунис изнасилванията изглежда са по-скоро рядкост.

Данните за действителния мащаб на случаите на изнасилвания в никакъв случай не обхващат всички случаи, заедно с неофициално регистрираните случаи тези цифри значително биха се повишили. Често се вземат предвид само постъпилите в полицията жалби. Проведено в Канада, Великобритания, Нова Зеландия, САЩ и Южна Корея проучване показа, че физическо насилие се осъществява срещу 8 до 15 процента от жените на млади години. Ако се прибавят опитите за изнасилвания тези проценти стигат до 20-27%.

Страхът от изнасилване съпътства много жени по света в тяхното ежедневие. Всъщност предполагаемата, предизвикваща страх заплаха от нападението от непознатия в тъмното е не така реална, изнасилванията от непознати мъже статистически погледнато се случват по-рядко. Много по-често до изнасилвания и сексуална принуда се стига в непосредственото социалното обкръжение на жените (виж раздел "Насилие в семейството"). Известно е обаче, че се увеличи броя на груповите изнасилвания, извършвани в много страни от цели банди (Папуа Нова Гвинея, Индия, САЩ).

Жени в опит за бягство, или жени в бежански лагери са особено застрашени от изнасилване и сексуална принуда. Извършителите тук са военни и административни служители, бандитски групи, мъже-бежанци или мъже от вражески етнически групи. Сексуални "услуги" се дават на граници в замяна на стоки, пари, мъжка защита или като "входна такса". В много страни се злоупотребява сексуално със жени, намиращи се в затвори или полицейски или военни затвори, заплахата от сексуално насилие се използва за получаване на определена информация или принудително извършване на признание.

Причините: Изнасилването е сексуализирана форма на упражняване на власт и контрол, а не задоволяване на сексуалния нагон. То е дълбоко вкоренено в патриархалните култури. Представянето на изнасилването може да се намери например още в митовете и легендите за сътворението на света. Изнасилването служи за унижаването и сплашването на жени. В повечето случаи извършителите са с психични отклонения. Целта е жертвата да бъде унизена чрез посегателството върху това, което определя нейния пол. Затова изнасилванията в сравнение с други агресивни действия, имат много по-големи психически последствия за жертвите.

Последствия:

Особено тежък за жертвата е животът след това, с белега от изнасилването. В повечето общества жертвите не могат да разчитат на подкрепата на тяхното семейство, приятели или познати, тъй като често у жертвата се подхранва чувство за вина, докато извършителят тенденциозно по-скоро се пренебрегва. Този начин на реакция е разпространен не само сред обществото, но и в лицето на персонала на полицията и съдилищата, така, че на изнасилванията, в малкото случаи, когато са направени оплаквания в полицията, се обръща съвсем малко внимание. Когато се стигне до присъда, извършителите могат да разчитат на сравнително малки наказания. Воденето на дело често води до ново травматизиране на жертвите. Когато жената живее в общество, в което на девствеността на неомъжената жена се придава висока социална стойност, не е изключено да се стигне до това, с жертвите да се стига до нови сексуални злоупотреби, понякога дори до убийство (виж раздел "Убийства на честта").

Какво се прави срещу изнасилванията? Изнасилванията и сексуалната злоупотреба с жени са наказуеми деяния практически във всички страни. Но все още често изнасилването не се признава законово като посегателство срещу телесната неприкосновеност и правото на самоопределение на жената, а като нападение срещу традициите и морала. Последствието е, че се обръща по-голямо внимание на репутацията на жертвата, отколкото на действителното поведение на жертвата.

В повечето страни под "изнасилване" се разбира насилствено вагинално сексуално сношение, друг начин на сексуална злоупотреба, като например вкарването на предмети, попадат в значително по-безобидната група наказуеми деяния "сексуална принуда", въпреки, че жертвата изживява вероятно всяка форма на сексуална злоупотреба по еднакво унизителен начин. Освен това жертвата е изправена пред проблема на представянето на доказателствата, в случай, че от изнасилването не са предизвикани тежки наранявания или когато познава жертвата. В Пакистан жените трябва дори да посочат четирима свидетели от мъжки пол, за да могат единодушно да докажат изнасилването, извършено върху тях, в противен случай омъжената жена е заплашена от разтрогване на брака й.

