|


| |
Теориите
за агресията
са в центъра
на
изследването
на причините
за войната на
нивото на
индивида.
Както и при
понятието "насилие"
(виж раздел
Насилие) при
по-дълбоко
вглеждане се
установява,
че привидно
еднозначното
понятие "агресия"
също има
своите
особености.
Следният
текст прави
опит за
подобно
изясняване:
"Според по-тесни
определения
агресията се
разбира в
своята
същност като
целенасочена
вреда,
накърняване
и нанаясяне
на болка (например
нараняването
на други хора,
убиването,
заплахата,
обидата). В
ежедневието
понятието за
агресия
често се
употребява в
по-широк
смисъл.
Когато на
някого се
казва, че той
се държи
агресивно, се
разбира като
упрек, не само
като
регистриране.
Различни
изследвания
показаха, че
по-скоро
поведението
на други хора,
отколкото
собственото
се определя
като
агресивно, и
че с
нежелание се
говори за
агресия,
когато
причиняващото
болка
поведение се
приема за
легитимно ('основателни'
възпитателни
мерки и др.).
И в политико-военен
смисъл често
се говори за
агресия,
когато се
обвинява
дадена
страна, че е
нападнала
несправедливо,
докато
поведението
на
противостоящата
страна -
въпреки, че тя
също
целенасочено
убива и
разрушава - не
се определя
като агресия,
а като защита
(...). Всяка
страна
обвинява
другата в
агресия и
определя
себе си като
защитник. По
подобен
начин се
употребява и
понятието 'насилие'
(...).
Насилието,
също като
агресията се
разбира като
съзнателно
причиняване
на вреда.
Двете
понятия са
близки. Но:
говорим за
насилие в
повечето
случаи при тежки,
особено
телесни рани,
причинени от
агресия, но не
и например
при
нанасянето
на обиди.
Насилието е подформа
на агресията."
[от:
Ханс-Петер
Нолтинг,
Агресията не
е равна на
агресия.
Подлед от
психологическа
гледна точка;
в:
Гражданинът
в държавата 43,
2/1993, стр. 91-92]
Как може
да се обясни
агресивното
поведение?
В
психологията
се
различават
три теории: теория
на
действието, теория
на
фрустрацията
и теория на
ученето. Откъс
от друг текст
на специална
страница
отбелязва
централните
тези на тези
три начала и
излага мисли
относно това,
как може да
бъде
преодоляна
агресията [... към
страница теории].
Тез теории се
основават на индивидуалната
агресия.
Трябва да се
прави
разлика с
участието на
даден
индивид в колективна
агресия - един
именно за
изследователите
на причините
за войните
централен
аспект.
Разлики
между
индивидуалната
и колективна
агресия
"Индивидуалната
агресия и
участието в
колективна
агресия не са
равнозначни
от
психологическа
гледна точка,
защото при
колективната
отделният
човек е
подложен на
съвсем други
ситуативни
влияния, а
именно на
стимулиращото
поведение на
други хора.
Тези влияния
водят до това,
хората да
извършват
неща, които
поотделно,
самостоятелно,
не биха
извършили.
Особеностите
на тези
различия са
представени
в таблицата.
Не е
необходимо
едновременното
проявление
на всички
посочени
признаци.
Така
например не
са
задължителни
'спонтанните'
призиви на
улицата.
Индивидуална
агресия |
Колективна
агресия |
|
Отделната
личност
като
агресор |
Повече
коопериращи
личности |
|
в
повечето
случаи
насочена
срещу
конкретна
личност |
В
повечето
случаи
насочена
срещу друг
колектив,
понякога
срещу
отделни
хора |
|
По
начало
агресорът и
жертвата се
познават |
Често
агресорът и
жертвата не
се познават,
остават
анонимни |
|
Агресията
се проявява
в следствие
на
собствената
мотивация (активна
или пасивна) |
При
много от
участниците
агресията е
наложена
отвън (заповед,
образец на
поведение,
награда и т.н) |
Често
съществуват
пречки,
предизвикани
от страх и
лична
нагласа |
Пречките
често се
преодоляват
чрез
анонимност,
разделяне
на
отговорността,
групова
идеология,
пропаганда |
|
Самостоятелно
решение,
изпълнение
на 'общото
действие' |
Поделена
отговорност,
разделяне
на работата |
Учене
в 'нормална'
социализация |
Систематично
обучение за
употреба на
насилие при
организираните
колективи |
[от:
Ханс-Петер
Нолтинг,
Агресията не
е равна на
агресия.
Поглед от
психологическа
гледна точка;
в:
Гражданинът
в държавата 43, 2/1993,
стр. 94]
[Начало
на страница]
|