В западно-европейската култура е залегнала връзката между символи и идеи, които се подхранват от религиозни източници и от възникналата в антична Гърция философия. През периода, когато хората създават огромни системи от символи за обяснението на света (религия, наука, философия), жените са вече така силно ощетени, че вече не могат да участват активно в този напредък. Тук трябва да се търси една от причините, че именно в тези системи на обяснение се "зациментира" по-ниския статус на жените. Създават се две конструкции: "мъжката" и "женската". Мъжът и жената са различни по отношение на осъществяването на различни задачи, възможностите и способностите си. На този начин на обяснение на нещата стъпват и по-късните поколения, това разделение между половете се приема или за такова "по природа" или за проява на "божията воля".

Мястото на жената в античната философия

За почти всички антични философи социалната и правна неравнопоставеност е естествена, хората имат различни заложби и способности. Жената се разглежда като едно по-низше "по природа" създание.

Примера на Аристотел: Граждани в неговите очи са само тези, които са освободени от домашните занимания, свързани с продукцията и репродукцията. На роби, чужденци, жени и деца не е разрешено участието в политическия живот, защото при тях липсват необходимите предпоставки. Те служат като помощници за да могат да се създадат необходимите условия за пълноценното съществуване на пълноправните граждани.

Мястото на жената в монотеистичните религии

Развитието към монотеизма, към идеите за само един Бог, като цяло се оценява като напредък на човечеството в посока на абстрактното мислене. Този процес протича под знака на патриархата, така, че символите на християнските, еврейски и мюсюлмански религиозни представи отреждат на жената една второстепенна роля.

Според библейската притча за сътворението, Бог е създал света, както и мъжа от своя дъх, а жената от неговото ребро. Силата на сътворението е духовна и се придава на мъжа.

Друга важна в тази връзка история е представянето на прегрешението. Ева изкушава Адам, водена от една змия, като му подава ябълка от дървото на познанието. По този начин злоупотребявайки с Божията милост тя предизвиква и причинява падението на човечеството. Това означава, че жената е по-грешна от мъжа. Жената е символ на сексуалност и по този начин на грях. Маловажността, подчинеността на жената спрямо мъжа се е породила по Божия воля именно поради този "греховен час".
"Тук за Адам се съдържа истината, че в лицето на своята спътница като в огледало той трябва да види себе си, а за Ева предупреждението, да се подчини доброволно на мъжа, от който произхожда."
[Johannes Calvin]

[Автор: Дорете Веземан, Редакция: Рагнар Мюлер]

[Начало на страница]