Предложената
статия
посочва
основните
задачи на изследването
на мира и
конфликтите
и прави
преглед на
възникването
и развитието
на този
предмет.
Допълнителен
текст на специална
страница
насочва
вниманието
върху едни
дефицит на
този
изследователски
клон, а именно
занемаряването
на търсенето
на
умиротворителни
стратегии.
"I.
Научното
занимание с
мира и
войната е
толкова
старо,
колкото
самата наука.
Въпреки това
едва през 50-те
години на
нашето
столетие с
изследването
на мира и
войната
възникна
отделна
дисциплина,
която се
занимава
изключително
с
изследването
на войната и
конфликтите,
както и
условията за
мир.
Отделни
наченки на
мирна наука
се проявяват
през 19 век във
връзка с
гражданското
движение на
мира. Но едва
под
въздействието
на ужасите на
индустриалното
масово
унищожение
през Първата
Световна
война освен
Съюза на
народите и
Международният
съд възникна
и Институт за
международни
връзки в САЩ и
Великобритания
със задачата
да изследва
международни
конфликти и
войни,
революции и
граждански
войни, както и
условията на
постоянния
световен мир.
Скоро след 1920
година
остана малко
от
намерението,
в центъра на
науката за
международните
връзки да
бъдат
поставени
войната и
мира. Новата
дисциплина
бързо се
превърна в
легитимираща
наука на
съответната
външна
политика и
нейните
политически
и военни
интереси.
Възстановената
политическа
и морална
криза на
държавната
система след
Втората
Световна
война, както и
политически
организираното
масово
унищожение
през времето
на
Сталинизма и
Фашизма, но
преди всичко
заплахата от
една
постоянно
възможна
атомна война
беше причина
за
възникването
на мирното
изследване в
края на 50-те
години като
реакция на
шестващата
идеология на
Студената
война в
международните
отношения,
първоначално
в отделни
университети
и частни
изследователски
институции в
Канада, САЩ и
Норвегия.
Успоредно с
това,
изповядваната
от малко
личности
полемология (наука
за войната и
конфликтите)
във Франция и
Холандия,
също правеше
опити за
систематичен
анализ на
войните и
конфликтите.
Целта на
мирното
изследване
вече не е
ограничаването
на войните и
военното
присъствие, а
премахването
на войната
като
обществена и
междудържавна
форма на
общуване. По
този начин
мирното
изследване
стига до
утопията за
световен мир,
която в края
на 18 и първата
половина на 19
век беше
централен
елемент на
либералното
и
републиканско-демократично
гражданско
движение и
след това
премина под
нова форма и
беше
разпространена
по време на
работническото
движение.
По-скоро
контролираща
конфликтите
линия на
мислене се
наложи
успоредно с
мирното
изследване
преди всичко
в САЩ (Journal
of Conflict Resolution 1957), докато
през 60-те
години двете
тенденции в
мирното
изследване и
изследването
на
конфликтите
по-скоро се
обединиха.
II. В духа на
международното
разведряване
през 1964 година
беше
възможно
създаването
на International
Peace Research Association
Гронинген.
Основаният
също през 1964 в
Осло
Journal
of Peace Research съществено
допринесе за
разпространяването
на идеята за
мирното
изследване.
Чрез
създаването
на
латиноамерикански
и азиатски
регионални
организации
в края на 70-те
години
мирното
изследване
прехвърли
границите
извън
Северна
Америка,
ЗАпадна
ЕВропа и
Япония и
постигна
световно
разпространение,
като
усилията за
посредничество
се
осъществяваха
в рамките на UNESCO.
МИрното
изследване
претърпя
промяна с
държавната
структура и
подкрепа на International
Peace Research Institute, в
Стокхолм,
основан през 1966
по повод 150-годишнината
от
независимостта
на Швеция и се
превърна в
научната
основа за
шведската и
международна
дипломация
на
разоражаването.
Издаваният
справочник Yearbook
of World Armaments and Disarmament с
данни и
анализи за
развитието
на мерките за
разоражаване
и военните
системи
придаде
международно
внимание на
мирното
изследване.
Разведряването
и
преодоляването
на конфликта
Изток-Запад,
Виетнамската
война и
проблемите
на страните
от Третия
свят
допълнително
насочиха
вниманието
върху
проблематиката
Север-Юг. Това
доведе до
разширяване
на
парадигмите
на мирното
възпитание
извън
заниманието
с проблемите
на
разоражаването,
контрола над
него и
неговата
динамика.
Във връзка с
развитието,
съответно с
работата с
понятията за
асиметричен
конфликт,
конфликт на
интересите,
манифестен и
латентен
конфликт,
това
разширяване
намери израз
преди всичко
в понятието
за
структурното
насилие (Galtung 1969),
което беше
възприето
отчасти и от
социалистическите
среди на
западното
общество,
които се
занимаваха с
проблема на
реформирането
на
международната
държавна и
обществена
система.
Дифузността
на понатието
за
структурното
насилие
изключително
много
разшири
сферата на
изследване,
но и
тенденциозно
доведе до
превръщането
на тази наука
до
универсална
наука. В 70-те
години това
разширяване
първоначално
беше
почувствано
като
освобождаващо,
защото
старите
методи не
бяха вече
подходящи за
модерните
проблеми на
международноо
развитие на
човешкото
общество,
неговата
държавна
система и
неговата
околна среда.
Мирното
изследване
се отрази
преди всичко
на
политологията,
психологията
(изследването
на агресията),
теологията,
педагогиката
и
географията,
но повлия и
върху
физиката,
биологията,
информатиката,
философията,
науката за
обществото,
правните
науки и
военните
науки (стратегически
изследвания),
по-малко
върху
социологията
- очевидно
поради
традиционната
ограниченост
на понятието
за общество в
национално-държавни
рамки.
От кризата на
разведряването
от края на 70-те
години,
когато
вниманието
на
индустриалните
държави
отново беше
насочено
преди всичко
към
вероятността
от атомна
война,
основна
задача на
мирното
изследване е
изследването
на условията
за трайно
предотвратяване
на конфликти,
причините за
войните,
информация
за
конфликтите
и динамиката
на
разоражаването,
без да се
пропуска
значението
на
убийственото
структурно
насилие,
което за
повечето
хора както и
преди е по-заплашително
от
конвенционалната
война.
[Егберт
Ян:
Изследване
на мира и
конфликтите,
в: Дийтер
Нолен (Изд.): Pipers
Политически
речник,
Мюнхен 1989, стр. 256-258]
[Начало
на страница]
