|
| |
Как
може да се
обясни
агресивното
поведение? - В
психологията
се
различават
две
класически
начала: теория
на
изтласкването
и теория на
фрустрацията.
Едно общо
начало, което
е подходящо
за
обяснението
на агресията,
представлява
теорията на
ученето,
която е
представена
с основните и
тези на специална
страница.
Зигмунд
Фройд,
основател
на
психоанализа (1856-1939) |
"Основното
предположение
на теорията
на
изтласкването
гласи: В
човешкия
организъм
съществува
природен
извор, който
постоянно
произвежда
агресивни
импулси.
Тези
импулси
трябва да
бъдат
изразени в
поведението
по един или
друг начин,
не
непременно
по
разрушителен
начин (...); в
противен
случай те
водят до
душевни
смущения.
Най-ярките
представители
на тези
схващания
са Зигмунд
Фройд и Конрад
Лоренц,
въпреки
разликите
между тях.
Изтласкването
при Фройд е
насочено
към
самоунищожение
и може да
бъде
насочено
навън само
със
сексуалното
изтласкване,
докато
Лоренц има
предвид
едно
специфично,
насочено
срещу
другите
хора изтласкване.
В модерната
психология
вече почти
няма
привърженици
на теорията
на
изтласкването.
(...).
Теорията на
фрустрацията
гласи:
Агресивното
поведение
се основава
на
агресивни
импулси,
които
възникват
чрез така
наречените
фрустрации.
Под това
първоначално
се е
разбирало
само
смущението
на дадена
целенасочена
дейност; по-късно
понятието
се е
разширило с
неприятните,
апатични
дадености (нападение,
натоварване,
лишение и др.).
Във всеки
случай
потребността
от насилие,
за разлика
от теорията
на
изтласкването,
възниква не
от самосебе
си, а е
реактивна.
Веднъж
възникнала,
тази
потребност
трябва да
бъде
изразена по
един или
друг начин.
Това, че
агресивните
импулси
възникват
от
фрустрации,
действат
като
енергиии и
се нуждаят
от вентил, е
изключително
популярно
като идея и в
обществеността. |
Тероията
на
фрустрацията
многократно
беше
модифицирана
и по този
начин беше
затвърдена
ролята на
фрустрациите
като причина
за агресията.
В днешно
време не се
подлага на
съмнение
това, че
дадено
фрустриращо
събитие
освен
агресията
може да
предизвика и
конструктивни
усилия,
резигнация,
отпускане,
сънливост,
хумор,
самоопияняване
(алкохол и др),
както и други
начини на
поведение, и
че агресивна
реакция може
да бъде
очаквана
само при
определени
условия. Така
събитието
трябва
сериозно да
бъде
оценявано от
личността
като "неприятно"
(например
като
неподчиняващо
се поведение),
защото само
тогава
действително
възникват
чувства на
гняв, които не
водят
автоматично
до агресивно
поведение, а
само тогава,
когато
личността е
възприела
това като
начин на
поведение,
когато не
изпитва
задръжки да
се държи
агресивно,
когато
отделни лица
присъстват
или
отсъстват и т.н.
И така, не е
задължително,
във всеки
случай
фрустрациите
да водят до
агресивно
поведение. Но
теорията на
фрустрацията
може да се
ограничи и от
друг аспект:
Когато е
налице
агресивно
поведение,
това не
винаги е
реакция на
определена
фрустрация;
причините
могат да
бъдат и други.
Съществуват
например
актове на
насилие по
заповед от
вън, лишеното
от мисъл
подражание в
определена
група или
насилствени
актове за
облагодетелстване
(убийства,
отправяне на
заплахи и др.).
Но
фрустрациите
остават
несъмно от
огромно
значение
като една
възможно и
често
проявяващо
се условие за
агресивно
поведение. В
усилията за
намаляването
на агресията
е много важно
тя да бъде
овладявана - в
личната
сфера чрез по-съчувственото
отношение
спрямо
другите хора,
а на
обществено
ниво чрез по-справедливи
жизнени
условия. Тъй
като
фрустрациите
в определена
степен са
обаче
неизбежни, е
важно да
подхождаме
към тях по
друг начин (...).
Известно е, че
хорята се
различават
по начина на
реакция при
фрустрации, и
тук ученето
трябва да
играе една
решаваща
роля."
[... към раздел
"Теория на ученето"]
[от:
Ханс-Петер
Нолтинг,
Агресията не
е равна на
агресия.
Поглед от
психологична
гледна точка;
в:
Гражданинът
в държавата 43, 2/1993,
стр. 92-93]
[Начало
на страница]
|