Реформите трябва да способстват за това, жените по-лесно да се обръщат към полицията в случаи на изнасилвания. В някои страни са създадени специални полицейски постове, които са заети изцяло с женски персонал. В Канада, Австралия, Малайзия и много федерални щата в САЩ, разглеждането на сексуалното минало на жертвата и представянето на доказателства е разрешено само в редки случаи. В Индия при случаи на изнасилвания, извършени от банди или изнасилвания в затвори, тежестта на доказателствата по време на разглеждането на делото е с обратна посока: обвиненият трябва да предостави доказателства в подкрепа на тезата, че половото сношение е било против волята на жертвата. Във Великобритания се реагира негативно на тенденцията, изнасилвачите да получават само леки наказания. Създадоха се специални разпоредби, според които всеки извършител получава наказание от минимум пет години.

От столетия насам войните се свързват с изнасилванията. Немски войници изнасилват по време на Втората световна война руски жени, руски войници изнасилват немски жени. Японски войници принуждават корейски, китайски и тайвански жени по време на колониализма и Тихоокеанската война да проституират (така наречените "жени-утешителки", "comfort women"). По време на девет месечната бенгалско-пакистанска война през 1971 година пакистански войници изнасилват около 200 000 и 400 000 бенгалски жени. Изнасилванията и сексуалното насилие в голяма степен са проявени и по време на Виетнамската война, както и по време на войната в Югославия. Може да се изходи от това, че във всяка съществуваща в момента военна област съществува сексуално насилие (Остимор, Кашмир, Хаити, Джибути и др.).

Трудно е да се определи точния размер на изнасилванията по време на войни, от една страна поради това, че трудно могат да се представят представителни данни от актуални конфликтни региони, от друга страна, защото в повечето случаи жените премълчават това в последствие на травмата или поради страх от упрек от страна на обществото или семейството. Когато на лице са конкретни данни, се проявява съмнение относно представителния им характер, тъй като в повечето случаи те са предоставени от страна на противниковите страни и се използват с пропагандна цел.

Причините: В днешно време е доказано, че изнасилванията по време на война не се случват от липсата на сексуална задоволеност: изнасилвания се случват и с проституиращи жени, дори и с жени, които по собствена воля пристъпват към сексуален контакт. Изнасилванията по време на война задоволяват преди всичко социалните потребности на извършителите, самодоказването на мъжествеността и властта. Тъй като войниците по време на война постоянно изпитват чувства на страх и безсилие, изнасилването е начин да се освобождават от страха и отново да се сдобиват с чувството за контрол над нещата. В армиите умишлено се поддържа архаичния идеал за мъжествеността, който е свързан с насилие и превъзходство, докато женствеността и "женските" качества като страх и емпатия се презират. Именно с този идеал за мъжественост трябва да се идентифицират войниците; така изнасилването доказва "мъжествеността" на войниците.

Изнасилванията по време на война са свързани с традиционното незачитане на жената в съответните общества. Правилата, които са пречка да се даде израз на това в мирно време са невалидни по време на война. Масови изнасилвания също служат за деморализиране на противника, към него се отправя сигнал, че той не е в състояние да опази семействата си, с което е накърнена неговата (мъжка) идентичност. Така изнасилването е съзнателно прилагаща се военна стратегия, съответно по индиректен начин подобни случаи се поощряват и търпят.

Психическите и социални последствия са подобни на тези от подобни случаи в мирно време. Тук травмата обаче е само една част от психическия товар, предизвикан от войната, който носи жертвата. Още по-тежки са последствията за жената, когато изнасилването е довело да бременност. Съпругите често биват изоставяни от своите съпрузи, някои жени се самоубиват или бягат в чужбина, за да не се върнат никога. По този начин се потвърждава концепцията за изнасилването като част от деморализирането и социалното унищожение на противника.

Какво се прави срещу масовите изнасилвания по време на войни? От 1949 година насам изнасилванията по време на войни се считат за нарушаване на международното право. "Жените са защитени най-вече от  посегателство върху техните брачни отношения и конкретно от изнасилване, принудителна проституция и други форми на сексуална принуда" (Женевска конвенция за закрила на гражданските лица по време на война). Този текст не е променил до момента нищо по отношение на практиката на извършване на изнасилвания по време на война. Едва с осъждането на извършителите на изнасилвания (на първо място пред Международния трибунал в Хага), изнасилванията се разглеждат като военно престъпление с всичките му последствия. Остава да изчакаме да видим дали този начин на действие ще има положителен ефект в бъдеще.

[Автор: Дорете Везерман, Редакция: Рагнар Мюлер]

[Начало на страница]