Die "Erste Frauenbewegung"

Човешки права

Права на жените

"Първо женско движение" (1848-1914): Трудната борба за политически и граждански права

Когато през 19 век се породи женското движение, първите феминистки имаха най-общо за цел да постигнат подобрение в сферата на цивилните права и да премахнат зависимостта си от мъжете (права при развод, право на издръжка, премахване на попечителството на мъжа в брака и др.). Първоначално избирателното право има второстепенно значение. Трудностите започват още от самото начало. Без права и глас в политическата общественост те могат само да се молят - зависими от мъжките си съюзнически партньори и зависими от политическото положение на гласовете. Съюзническите партньори и съществуващите партии или партийни организации подкрепят жените само дотогава, докато това е в техен интерес. След като са постигнати целите, положението се променя. В следствие на това, първото женско движение все повече се концентрира върху извоюването на правото на глас. Застъпничките на правата на жените се организират в самостоятелни, автономни и частично автономни организации. Жените, които активно се изявяват в публичната сфера, могат грубо да бъдат поделени на три групи:

"Умерените": Тук става дума за една хетерогенна група от женски съюзи, чиито членове се стремят към малки промени, съответно стъпка по стъпка, и в рамките на съществуващото гражданско общество. Подчертава се, че жената е друг по вид същество и има други задачи в обществото в сравнение с мъжа. В тази група попадат например християнските благотворителни сдружения, които се грижат за най-бедните жени, както и либералните съюзи за образование на жените и обединения на жени от консервативните кръгове. Искането за избирателно право не е поставено от всички съюзи, а частично е отхвърляно с твърдението, че жените все още не са узрели за това, съответно че би било компрометиращо управляващите да бъдат занимавани с подобно искане, или се повдига искането за избирателно право според класовата принадлежност, което включва и жените. Според него с избирателно право не се сдобиват всички, а само заможните жени. В духа на милитаризацията и национализацията, малко преди избухването на Първата Световна война, много женски организации подчертаваха правото на жените на политическо участие и призоваваха своите симпатизантки да дадат своя дял в "отбраната" на съответната страна.

"Радикалните": Това е относително малка група от жени от буржоазните слоеве, които се застъпват за радикална промяна в обществото. Те представляват движещата сила на борбата за избирателно право. Тези организации изхождат от равнопоставеността между мъжете и жените, което предполага съответно едни и същи права във всяко отношение. "Радикалните" представляват малко движение, което не се идентифицира с нито една партия. Но някои негови членове осъществяват контакт с обединения на социалистически жени. Някои кампании, например тази за женското избирателно право, се провеждат съвместно с тях. Радикалните феминистки се застъпват за правата на социално ощетените жени, работничките и проституиращите. Представителки на тази група основават по време на Първата Световна война "Международната женска лига за мир и свобода", към която принадлежат жени от всички националности, участващи по това време във войната.

"Социалистическите": Става дума за относително автономно организирани жени в рамките на социалистическото, както и по-късно на комунистическото движение. Основа на исканията на социалистическите жени представляват общите социалистически искания за премахване на класовите различия и частната собственост на средствата на производство. Водещи фигури на социалистическото женско движение като Клара Цеткин поставят искания за икономическа независимост на жената като основно условие за нейното равноправие, както и премахването на йерархията между половете, която е аналог на класовата. В центъра на исканията на социалистическите жени първоначално е изравняването на икономическото положение на работничките с това на работниците (еднакви възнаграждения за една и съща работа, отваряне на профсъюзите за проблемите на жените и др.), по-късно към това спада и избирателното право. Определянето на международния ден на жената 8 март, също се свързва със социалистическите жени:
"В съгласие с класово осъзнатите политически и профсъюзни организации на пролетариата в своите страни, социалистическите жени от всички страни ежегодно организират ден на жената, който се използва най-вече като средства за агитация относно избирателното право на жената."
[Резолюция на II. Международна Социалистическа Конференция на жените в Копенхаген, 1910]

Развитието в някои определени страни

САЩ: Женското движение е породено от анти-робското движение (аболиционизъм), в което се организират необичайно голям брой жени. От една страна те се противопоставят на църквата, от друга - на предразсъдъците на мъжете-аболиционисти. Типично за американското женско движение е сестринството между бяла и тъмнокожа жена. За първи път в конституцията се утвърждава правото на тъмнокожи на участие в избори. В съответните конституционни промени е направено допълнение "male", така, че изключването на жените от избирателното право не е еднозначно. Преди това съществува женско избирателно право с ограничения в отделните федерални щати. С него се разпореждат изключително мъжете от Републиканската партия, заедно с които феминистките първоначално се борят за правата на тъмнокожите. Движението за избирателното право на жените поражда други самостоятелни организации: "National Woman Suffrage Association" (NWSA) и "American Woman Suffrage Association" (AWSA), които по-късно се обединяват. В САЩ през 1920 година жените получават пълно избирателно право - около 50 години след отнемането на правата им поради споменатата конституционна реформа.

