|
|
|
|
Преамбюл Ние,
майките,
дъщерите,
сестрите,
представителките
на нациите,
поставяме
искането да
бъдем приети
в
Националното
събрание.
Като се има
предвид, че
непознаването,
забравянето
или
незачитането
на правата на
жените са
единствените
причини за
общественото
нещастие и корумпираността
на
управляващите,
ние решихме в
тържествена
декларация
да
представим
естествените,
неотменни и
свещени
права на
жената, за да
може
постоянно да
се напомня за
правата и
задълженията
й:
за да може
участието на
жените във
властта, както и
това на мъжете,
по всяко
време да бъде
възможно с
оглед на
политическите
цели; за да
може
предложенията
на
гражданките,
основаващи
се върху
основни и
правдиви принципи,
да помагат за
запазването
на
конституцията,
добрия морал
и за
благополучието. Член I Жената е родена свободна и остава равна на мъжа по отношение на всички права. Социалните различия могат да бъдат обосновани само ако това е от полза за всички. Член II Цел и смисъл на всякакво политическо обединение е защитата на естествените и неотменни права, както на жената, така и на мъжа. Тези права са: свобода, сигурност, правото на собственост и най-вече правото на съпротива срещу подтисничеството. Член III Водещ е принципа на легитимирането на властта от народа, който не е нищо друго, освен обединение между жени и мъже. Никакви групи или отделни лица не могат да упражняват власт, която не се позовава на този принцип. Член IV Свободата и справедливостта се състоят в това, да дадем на другите това, което им се полага. Така жената е възпрепятствана в упражняването на своите естествени права само от постоянната тирания, на която я подлага мъжа. Тази бариера трябва да бъде премахната чрез законите на природата и разума. Член V Законите на природата и разума трябва да заличат от обществото всички явления, които могат да му навредят. Това, което не е забранено от тези мъдри и божествени закони, не трябва да бъде ограничавано, както и не трябва да се извършват неща, които тези закони изрично забраняват. Член VI Законът трябва да бъде израз на общата воля. Всички граждани и гражданки трябва да участват в неговото създаване лично или чрез техни представители. Той трябва да е един за всички. Всички граждани и гражданки, които са равни пред закона, трябва да имат еднакъв достъп до всички постове, служби и места в обществения живот, в една и съща степен според техните способности, без други различия освен техните добродетели и таланти. Член VII Не съществуват извънредни права за жените, те могат да бъдат осъждани, привеждани под стража и лишавани от свобода в определените от закона случаи. За жените са валидни едни и същи закони като за мъжете. Член VIII Законът трябва да отрежда наказания, които са наложителни и очевидно необходими, като наказание може да бъде отреждано само тогава, когато това се позовава на действащ закон, който е бил в сила преди извършването на деянието и е приложен в съответствие с правилата. Член IX Спрямо всяка жена, която е определена за виновна, законът трябва да бъде приложен с голяма строгост. Член X Никой не може да бъде преследван заради мнението си, дори и то да е от принципен характер. Жената има правото на глас. Тя трябва да притежава по същия начин като мъжа правото да се качи на трибуната, в случай, че нейните действия и изказвания не пречат на установения от съда публичен ред. Член XI Свободният изказ на мислите и мнението е едно от най-ценните права на жената, защото тази свобода гарантира бащинството на бащата над нейните деца. Всяка гражданка може да каже свободно: "Аз съм майката на дете, което заченах от теб", без предразсъдъци да я принуждават да крие истината. По този начин не трябва да й се отнема отговорността за сдържаността от това свободно заявление, когато това е позволено от закона. Член XII Необходима е гаранция за зачитането правата на жената и гражданката. Тази гаранция трябва да се приема като предимство за всички, а не само за тези, на които са отредени тези права. Член XIII За поддържането на полицията и административните разходи от жената се изискват същите такси, както и от мъжа. След като жената поема своята част от всички задължения, тя трябва да притежава правото да участва и в разпределянето на работните места, на ниски и високи постове. Член XIV Гражданките и гражданите имат правото, сами или чрез свои представители, да преценяват размера на своя принос за развитието на обществото. Гражданите могат да бъдат задължавани да плащат данъци само тогава, когато имат правото да участват в общественото управление, в определянето на размера на данъците, целите, за които се използват и продължителността им. Член XV За проявено насилие спрямо жената, та има правото, както и мъжа, да се обърне към съответната обществена инстанция. Член XVI Общество, което не защитава правата и в което не е установено разделението на властта, не е конституционно. Конституцията е невалидна, когато повечето от хората, представляващи нацията не са участвали в нейното създаване. Член XVII Имуществената собственост принадлежи на двата пола заедно или по отделно. Всеки човек има неотменно и свещено право на това. Никой не може да бъде лишаван от собствеността му в полза на нацията, освен в случаите на обществена необходимост, която е установена по законен начин, когато това е очевидно необходимо и при зачитането на условието за справедливата и предварително установената компенсация. |
|
