История на женското движение

Началото - декларации за правата на жените

Едва в буржоазното общество в края на 18 век започва открито да се говори за равните права за жените. Причините за това са много. На първо място след приемането на Декларацията за общите човешки права на основата на естественото право, във Франция и в Съединените Щати вече започва да се говори за еднаквите права и за жените.

Чрез развитието на капиталистическото производство все повече се разграничават работната сфера и сферата на личния живот. Това води до ново дефиниране на разделението на труда между половете. Жената се определя предимно като съпруга и майка, чийто труд в семейството прави възможен и сигурен успеха на мъжа извън дома. "Семейството" се разглежда като пространство за социална комуникация и възстановяване извън работната сфера, пространство, което е предназначено за съпрузите и техните деца. Жените се "освобождават" от задължението да печелят средствата за прехрана, вместо това жената трябва да създаде в семейството лична и интимна сфера, която хармонично да допълва външния свят на професията, конкуренцията за власт и пари.

Буржоазното общество не допуска жените да бъдат директни конкуренти в производствения процес. Те са изключени от много икономически, политически и дори лични решения. Жените разполагат с ограничени образователни възможности, нямат свободен достъп до собствеността си, нямат право да подписват договори и да приемат работа без съгласието на мъжа. По отношение на бракоразводното право и правото на издръжка те са драстично ощетени. В същото време обаче, именно работничките, които получават по-ниско възнаграждение и които биват експлоатирани, отправят първите публични искания за изравняване на правата и възможностите на жените с тези на мъжете.

Франция: "Декларация на правата на жената и гражданката"

Жените играят важна роля в преломните обществените процеси, които изживява Франция през 18 век. Въстанията, които избухват във Франция поради все по-голямата бедност традиционно се водят от жени. Жените си създават обществени ниши, в които упражняват културно, икономическо и политическо влияние. В Париж съществува страх от сдруженията на жените, работещи на пазарите и перачките поради техните настоятелни искания. Много жени са борят рамо до рамо с мъжете си на барикадите по време на Френската революция. Но надеждата за равнопоставеност с мъжете остава неоправдана. Жените остават изключени от прокламираните граждански права.

Декларация е изпратена до Националното събрание. Документът се превръща в сензация в цяла Франция, дори и в чужбина. Като допълнение към нея се създава и "Обществен договор между мъжа и жената" (по аналог на "Contrat Social" на Русо). De Gouges иска да подплати съществуващия до момента брак с базиращ на равноправието договор. Според нея на жената е отредено особено място заради способността й да бъде майка. Оттук тя обосновава особените права за жената. С тези революционни идеи тя провокира Русо и неговите привърженици, както и водещите фигури на революцията. За тях биологичната роля на жената е причината, тя да бъде изключена от обществения живот.

През 1793 година Olympe de Gouges е екзекутирана. Колкото повече се консолидира гражданското общество, толкова по-лишени са жените от права. Още през същата година Националното събрание забранява възникналите по време на революцията женски клубове, настъпва генерална забрана за създаването на обединения между жени. Жените са разпръснати в различни партии и групи по интереси и вече не са единни в борбата за правата си. Така се стопяват надеждите за равноправие. "Декларацията за правата на жената и гражданката" първоначално дълго време е част от архивите и не е част от официалните списъци на тогавашните документи. Едва в духа на женското движение тя е преоткрита и е потвърдена нейната стойност като уникално отражение на историята.

САЩ: "Declaration of Sentiment"

През 1848 в Сенека Фолс в щата Ню Йорк от Elizabeth Cady Stanton и Lucretia Mott се свиква събрание, при което за първи път на дневен ред стои дискриминацията спрямо жената. Повечето от тогава събралите се жени вече имат опит в движението за правата на тъмнокожите. Движението срещу робството изостря съзнанието на жените, те започват да съзнават собственото си положение на дискриминирана социална група. Защитничките на правата на жените поставят искания за:

"Declaration of Sentiment" е приета, като по същия начин, както и "Декларацията за правата на жената и гражданката" на De Gouge и тя се основава на Декларацията за независимостта от 1776. Тази принципна декларация е насочена срещу доминиращата роля на мъжа във всички сфери на живота. В текста е залегнала предпоставката, че мъжете и жените се раждат със същите права на живот, свобода и стремеж към щастие, и че гарантирането на тези неотменни права е държавна цел. Всички закони, които поставят жената в ощетено положение, се обявяват за нелегитимни. Приети са дванадесет резолюции, които поставят искания за еднаквото отношение към жените в личен, религиозен, икономически и политически контекст.
[текстът е на разположение в частта с документи]

Въпреки, че декларацията и нейните създателки в последствие се осмиват и съдържанието се изопачава, това представлява началото на женското движение в САЩ, което по-рано от европейското движение се бори за правата на жените и е водещо.

[Автор: Дорете Веземан, Редакция: Рагнар Мюлер]

[Начало на страница]