Човешки права

Права на жените

4 проблема:

Безспорно е, че международните определения за правата на човека в днешно време не изключват жената. Напротив: Повелята нито един човек да не бъде ощетяван поради принадлежността му към даден пол е неотменна част от декларациите на ООН още от самото начало. Също така безспорно обаче е и това, че и до днес в много части по света жените са ощетени в много отношения и техните човешки права са ограничени, и това се случва по отношение на най-важното и основно право, правото на живот и телесна неприкосновеност. Феминистки критикуват концепцията за правата на човека. Отправя се критиката, че тази концепция е силно ориентирана към западните общества и предимно към проблемите на ръководещата семейството мъжка част.

1) Насилието спрямо жените като личен въпрос?

Първият голям проблем е присъстващото почти във всички днешни общества разделение на две сфери: "публичност" и "частност". По традиция на жената се отрежда частната сфера, а на мъжа - публичната. Защитата на личната сфера е конституирана като основно човешко право. Но трябва да се има предвид и ролята, която трябва да поеме държавата. В много страни нарушенията на правата на жените се разглеждат като личен проблем, в който не е позволено да се намесва държавата. До случаи на насилието срещу жени се стига именно в неприкосновената за държавата "частна сфера".

2) Насилието спрямо жените причинено от физически лица ...

Вторият проблем се отнася до аспекта на човешките права като защита на индивида от директно посегателство на държавната власт. Особеност на нарушенията на човешките права срещу жените е, че в повечето случаи те не са извършени от държавата, а от отделни лица, които действат осланяйки се на сигурността, че няма да бъдат наказани за това от съответната държава. Такива нарушения на правата на жените често се търпят от държавата.

3) Специфични нарушения на правата на жените...

Третият проблем се състои в това, че досегашната концепция за човешките права не може изцяло да се проектира върху специфичните за жените проблеми в тази сфера. От една страна, съществуват такива нарушения на човешките права, които са характерни и за двата пола, например когато жените са подложени на насилие поради тяхната расова или религиозна принадлежност. Те са част и от темите на работа на национални и международни организации за защита правата на човека. Съществуват обаче и нарушения на човешките права, които са специфични за жените, например когато принадлежността им към женския пол води до влошаване на тяхното положение, например до случаи на изнасилване и сексуално малтретиране в затвори и бежански лагери. Освен това съществуват и нарушения на човешките права, които се отнасят само за жените, например принудителния аборт в случай на определяне на женски пол на ембриона или насилие по време на брачния живот.

4) Проблема на културните традиции...

Четвъртият проблем се състои в съществуващата от столетия традиция на незачитане на правата на жените в много страни. Често определянето на тези традиции от страна на международни организации за противозаконни предизвиква съпротива сред съответното население. Начинът това да се избегне е приемането на дългосрочни мерки за подобряване на положението във всички жизнени сфери. Много не-западни правителства все по-често изтъкват становището, че разбирането за човешките права е със западен характер и не може да бъде автоматично пренесено върху техните култури. Така "полът" на жената и мъжа не са съвместими с културата. Тези аргументи често се приемат от представители на Запада и организации в знак на проява на толерантност. Но тук трябва да се има предвид, че такъв начин на аргументиране служи по-често за оправдаване на тежки нарушения на човешките права, които не са свързани с културните традиции, а са следствие на системите на управление (например в Алжир или Афганистан). Често внушението за тази бранена и възвеличавана културна идентичност и съществуващите традиции се създава по изкуствен начин, за да се отклони вниманието от съществуващите икономически неравенства и асиметричното съотношение на носителите на властта.

Подценяване на правата на жените...

Посочените проблеми са тясно свързани помежду си и доведоха до това, до началото на 90-те години нарушенията на правата на жените да не бъдат разглеждани като отделна, изискваща необходимото внимание сфера. Такива "нарушения на правата на жените" се разглеждаха в Организацията на Обединените Нации или в специални комисии, които бяха структурно изолирани и недостатъчно финансово обезпечени, или те се определяха като част от социо-икономическата сфера. Дори влиятелните организации в защита на човешките права като Amnesty International или Human Rights Watch отделят малко внимание на специфичната проблематика на правата на жените. Така например сексуалната злоупотреба при въоръжени конфликти или по време на войни не се определяше като нарушение на човешките права. Това се класифицираше като "лична работа" или "извънредни обстоятелства" - извършителите действат като частни лица, което попада в сферата на националната юрисдикция.

Критика срещу концепцията за човешките права от гледна точка на жените...

Защитници на човешките права и на правата на жените критикуват още от 80-те години насам съществуващата концепция за човешките права и изискват нейното понататъшно развитие с оглед правата на жените. Първо в договорите от международното право трябва да се въведат допълнителни определения за дискриминацията, извършена над жени. Чрез тях жените трябва да бъдат поставени в същата позиция, както мъжете - със същите права и възможности. Защото докато правата на жените не са специално обхванати в международни конвенции, много държави не се чувстват задължени да определят наказания при незачитането им.

Много феминистки се опитват да направят международните стандарти за човешките права годни за ползване от жените, като работят за разширяване на съществуващите правни определенията с оглед на нарушенията в сферата на правата на жените. Така например принудителната проституция може да попадне в категорията "робство", домашното насилие и изнасилванията в "изтезаване". Други се опитват да разкрепостят ограничеността на "правото на международна отговорност". Докато мъжете извършители на насилие могат да разчитат на благосклонността на държавните органи, отговорността за случаите на основаващо се на половата принадлежност насилие трябва да се търси именно в държавата. Тя трябва да направи възможно създаването на ефективни закони за защита на живота на всички нейни граждани. Освен това много феминистки критикуват поставената на по-преден план по важност позиция на класическите граждански и политически права в сравнение със социалните и икономически права и пледират за баланса между тях. На фона на традиционното поставяне на жената на второ място в обществото, именно социалните и икономическите права биха имали огромно значение за жените. Повечето феминистки принципно признават концепцията за правата на човека. Те постулират честта и достойнството на индивида и неговото право на самоопределяне. Единствено съхраняването на тези принципи може да бъде гаранция за това, никой да не може да се разполага с тялото и живота на жената. От друга страна постоянно трябва да се защитава универсалният характер на правата на жените като права на човека като отговор на специфичните аргументи против това, съществуващи например в ислямските държави.