|
| |
Висша
цел на
Обединените
Нации (ОН) е
мирът.
Световната
организация
беше
създадена
след Втората
световна
война именно
с тази цел и
като
наследник на
Обществото
на народите.
Съвета по
сигурността,
най-важният
орган на ОН,
беше
блокиран по
време на
конфликта
Изток-Запад. С
епохалните
събития през
1989 и 1990 година
все пак
изпъкна
закъснелия
блясък на ОН.
От този
период е и "Agenda
за мира",
една от най-важните
мирни
стратегии
на
настоящето.
|
|
[Автор:
Рагнар Мюлер]
Мирната
политика на
Обединените
Нации
"Основателите
на
Обединените
Нации бяха
под
непосредствения
натиск на
ужасите на
Втората
Световна
война. Затова
тяхната
висша цел
беше, с
Обединените
Нации да бъде
създададен
инструмент
за
предпазването
на бъдещите
поколения от
бича на
войната (увод
на хартата на
Обединените
Нации). По
този начин
като основна
цел на
Обединените
Нации беше
декларирано
опазването
на световния
мир и
международната
сигурност.
Понятието "мир"
многократно
се
употребява в
Хартата на
Обединените
Нации, без на
определено
място то да е
ясно
дефинирано. В
системата на
"класическото"
международно
право през 19 и
в началото на
20 век "мирът"
беше
разбиран
предимно
като
отсъствие на
война.
Разбирането
за мир на
Обединените
Нации
преминава
отвъд това
тясно
понятие и се
застъпва за
една широка
представа за
мира по
смисъла на
един
глобален,
динамичен
процес, в
чийто край се
постига
социална
справедливост,
зачитане и
налагане на
утвърждаване
на човешките
права и
добросъседските
отношения
между всички
страни.
Хартата
задължава
всички
страни
членки не
само да се
откажат от
заплахата
или
употребата
на насилие за
постигането
на
политическите
им цели, но и
изисква от
държавите да
решават
своите
конфликти с
мирни
средства и да
развиват
сътрудничество
във всички
сфери.
За
съхраняването
на мира в
Хартата на ОН
беше
създадена
модифицирана
система на
колективна
сигурност,
със Съвета по
сигурността
като неин
централен
орган. Само
Съвета по
сигурността
има правото
според глава VII
на Хартата да
налага
принудителни
мерки спрямо
държави,
които
застрашават
световния
мир. Такива
принудителни
мерки могат
да бъдат
невоенни
санкции,
например
икономическо
и оръжейно
ембарго,
както и
военна
намеса на
въздушните,
сухопътни и
морски
военни сили,
които
страните-членки
трябва да
предоставят
на
Обединените
Нации, както е
отбелязано в
член 43 на
Хартата на
Обединените
Нации, които
при
необходимост
са под
командването
на ОН.
Принудителни
мерки по
смисъла на
глава VII от
Хартата бяха
например
търговското
ембарго
спрямо бивша
Югославия и
установяването
на забранени
за полети
зони над
Босна-Херцеговина.
Член 42 и 48 от
Хартата
позволянат
провеждането
на
принудителни
мерки на
Съвета по
сигурност и
от отделни
държави.
Такъв пример
беше случаят
с
пълномощията
на
съюзниците
за участието
на военни
трупи във
войната в
залива през 1990
година, както
и
легитимирането
на
операцията UNITAF (United Task Force)
през 1992г. в
Сомалия със
задачата за
осигуряването
на
хуманитарните
пратки.
Все пак
системата на
колективна
сигурност не
успя да се
утвърди като
ефективна в ерата на
Студената
война. Като
алтернатива
още през 1956 по
време на
Суецката
криза от
тогавашния
Генерален
секретар на
Обединените
Нации, Dag Hammarskjöld,
беше развита
нова
концепция:
тази на така
наречената
гарантираща
мира
операция (Peace-keeping
Operations), или
накратко:
опазване на
мира (Peacekeeping).