Англия: Женското движение започва с първата реформа на избирателното право през 1832 година. Тя има първоначално за цел да демократизира английския парламентаризъм, но изключва жените от право на избор при определянето на състава на общините и парламентите (чрез разширяване на думата "persons" с допълнението "male"). През 60-те години на 19 век се слага началото на добре организирана политическа борба. Поражда се влиятелното движение за защита избирателното право на жените, известно като движението на Suffragetten (идва от английската дума "suffrage" = избирателно право) което цели постигането на избирателно право за жените със средствата на обществената работа и петициите. Важен съюзнически партньор на представителките на това движение е английският философ и депутат от долната камара Джон Стюарт Мил. Първоначално те успяват да постигнат активното и пасивно избирателно право в общините и на по-ниско административно ниво (от 1869). "Движение на морала" под ръководството на Джосефин Бътлър застава срещу проституцията, която ненаказано може да се практикува. Пролетарските жени се организират в "Women’s Trade Union Provident League". По-късно те също се присъединяват към искането за избирателно право. По този начин така движението на Suffragetten се превръща в едно от най-големите политически движения в Англия преди Първата Световна война. Тъй като либералното правителство не реагира на писмените молби, жените прибягват до радикални политически мерки, като например гладни стачки и др. Популярността на защитничките на правата на жените се покачва след последвалите арести и бруталното отношение към представителките на движението в затворите. Световната война слага край на борбата за правата на жените.

Германия: Първоначално женското движение върви заедно с идеите на революцията от 1848 година. Във възстановителния период след това жените са лишени от основни права, като например правото на членство в дадено обединение или на редакционна дейност във вестници, както и упражняването на политическа дейност. По този начин женското движение е унищожено. Политическото либерализиране през 60-те години на 19 век довежда до основаването на първото женско обединение, "Allgemeinen Deutschen Frauenvereins" (ADF) от Louise Otto-Peters през 1865. Ранната немска социалдемокрация върви ръка за ръка със силното пролетарско женско движение, чийто организатор е Клара Цеткин. Под нейно влияние социалдемократите приемат в програмата си женското избирателно право. В Германия избирателното право за жени е въведено от социалдемократичната партия през 1918 година, след изгубената война.

Франция: Ограничените успехи на жените по време на Френската революция в сферите на образованието и семейното право са унищожени от якобинците след 1793 година, забраняват се женските обединения. Тази рестриктивна политика продължава по време на управлението на владетеля Наполеон I. и е утвърдена в написания от него законник, известен като "Code Napoléon" (1804) така, че за женско движение може да се говори отново едва през революцията от 1848 година. Възникналите женски обединения критикуват преди всичко брачните закони и се опитват да наложат избирателното право със средствата на петициите. Освен това възниква силно пролетарско женско движение под влиянието на ранните социалисти Charles Fourier и Flora Tristan. След революцията женските обединения не изчезват, макар че успехите са ограничени. Борбата на френските жени е една от най-продължителните. Въпреки, че Франция първа в Европа въвежда общото избирателно право за мъжете, избирателното право за жените е признато едва през 1944 година. Едва през 80-те години на 20 век са отстранени последните следи от дискриминация в цивилното право.

Примери за дискриминация от "Code Napoléon" от 1804:

	родителите се грижат за женската рожба до 13-та година, след това тя носи сама отговорност за себе си;
	член 340 "la recherche de la paternité est interdite" е предназначен да защитава мъжа от неговата склонност да се изкушава, като определя излъганите жени за виновни;
	съпругът е законният попечител на своята съпруга, той не може дори да я упълномощава с генерално пълномощно, също и спечеленото и спестеното от жената е собственост на мъжа;
	майката няма законно право върху своите деца; жената не може да бъде член на семеен съвет;
	жените могат да станат попечители единствено на своите собствени деца и внуци;
	жената не може да бъде свидетел пред Etat civil (гражданско отделение);
	в случай на прекъсване на брака от страна на жената, мъжът има право да я убие, ако е заварена с друг мъж;
	жените са лишени от всякакви граждански права; те не притежават нито активно, нито пасивно избирателно право при общинските и парламентарни избори.

[от: Lange, Helene/Bäumer, Gertrud (изд.): Наръчник на женското движение, Том 1: История на женското движение в културните страни, Берлин 1901, от стр.366]

Резултати: Най-важните политически искания на застъпничките за правата на жените, най-вече избирателното право, в крайна сметка са постигнати. След Втората Световна война общественият фокус се измества отново върху семейството и майчинството, необходимо е да се обслужват завърналите се от войната мъже с разбитите им илюзии, необходимо е наваксване на отрицателния ръст на раждаемостта. Едва през 60-те години отново се обръща внимание на идеите и мислите на поколението на нашите баби.

[Автор: Дорете Веземан, Редакция: Рагнар Мюлер]

"Новото" женско движение (от около 1969 насам): "Половината свят на жената - половината къща на мъжа"

[Начало на страница]

Теми: Права на човека  I Примери I Демокрация I Партии I Европа I  Глобализация I Обединени Нации I Уст. развитие

Методи:    Политическа дидактика    I    Мирна педагогика    I    Методи



Тези Online-материали за политическо образование са разработени от a gora-wissen, Сдружение за разпространение на знания чрез нови медии и политическо образование, Щутгарт. Моля, обръщайте се към нас при въпроси и забележки.