|
| |
Настоящият
откъс от
образователния
доклад на UNESCO
показва, че
елементът "Да
се научим, да
живеем
заедно" има
особено
значение за
образованието
през 21 век.
Това е
характерно
за
концепцията
на мирното
възпитание.
|
|
Да
се научим да
живеем с
другите
Може би този
начин на
учене в
днешно време
е най-важният.
Днешният
свят често е
свят на
насилие, свят,
в който
трудно
живеят
надеждите на
всички, които
вярват в
напредъка на
човечеството.
Конфликтите
винаги са
били част от
историята, но
съществуват
нови фактори,
които
изострят
рисковете от
конфликтни
ситуации. До
момента не
беше
възможно,
тази
ситуация да
бъде
смекчена
чрез
образованието
и
възпитанието.
Дали е
възможно да
се намери
образователна
форма, чрез
която да
бъдат
избягвани
или решавани
конфликти и
която
възпитава в
уважение
спрямо
другите хора,
спрямо
техните
култури и
духовни
ценности?
Самата идея, в
училищата да
се преподава
ненасилие е
похвална,
дори и това да
е едно от
многото
средства за
преодоляване
на
предразсъдъците,
които
създават
конфликти.
Трудна
задача е,
защото
хората са
склонни да
надценяват
качествата
на своята
общност и да
създават
предразсъдъци
спрямо
другите.
Затова в
днешното
време на
икономическа
конкуренция
се придава
все по-голямо
значение на
индивидуалния
успех и на
спортния дух.
Такова
конкурентно
мислене води
до
безогледна
икономическа
война и до
напрежение
между бедни и
богати. Нации
биват
разделяни,
светът е
разединен,
изострят се
отдавна
съществуващи
конфликти.
Жалко е, че
образователната
политика
понякога
поддържа
този климат
чрез
погрешно
разбрана
концепция.
Какво можем
да променим
положително?
Опитът
показва, че не
е достатъчно
установяването
на контакти
или
разговори
между
различните
групи, за да
бъде намален
рискът (например
в училища със
смесени
етнически
групи и
религии). Ако
между
различните
групи
съществува
конкуренция
или в случай,
че те не са
равнопоставени,
подобен
контакт може
да доведе
именно до
обратното. На
повърхността
избива
скритото
напрежение,
което се
превръща в
конфликт. Но
когато
подобни
контакти се
провеждат в
атмосфера на
равнопоставеност
и
съществуват
единни цели,
могат да се
стопят
предразсъдъците
и скритата
враждебност,
които да отстъпят
място на
спокойната
съвместна
работа или
дори
приятелство.
Изглежда
така, сякаш
образованието
и
възпитанието
трябва да
вървят по два
пътя, водещи
до една цел:
бавното
откриване на
другите и
опитът от
общите
жизнени цели.
Това е една
реална
възможност
да бъдат
избегнати
или решени
скрити
конфликти.
Да се
открият
другите
Задачата на
образованието
и
възпитанието
е да разкрие
пред очите на
учениците
разнообразието
сред
човешката
раса и да
изгради в
същото време
съзнанието
за подобията
и
зависимостите
между хората.
Училищата
трябва да
дадат това
знание на
учениците
колкото може
по-рано. Някои
предмети са
особено
подходящи за
тази цел: като
се започне
със
социалната
география в
началото на
основното
образование,
а по-късно се
продължи с
чуждите
езици и
литературата.
За да можем да
разбираме
другите, би
трябвало
пъво да умеем
да разбираме
себе си. За са
предоставим
на децата и
младежите
една реална
картина на
днешния свят,
трябва
възпитанието,
независимо
дали в
училище или в
къщи, на първо
място да им
помага да
открият себе
си. Едва
тогава те ще
са в
състояние да
видят света с
очите на
другите и да
разбират
тяхното
поведение. В
социалното
поведение на
децата
подобно
емпатично
чувство ще
има
положителен
отзвук през
целия им
живот. Когато
например
младежите
бъдат
възпитани в
това, да
приемат
позицията на
други
етнически
или
религиозни
групи, може да
бъде
избегнато
недостатъчното
разбиране за
другите,
което е
причина за
омраза и
насилие.
Уроците по
история,
както и
знанията за
нравите и
обичаите
може да бъде
полезен
ориентир за
бъдещото
собствено
поведение.
Прилаганият
метод на
преподаване
никога не
трябва да
бъде за
сметка на
зачитането
на
другомислещите.
Учители,
които
потискат,
вместо да
развиват,
любознателността
и критичното
мислене чрез
догматичния
си стил,
нанасят
повече вреди
отколкото да
допринесат
за
положителното
развитие на
учениците.
Когато
самите
учители
забравят
своята роля
като образец
на поведение,
може да бъде
накърнена
способността
на учениците
да бъдат
открити
спрямо
другите и да
действат
срещу
неизбежното
напрежение
между
отделни хора,
групи или
нации. Да се
срещнем с
другите
посредством
диалог и
дискусия,
това е един от
инструментите
на
възпитание и
образование
през 21 век.
Да се работи
за общите
цели
Когато
хората
работят
заедно в
рамките на
смислени
проекти,
които ги
откъсват от
обичайната
им рутина,
често
различията и
дори
конфликтите
между тях
намаляват
или понякога
изчезват
напълно. От
такива
проекти
хората
черпят една
нова
идентичност
и характерните
особености
на отделните
хора
отстъпват и
общите неща
стават по-важни
от
различията. В
много случаи,
например в
спорта, чрез
общи усилия е
преодоляно
напрежението
между
обществените
слоеве или
различни
нации и е
възникнало
чувството на
взаимност. И в
професионалния
живот много
проекти биха
били
останали
неуспешни,
ако
типичните
йерархични
проблеми не
биха били
останали зад
единната
обща цел.
Затова
училищното
образование
трябва да
предлага в
своите
програми
достатъчно
време и
възможности
за това,
младите хора
да участват
още от
детството им
в общи
инициативи: в
спорта, в
културни
мероприятия
и социални
дейности
като
оказване на
помощ на
възрастни
хора и др.
Други
образователни
институции и
организации
трябва да
продължат
тази идея там,
където спира
училището.
Ежедневната
работа между
учители и
ученици в
рамките на
обществени
проекти може
да бъде
първата
стъпка за
решаването
на конфликти
и да
предостави
на учениците
мащаби за
тяхното
бъдеще. В
същото време
по този начин
могат да се
подобрят
като цяло
отношенията
между
учители и
ученици.
[от:
Способнос9тта
за учене:
Нашето
вродено
богатство. UNESCO-доклад
за
образованието
през 21 век. изд.
на
Германската
комисия на
ЮНЕСКО. Neuwied; Kriftel;
Berlin: Luchterhand, 1997, S. 79-81]
[Начало
на страница]
|