Следното
типизиране
на мирно-политическите
стратегии за
преодоляване
на конфликти
и
инструментите
за това,
първоначално
беше
представена
за пръв път в
плана за мир (1994)
от
тогавашния
генерален
секретар
Бутрос Гали,
като по-късно
беше
модифицирано:
Превантивна
дипломация
(preventive
diplomacy), или
употребата
на
дипломатични
средства с
цел
предотвратяването
на спорове
между
отделните
страни,
избягването
на
ескалирането
на конфликти
и - доколкото
може да се
стигне до
конфликти -
тяхното
ограничаване.
Превантивно
военно
участие
(preventive
deployments), или
намесата на
военни трупи
за
решаването
на даден
конфликт в
самото му
начало. При
вътрешно-държавна
криза
превантивното
военно
участие може
да протече по
искане или
със
съгласието
на
правителството
или на всички
страни по
конфликта.
Същото се
отнася за
случаите,
когато
дадена
страна се
чувства
застрашена и
изисква
установяването
на военнен
контрол само
на една от
своите
граници.
Създаване
на мира
(peace-making)
представлява
процесът до
сключването
на мирен
договор или
преустановяване
на
употребата
на оръжия,
като той
определя
дейностите с
цел
помиряване
на
вражеските
партии, с
помоща на
такива мирни
средства,
както е
предвидено в
глава VI на
Хартата на ОН.
Опазване
на мира
(peace-keeping) - с това се
опрделеля
установяването
на
персонално
присъствие
на
Обединените
Нации по
места със
съгласието
на всички
страни по
конфликта
чрез леко-въоръжени
войници,
наблюдатели
и полицаи за
надзор и
установяване
на
употребата
на оръжие и
постигане на
мирни
споразумения.
Това
опазване на
мира е
техника,
която
разширява
възможността
за избягване
на конфликти,
както и за
установяване
на мира.
Установяване
на мира
(peace-enforcement) - това е
установяването
на по-силно
въоръжени
военни части
на ОН или една
от мерките,
предвидени в
глава VII, член 40
на Хартата на
ОН. Към това
спадат мерки
като
например
установяването
и
запазването
на
неупотребата
на оръжие,
мерки, които
надхвърлят
правомощията
на мирните
военни части,
но не трябва
да бъдат
възприемани
като
принудителни
мерки, които
могат да
бъдат
наложени,
както и
посочено в
член 43 на
Хартата, като
реакция при
военни
нападения.
Установяване
на мир чрез
употреба на
военна (use of military force)
- с това се
имат предвид
военните
принудителни
мерки за
запазването
на мира
според глава VII,
член 42 на
Хартата,
които могат
да бъдат
наложени при
застрашаването
или
нарушаването
на мира или
при
нападение.
Съветът за
сигурност
рядко е
прибягвал до
употребата
на най-силните
от военните
принудителни
мерки.
Изключения
бяха войната
в залива (Ирак
- Кувейт),
както и
първата
намеса за
осигуряването
на
хуманитарна
помощ в
Сомалия (United Task Force - UNITAF):
Съветът по
сигурност
упълномощи
страните-членки
(вкл. САЩ), да
предприемат
мерки от
негово име.
Бомбандирането
на босненско-сръбските
бази от NATO през
лятото на 1995
година
следваше
целта на
съвета по
сигурност да
събере
страните по
конфликта на
масата за
преговори и
да направи
възможно
подписването
на мирното
споразумение
от Dayton.
Мирно
консолидиране
(post-conflict peace-building) е
насочено
след
успешното
приключване
на даден
конфликтi към
възстановяването
или
поощряването
на
държавните
структури,
които са в
състояние да
утвърдят
мира и да
консолидират,
да затвърдят
мира и
предотвратят
възстановяването
на конфликта.
Към това
спадат
демобилизацията
на бившите "Kombattanten",
тяхното
разоражаване
и
рехабилитиране
чрез
интеграцията
им в
цивилното
общество; в по-широк
смисъл
изграждането
на правови
принципи,
управленска
и съдебна
система."
[от:
Външно
министерство
(изд.): AБВ на
Обединените
Нации, Берлин 2000,
стр. 37-39]
[Начало
на страница]
|
