|
|
|
|
"Declaration of Sentiment" "Определяме следните истини за безспорни: че всички мъже и жени са създадени равни, че са надарени от техния Създател с определени неотменни права, че към живота принадлежат свободата и стремежа към щастие, че се избират отговорни за защитата на тези права, които легитимират своята власт със съгласието на управляваните. [...] Историята на човечеството е история на повтарящо се причиняване на вреди и злоупотреби от страна на мъжа спрямо жената, което има за цел обосноваването на тиранията над нея. [...] Мъжът никога не е позволявал на жената да упражнява неотменното си право на политическо участие. [...] Той я принуждава да се подчинява на закони, при чието създаване тя не е имала глас. Той я лишава от права, които са отредени дори на най-невежите и покварени мъже, местни или чужденци. Като я лишава от най-висшето право на гражданите, избирателното право, и не я допуска в законодателните органи, той изцяло властва над нея. От гледна точка на закона той е "убил" омъжената жена. Той е отнел правото й на собственост, дори върху изработеното от нея самата възнаграждение. Той я е превърнал в морално безотговорно същество, защото ненаказано тя може да извършва престъпни деяния, ако това става по волята и в присъствието на нейния съпруг. В брачния договор тя е принудена да обещае на мъжа си покорство, като той става неин господар във всяко отношение и закона му дава правото да я лишава от свобода и да я наказва с бой. [...] Докато той я лишава от всичките й права на омъжена жена, когато тя е неомъжена и притежава имуществено състояние той я тормози с данъци. [...] Той е монополизирал почти всички доходни професии, а при тези, които тя има право да упражнява, и е отредено оскъдно заплащане. Той затваря всичките й пътища към образование и признание за заслугите й. [...] Той е отнел възможността й да се сдобие със солидно образование, като не я допуска до по-висшите училища. Както в църквата, така и в държавата, той признава само второстепенното й положение. [...] Той е объркал обществените представи за морал, като е представил пред света различен морален закон за мъжа и жената, на чието основание моралните провинения, недопустими за жената в обществото, да бъдат допустими и да бъдат считани за маловажни, когато са извършени от мъжа. По всякакъв начин той се е постарал да унищожи доверието й в собствените й сили, да намали самочувствието й и да я накара да води един зависим и недостоен живот. И така, имайки предвид това цялостно заробване на едната половина на нашия народ, социалното и религиозно унижение, имайки предвид посочените несправедливи закони, и защото жените се чувстват обидени, потиснати и лишени по престъпен начин от техните свещени права, ние настояваме те незабавно да получат всички права и привилегии, които им се полагат като граждани на Съединените Щати. Като започваме това голямо дело не забравяме, че ще бъдат не малко недоразуменията, неразбирането и осмиването на стремежа ни, но ние ще употребим всички средства, с които разполагаме, за да постигнем целта си. Сред хората ще пратим оратори, ще разпространяваме съчинения (дипляни), ще пишем писмени молби до държавата и законодателните органи, и ще се постараем да спечелим църквата и пресата за нашето дело. Надяваме се, че това събрание ще бъде последвано от други събрания в други части на страната." (написана и приета от първата Women’s Rights Convention в САЩ в Seneca Falls, New York, юли 1848) [Превод от: Клара Цеткин: За историята на пролетарското женско движение. Берлин: Dietz 1958] [Текстът е базиран на американската декларация на независимостта от 1776, която ще намерите в раздела с документи към тематичен комплекс "Човешки права"] |
|