|
| |
Предложеният
текст на
Херфриед
Мюнклер
обобщава
приноса на
изследването
на
поведението
в дискусията
за войната и
мира.
"На пръв
поглед
изглежда
така, сякаш
войната и
мира са две
ясно
разграничаващи
се помежду си
политически
състояния:
когато има
мир, няма
война и
обратно. (...)
Войната и
мирът,
разделени от
"обяваване
на война" и "договор
за мир" са
самоизклячващи
се
политически
състояния, от
които
господства
само едното.
Война или мир,
няма средно
положение. Но
дори самото
понятие "студена
война"
показва, че
политическата
реалност е
много по-многопластова
отколкото
двойната
конструкция
на войната и
мира. (...)
Дори един
бегъл поглед
върху
конфликтите
след края на
Втората
Световна
война
показва, че са
се натрупали
спорове,
които са под
границата на
"редовната"
война. "Класическите"
войни от
друга страна
като Близко-източните
войни между
Израел, Сирия,
Египет и
Йордания
станаха по-редки.
 |
При
разграничаването
на войната и
мира не
става ли
дума само за
една
юристка
фикция?
Изглежда
тезите на
изследователите
на
човешкото
поведение,
етолозите,
се
потвърждават.
Етологията,
или
научното
наблюдение
на
човешкото и
животинско
поведение
говори за
една линия
на
агресията,
на чийто
край стои
войната. По
този начин Irenäus Eibl-Eibesfeldt
разграничава
войната от
другите
форми на
агресия,
когато я
дефинира
като "въоръжен
конфликт
между
отделни
групи"; но
описаното
от него
състояние
на Не-война
едва ли може
да се
определи
като мир.
Стриктното
разграничаване
между война
и мир е чуждо
за
етологията;
тя изхожда
от това, че
агресията
изпълнява
решаваща
функция при
силно
инстиктивното
самосъхраняване
и
саморазвитие
на даден род (изключване
на слабите и
болните от
размножаването)
и при
функционалното
разпределение
на малкото
ресурси (...). |
Това
се отнася и за
войната: "Войната
не се
предизвиква
нито от
деградирали,
изкривени,
животински
инстинкти,
нито от
некрофили
или други
патологични
деградации
на човешкия
живот. Не
става дума за
лишено от
функция
отклонение, а
за
специфична
човешка
форма на
междугрупова
агресия, с
чиято помощ
се
конкурират
човешките
групи за
земята и
природните
блага."
В същото
време
етологията
насочва и към
инстиктивните
пречки за
убиване при
животните и
хората, както
и към
социалните
ритуали на
решаването
на конфликти
при
нецивилизованите
народи като
отказа от
употребата
на опасни за
живота
оръжия или
преследването
на бежанците
(...). За Eibl-Eibesfeldt
развитието
на военните
оръжия
представлява
решаващата
стъпка при
функционалната
промяна на
аглесията: "Оръжието
със
сигурност
беше решаващ
фактор за
развитието
на
деструктивната
агресия.
Оръжейната
техника
разкрепости
донякъде
нашите
вродени
задръжки.
Един бърз
удар с
оръжието
може да
изключи
даден човек
преди той да е
имал
възможността
чрез
съответните
жестове да
предизвика
нашето
съчувствие.
Още по-бързо
това става,
когато
убиването
става на
дистанция с
един изстрел."
И така, от
гледна точка
на науката за
изследване
на
поведението,
войната и
мирът са
метафорични
понятия за
две
нееднозначно
разграничими
състояния
върху една
линия на
нарастваща и
спадаща
агресия, като
развитието
на
оръжейната
техника
разкрепости
инстисктивните
задръжки и
превърна
войната в
лишена от
инстинкт
форма на
вътрешно
решаване на
конфликт."
[от:
Херфриед
Мюнклер,
Война и мир; в:
Иринг Фетчер/Херфриед
Мюнклер (изд.),
Политология.
Понятия -
анализи -
теории,
Основи,
Райнбек 1985, стр. 280-281]
[Начало
на страница]
|
