"Няма път към мира. Мирът е пътят" - този девиз на Mahatma Gandhi насочва вниманието към едно прагматично разбиране за мира. По-конкретен е следният цитат: "Погрижи се за средствата, а целите сами ще се погрижат за себе си." За Ганди важни са средствата - ненасилието в човешките действия - не заниманието с целите - търсенето на един (утопичен мир), който да бъде постигнат в далечното бъдеще.

Често употребяваната в този курс графика показва, че насилието е критерият, който разделя линията на мир и война. Мирът започва там, където спира насилието и започва кооперирането. Различни степени на коопериране и интеграция маркират пътя към "максималния" мир, който не може да бъде дефиниран като постоянно състояние, а остава една регулативна идея или (положителна) утопия.

Спорно е, кога започва мирът. Или формулирано по друг начин: Какво означава, когато се каже, че "насилието е спряло"? С тези въпроси около понятията на директното, структурно и културно насилие се занимава раздел насилие в рамките на този курс 2. Що се отнася до по-подробното определяне на понятието за мир, се е наложило разграничаването между "положителен" и "отрицателен" мир. Какво трябва да разбираме под това, това е темата на предложения текст на Ernst-Otto Czempiel:

В определен смисъл това определение е характерно за "негативното" понятие за мир, което дефинира мира като не-война. Достатъчно е да не господства война. В случая се има предвид не само липсата на война, но и нейното заместване от други, не-насилствени конфликти. От това логично изискване се изхожда до това, че "негативното" поняие за мир изисква много последствия, които една чисто номиналистична дискусия придаде на "позитивния" мир. Да се избягва постоянно войната, или да се замества постоянно с не-военни форми на решения на конфликти. Ако това е постигнато, съществува мирът.

Това определение не изключва всяка форма на насилие, а само организираното военно нарушаване на психичното съществуване на човека. Това определение никога до сега не се е насочвало към "целта на лишеното от насилие световно общество, или казано на теологичен език обществото на "освободените хора" (...). То просто дава по-ясна дефиниция на това, какво всъщност трябва да се разбира под общо признатата същност на мира, или не-войната. Какво друго означава не-войната, освен постоянното отсъствие на организирана военна употреба на насилие? Това не е идентично с временното избягване на войната, а изключва и неговата подготовка, готовността за война. Това е имал предвид още Hobbes (...), който определя мирът като време, през което не съществува война и готовност за война. Политическите последици на това определение на не-войната от своя страна обаче са твърде големи. (...)

И така, мирът определя този модел на международна система, който се характеризира чрез не-насилствено решаване на протичащите в нея конфликти. Понятието би могло да се задоволи и с тенденцията: мирът съществува, когато конфликтите в дадена международна систева се уреждат без военно насилие. (...)

Какво се влага в понятията за "негативен" и "позитивен" мир, се вижда като се разгледа таблицата. В началото е conditio sine qua non, отстраняването на организираното военно насилие. Продължава като процес на намаляващо насилие и нарастваща справедливост."

[от: Ernst-Otto Czempiel: Мирни стратегии, Системен обрат чрез международни организации, Демократизация и икономика, Падеборн 1986, стр. 11, 35-37, 51]

Ernst-Otto Czempiel смята, че е основателно да не се говори за мира и войната като за определени състояния, а за една непрекъсната линия, която, както показва графиката, се различава от горната:

Изходната точка образува така наречениото "негативно" понятие за мира: мирът е отсъствието на войната, а войната може относително точно да се определи като "организирана военна употреба на насилие". Решаващо обаче е , разграничаването на няколко (следващи една след друга) фази и степени на мира, като постоянни състояния като студената война спадат към сферата на мира, въпреки, че това състояние е с ниска степен на мир.

Друга разлика се съдържа в това, че с "растящата справедливост" освен степента на (не-)насилие се появява друг критерий, за да могат да се разграничат различни фази на мира. Това насочва вниманието към тясната връзка между мира и справедливостта.

Други предложения за занимание с понятието за мира:

[Автор: Рагнар Мюлер]

[Начало на страница]

Теми:  Права на човека  I  Примери  I  Демокрация  I  Партии  I  Европа  I  Глобализация  I  Обединени Нации  I  Уст. развитие

Методи:    Политическа дидактика    I    Мирна педагогика    I    Методи

     

Тези Online-материали за политическо образование са разработени от agora-wissen, Сдружение за разпространение на знания чрез нови медии и политическо образование, Щутгарт. Моля, обръщайте се към нас при въпроси и забележки.