"От опита до момента могат да бъдат обособени два начина на разсъждение: мирът се разбира или като световен принцип на реда, като надисторически, в същото време концентриран израз на един световен ред, който намира своята опора и легитимност първо в Бог, а после като последствие на секуларизацията на политическото мислене след времето на реформацията в дадения на всички хора разум.

Или мирът се разбира като израз на човешката воля, като рационално обоснован политически културен продукт, който има нужда както от изключителната подкрепа на договорните споразумения (спогодби за мир, обществен договор), така и  подкрепата от страна на обществеността. С тази двойнствена структура на аргументите е свързан и въпросът за съотношението между мир и справедливост, pax е iustitia: Или справедливостта е на първо място и мирът се приема като неин естествен "плод", или обществено-политическия ред трябва да бъде установен и гарантиран първо чрез установяването на обществения натиск; така справедливостта като принцип на легитимност на даден обществен ред, е подчинена на мира, и естествено не е възможно нейното постигане без мир.

И: В контекста на първия начин на аргументиране войната е като прекъсване, като смущаване на естествения мир: bellum ruptura pacis. Във втория традиционен начин на разсъждение войната е - следствие на човешки грешки и осъдителна свобода на волята - едновременно вътрешното и междуобществено нормално състояние. Мирът е Не-война: pax absentia belli."

[от: Райнхард Майерс: Основни понятия, структури и теоретични перспективи на международните отношения, в: Бундес-централа за политическо образование (Изд.): Основи на политиката, 2-ро издание, Бон 1993, стр. 285-286, 291]