За пръв път тя се ангажира политически, когато в началото на 80-те години се обявява срещу насочените срещу жените закони на режима на FLN: Новият избирателен закон позволява на мъжете да гласуват вместо жените си. Новият закон за пътуванията забранява на жените да пътуват без придружител. Новият семеен закон постановява, че жените остават до живот под попечителството на своите мъже-роднини, съответно съпрузи. Също и по отношение на правата при развод и наследство жените са силно ощетени. Тези закони представляват нарушение на конституцията, която предвижда еднакви права и задължения за мъжете и за жените. Заедно с феминистки, комунистки и ""Mudjahedat", старата партизанска и освободителна война, Khalida Messaoudi събира 10 000 подписа срещу семейните закони и демонстрира заедно с хиляди жени на улицата. Поради силния натиск на жените се отменя закона за пътуванията, но семейният закон е приет през 1984 година. От страна на правителството това беше стъпка назад от демокрацията, в посока към ислямизма.

На 15 май, 1985 година, заедно със съмишленици Messaoudi основава "Съюз за равенство на мъжете и жените пред закона", който съществува до 1989 година ("Association pour l’egalité devant la loi entre les femmes et les hommes"), тя се превръща в една от ръководителките на гражданските движения за правата на жените в Алжир, освен това тя симпатизира на засилилото се културно движение на кабилистите, които изискват признаването на техния език и културната им идентичност.

През 1988 година, след тежки размирици, правителството решава да търси изход от икономическата и социална кризата в страната чрез ориентиране на политиката към демокрацията. Това води до основаването на повече от петдесет партии и вестници, критикуващи правителството. Тази политика е причина не само за появата на нови демократични партии, като ляво-либералната RCD (Обединение за култура и демокрация), към която принадлежи Khalida Messaoudi, но се появяват и ислямски партии, като FIS (Ислямски Свещен фронт). През 1990 година Messaoudi създава феминисткото "Независимо обединение за победа на правата на жените" ("Association indépendant pour le triomphe des droits des femmes" AITDF), чийто президент е.

В растящия конфликт между управляващата партия FLN и ислямската FIS Messaoudi е представител на "трета сила", която се застъпва за цивилен, демократичен и лаицистичен Алжир, който зачита и се съобразява с традиционните особености на състоящата се от четири народа държава: "Намирам се между старите представители на FLN, които от почти 35 години систематично ограбваха Алжир и го обезобразяваха, и почти неграмотните младежи без работа и жилище, които са пленени от фундаментализма. Аз не искам нито едното, нито другото общество и от 1979 година се боря за друг модел."

Водената от FLN държава, която беше обявила Исляма за държавна религия, почти не се противопоставяше на ислямисткото движение по това време, а се опитваше да го инструментализира срещу левите и демократични движения. Все по често жертви на терористични актове, извършени преди всичко от ислямски партийни организации и групировки, финансирани от арабски държави, ставаха демократи и жени. Първоначално те спечелиха много привърженици, тъй като подпомагаха най-бедните сред бедните чрез безвъзмездна помощ в джамиите и предлагаха на безперспективните младежи една разбираема представа за света. В началото на 90-те години едва всяко стотно работно място е заето от жена, като в много случаи отговорността за това се прехвърляше на самите жени.

Messaoudi решава, за разлика от повечето хора в нейната ситуация, да не замине за чужбина, а да остане в родината си. Оттогава тя живее в нелегалност и всеки ден сменя мястото на пребиваването си, подкрепяна от роднини и приятели. Налага се да се откаже от работата си като учителка. Превръща в символ на съпротивата. Само благодарение на случайността успява да се спаси от два атентата. Политическата й дейност, въпреки многото трудности, продължава да я води напред: през ноември 1993 година тя става Вицепрезидент на "Движение за републиката" (Mouvement pour la république, MPR). В своите политически речи тя заклеймява скритата роля на Запада и неуморно говори за десетките хиляди цивилни жертви в тази "война срещу народа", най-вече за нарушаването на правата на жените.

"Ние, алжирки, мароканки, иранки и суданки, се обединихме, за да дадем глас на искането ни за нещо, което е напълно естествено в западния свят: универсалността за правата на човека, които са валидни за всички, независимо от пола, цвета на кожата или религията. В моята страна враговете на жените все още използват атрибута "международен", което е равно на "западен", когато става дума за понятието "универсалност на правата". Депутатите на Обединените Нации също сякаш са убедени дълбоко в душата си, че потисничеството на алжирските жени се дължи на културата в нашата страна - и под знака на "зачитането на другите култури" се допуска и приема това подтисничество.
Ние, алжирките, наричаме това "културен капан". В този капан са попаднали западните страни. Те вярват, че унизеното ни положение е следствие на културата ни - и не искат да разберат, че това е чисто политически въпрос. Подтисничеството на жените не може да бъде обосновано от историята и културата ни, дори и това да е удобно за много алжирски мъже." 
[текстът на речта ще намерите на отделна страница в раздел "документи по темата "Права на жените""]

През 1997 година е приета в парламента като член на RCD. Тук тя изцяло се посвещава на кампанията "Един милион подписа", чрез която тя цели да постигне промяна в семейния закон в посока на постигането на повече права за алжирските жени. Когато по повод на кървавото потушаване на протестите на берберите тя подава декларация за солидарност, е изключена от партията. Това тя приема като причина да се посвети на защитата на правата на жените.  Khalida Messaoudi е съосновател на обединението "S.O.S. Femmes en Détresse".

[Автор: Дорете Веземан, Редакция: Рагнар Мюлер]

[Начало на страница]