|
| |
Следният
текст
скицира с дилемата
за
сигурността
един основен
проблем на
международната
държавна
система,
който е
резултат от
нейната
анархична
структура:
"Международната
система е
анархична и
това е един
основен неин
признак. Тук
не се има
предвид
анархията
като
отсъствие на
реда (или хаос)
(...). Не се има
предвид и
отсъствието
на
международно
валидни
правила. Те са
налице. (...) Анархия
в по-тесен
смисъл
означава най-вече:
формална
липса на
управление.
Съществуват
различия във
властта
между
държавите в
международната
система,
които
отчасти се
подсилват и
запазват от
действащите
механизми на
международната
система (...). За
разлика от
вътрешните
взаимоотношения
в държавите,
не
съществува
формална
йерархия, или
монопол на
определена
държава
върху
употребата
на насилие. В
много по-голяма
степен
държавите се
оповават на
самите себе
си относно
собствената
си защита, за
разлика от
това, което
трябва да е
валидно за
отделния
гражданин в
държавата.
Затова се
говори за
система на самопомощ,
когато става
дума за
международната
система. В нея
държавите
могат да се
опитат да
координират
стремежа си
към
сигурност с
други
държави и да
кооперират с
тях в един
съюз за
целите на
сигурността,
кооперация,
която обаче
остава
насочена към
други
държави.
Двата големи
съюза, които
определят
времето на
политиката
по
сигурността
след войната,
бяха
основаният
през 1949 година
Северно-атлантически
пакт с носеща
организация
НАТО на
западната
страна и
Варшавската
организация,
наречена още
Варшавски
пакт на
източната
страна, която
съществуваше
между 1955 и 1991
година.
От
споменатата
систематична
особеност -
анархия и по
този начин
зависимостта
на държавите
от самопомощ -
се изхожда
една
централна
дилема в
международната
политика, в
комбинация с
факта, че не
съществуват
единствено
дефанзивни
военни
средства. С
въведеното
от
американския
политолог
Джон Херц (1950)
понятие се
говори за
така
наречената
дилема на
сигурността.
Има се
предвид това,
че военни
средства,
дори когато
се използват
от А за
отбранителни
цели,
представляват
заплаха за Б,
което от своя
страна води
до
въоражаване
на Б, нещо,
което
подсилва
чувството на
несигурност
на А. По този
начин не може
да се стигне
до една
безкрайна
спирала на "надпреварата",
а просто
чувството за
сигурност не
се подсилва, и
въпреки
покачващите
се военни
разходи то
отслабва. Или
още веднъж по-кратко
формулирано:
при
условията на
анархия
едностранчивият
стремеж към
сигурност
може да
доведе до
несигурност.
Дилемата на
сигурността
по този начин
определя
систематичното
обяснение за
проблема на
сигурността
в
международната
политика."
[от:
Мартин Лист:
Международна
политика.
Проблеми и
основни
понятия,
Опладен 1995, стр. 91-93]
[Начало
на страница]
|
