Въпреки "недостатъците" си, принадлежейки към "несъвършения" пол, въпреки "неподходящия" произход и лошото възпитание, без да притежава нищо материално, вдовица, Marie Gouze не се примирява със съдбата си. Тя се премества да живее заедно с богат предприемач от транспортния бизнес в Париж, където избира за себе си по-хубавото и по-аристократично звучащо име "Olympe de Gouges" и където осъществява контакт с кръг от хора, които са добре образовани, с хора от културните слоеве и салони. Тя живее от издръжката, която плаща нейният партньор, а клеветите, че е паднала морално, тя понася стоически в името на осъществяването на мечтата си: да стане писателка.

Olympe de Gouges се опитва да покрива нуждите си пишейки театрални пиеси. Години наред тя се бори за поставянето на нейните творби в консервативния, подчинен на влиянието на краля театър Comédie Francaise. Още една от първите й пиеси се превръща в политическа сензация. В "L´Esclavage des Nègres" тя осъжда робството в колониите. Веднага след първите три представления пиесата е свалена от кмета на Париж. Във вестниците de Gouges е осмяна.

Огорчена тя пише: "Защо е тази непоклатима предубеденост спрямо моя пол? И защо, както често съм чувала, Comédie Francaise и в бъдеще няма да поставя пиеси, написани от жени? Аз съм жена, не съм богата ... Нима на жените никога няма да бъде разрешено да се спасят от ужаса на бедността с по-различни средства от тези, водещи ги до унижение и падение?"

Повлияна от революционните събития след 1789 година, тя все повече се посвещава на политиката. De Gouges редовно посещава събиранията на Националното събрание. Идеите си тя превръща в предложения за вземане на социални и политически мерки, които тя отпечатва върху плакати за собствена сметка. Така те стават тема на обсъждане в цял Париж.

Със своята "Декларация за правата на жената и гражданката" Olympe de Gouges е първата личност, която формулира цялостно човешките и граждански права. Декларацията събужда интерес не само във Франция, но и в чужбина. Съчинението си "Трите урни или благото на родината" накрая води до нейното задържане. Това е повод Olympe de Gouges да бъде обвинена, че е привърженичка на партията на джирондистите, които са изключени от националния конвент по същото време (през май/юни 1793). В това съчинение De Gouge прави предложение за всенародно допитване за три възможни форми на управление: "Републиканско управление, единно и неделимо; федеративно управление; монархия." При това през декември 1792 година тя публично защитава краля, преди всичко водена от етични съображения. Целта й е да постигне промяна в обществото не чрез безсмислено насилие, а само чрез думи, чрез публикуването на нейните съчинения и постоянния апел към разума. По този начин тя остава една истинска носителка на идеите на Просвещението, въпреки различията с Русо.

De Gouges е изправена пред революционния трибунал. И двете акции, нейното съчинение, както и защитаването на краля, са определени като пропаганда за възстановяването на монархията. На 3 ноември, 1973 година Olympe de Gouges е обезглавена.

Olympe е осъдена не само като привърженичка на джирондистите, а и като защитничка на правата на жените. Две седмици след нейната смърт в реч на лидера Chaumette с посочването на нейната съдба се цели да се предизвика страх у другите жени: "Спомнете си за тази мъжкарана... за безсрамната Olympe de Gouges, ... която занемари задълженията на своето домакинство, която искаше да участва в политиката и извърши престъпления. Всички такива неморални същества бяха унищожени от отмъстителния огън на закона...Искате да я имитирате? Не, вие със сигурност чувствате, че сте интересни и достойни за уважение само тогава, когато сте това, което природата е искала да бъдете."
[публикувана н Courrier Républicain, 19 ноември 1793]

[Автор: Дорете Веземан, Редакция: Рагнар Мюлер]

[Начало на страница]