Мъжът притежава естественото превъзходство над членовете в семейството. Съпругата носи неговото име и живее в неговия дом, на негова земя. Тя го нарича "Ba’al" (господар). Жената е собственост на мъжа, заедно с роба, робинята, магарето и говедото (Exodus 20:17), също и децата, като синовете са предпочитани като наследници и последователи. От друга страна бащата може да продаде жените си в робство или проституция.

Мъжът се ползва с пълна сексуална свобода. Той може да бъде и с други жени. Синовете от тях, както и от проституиращите жени, могат да бъдат признати и да се ползват с всичките им полагащи се права, в случай, че първата, основна жена не е родила синове. Ако мъжът умре, без да е оставил след себе си пълнолетен син, вдовицата трябва да се омъжи за чичо или брат на мъжа, за да може собствеността да остане в рода. Въпреки всичко обаче, жената е на висока почит като майка. Жените могат да постигнат по-висок статут като жрици в култа за почитането на богините на плодородието. С настъпването на монотеистичните религии обаче тези култове постепенно изчезват.

Според обичая след края на всеки въоръжен конфликт се убиват победените мъже, а победените жени биват изнасилвани и поробвани, за да може да се използват продуктивните им сили (работа) и репродуктивните им сили (раждането на деца) за благото на собственото племе.

[Автор: Дорете Веземан, Редакция: Рагнар Мюлер]

[Начало на страница]