Докато отношенията между жените от Севера и Юга продължаваха да бъдат обтегнати по време на първите две световни конференции на жените и успоредно протичащите форуми на неправителствени организации през 1975 година в Мексико и през 1980 в Копенхаген, то провелият се през 1985 година в Найроби форум предизвика много по-голямо сближаване, свързано с преосмисляне на значението на женското движение от Юга. Феминистките на "Юга" са свързани в организацията DAWN (Development Alternatives with Women for a New Era).

Поради различното ниво на развитие на страните, жените от западните индустриални държави поставят съвсем различни акценти в борбата срещу дискриминацията спрямо жената, за разлика от жените в развиващите се страни и диктатурите. Феминистките в западните индустриални държави слагат основния акцент на политическите и граждански права. Защитничките на правата на жената от развиващите се страни акцентират върху правото на (икономическа) равнопоставеност и върху правата на солидарност. Ако при западните жени става дума преди всичко за съвместимостта на майчинството и професията, премахването на традиционните роли при социализацията или ограничените шансове за професионална кариера, жените в повечето страни се борят все още за елементарни възможности за образование, участието в обществения живот и защитата на телесната си неприкосновеност. Тези различия в интересите често водят до едно своеобразно разделение между жените в света.

Днес защитничките на правата на жените се опитват да зачитат многообразието от феминистки идеи, които се обособяват от културните традиции, както и от различните социо-икономически и политически дадености в отделните страни. Все по-силни стават международните мрежи за съвместна работа. Глобалната икономическа криза и проблемите на околната среда са важни теми днес, чрез техните допирни точки с парадигмата за човешките права, международното женско движение би получило нов тласък.

Важна сфера със задачи на днешното женско движение е установяването на правата на жените като важна съставна част от универсално валидните права на човека в актуалното международно право. Правата на жените трябва да стоят над религиозните и културни традиции на отделните страни. Освен това трябва да се наложат международни средства за санкции срещу държави, които не зачитат правата на жените. Първи стъпки в тази посока представляват "Споразумението за премахване на всякаква форма на дискриминация над жената", в което за първи път се предлагат анти-дискриминационни клаузи и програма за премахване на дискриминацията спрямо жената. При Световната конференция за правата на човека през 1993 година във Виена за първи път насилието срещу жени се обявява за нарушаване на правата на човека. 

Освен това се определят конкретни размери на санкции. През 1999 година беше подписан "Факултативния протокол" към "Споразумението за премахване на всякаква форма на дискриминация над жената", който прави възможни индивидуалните жалби. Това означава, че жена, която е дискриминирана в своята страна, може да се обърне към най-висшата комисия в тази сфера, Комисията по проблемите на жените към ООН. Военният трибунал в Хага също представлява важна стъпка по отношение на правата на жените. Това е първият съд, който определя сексуалното насилие над жени по време на въоръжени конфликти като престъпление срещу човечеството.

При разглеждането на тези договори и програми на действие проличават също така и трудностите и пречките, с които днес се сблъскват защитничките на правата на жените. Платформата от Пекин беше силно критикувана и остана от части неефективна. Около 50 ислямски и редица предимно католически държави, както и Ватикана, Ливан и Малта, се въздържат по отношение на пасажа за правото на сексуално самоопределяне, освен това тези държави отхвърлят изискването, правителствата да "премислят" съществуващите предписания относно наказуемостта на нелегалните аборти. Днес най-упоритите противници на универсалните права на жените са религиозно мотивираните и фундаменталистки сили. Правата на жените не се зачитат най-вече в ислямските "Божии държави" (Иран, Судан и др.), в други държави като Алжир, Турция и Египет влиянието на фундаменталистите се увеличи през последните десетилетия. Но и християнските фундаменталисти притежават голямо лоби, например в САЩ, където през последните години не малко лекари, извършващи аборти, бяха заплашвани от радикални "защитници на живота", като дори се стигна до случаи на убийства. Изводът от всичко това е, защитниците на правата на човека да намерят подходящ начин на действие в борбата с фундаментализма и насилието над жени.

[Автор: Дорете Веземан, Редакция: Рагнар Мюлер]

[Начало на страница]