Настоящият текст скицира генезиса на понятието за мира, от миналото до настоящето:

"Нормата на мира изисква не-войната. Но тя изисква много повече. Мирът също е: „извор, създател, хранител, защитник на всичко добро на небето и земята...“ Той не само е предпоставката за запазването на съществуването на човека, той е и условието за неговото разгръщане. Така е определен мирът още в класическия юдаизъм, още тогава с изразена вътрешно-обществена връзка.

Но предпоставката за мир се съдържа в предното изречение: ...и Бог ще ни води сред неверниците и "ще накаже много народи". Цялостния разгром на враговете на Израел е условието на този мир. Той се пренася чрез властта на Бога, от който зависи и запазването на вътрешната справедливост.

Едва Новият завет излага радикална противоположна позиция с изискването, да се обича врага. Тя, разбира се, трябва да бъде разбирана в духа на понятието за мир от Новия завет. Погледнато по-строго, то няма никаква връзка със земното жизнено развитие, а се основава изключително на връзката между човека и Бога.

В старо-гръцкото понятие от друга страна ясно личи връзката между осигуряването на сигурност и богатство, благоденствие, здраве и спокойствие. Ислямът също влага в понятието за мир възможната чрез подчинението на враговете сигурност отвън с установените шансове за развитие вътре. Когато конфуцианството изтъква трите принципа, характеризиращи доброто управление, да се грижи за достатъчно храна, достатъчно войници и достатъчно доверие, то също, без да се споменава понятието мир, се свързва с целите на съхраняването и разгръщането на човешкото съществуване.

Връзката между двата елемента в понятието за мир се пояснява още веднъж в началото на Средновековието при Августиний. В него той вижда „спокойствието на реда“ (tranquillitas ordinis), което регулира шансовете за развитието на отделния човек, както и защитата на това съществуване спрямо нападение отвън.

С началото на Средновековието и особено през Новото време отпада интегрираното понятие за мира. Предимно под влиянието на международното право то се ограничава в сферата на взаимоотношенията между държавите, докато необходимите  вътрешнообществени условия за разгръщане на човешката личност се разграничават от това. Така или иначе при оформянето на териториалната държава и през времето на абсолютизма те не играят особено важна роля, а придобиват значение едва след като през ренесанса и в крайна сметка на Френската революция, които значително подсилват тяхната стойност.

Естествено нормата на жизнено развитие се съдържа в други понятия, на благосъстоянието (като справедливо разпределение на материалните блата) и на демокрацията (като справедливо разпределение на участието в политическия живот). Нормата на мира по този начин става все по-строго резервирана за междуобществените връзки и по този начин се свежда до съхраняването на човешкото съществуване.

Едва след Втората Световна война, когато растящата взаимозависимост започна да стопява дистанцията между държавите, нормата на разгръщането на съществуването разшири своя обхват и обвърза и хора от други политически единици."

[от: Ernst-Otto Czempiel: Friedensstrategien, Systemwandel durch Internationale Organisationen, Demokratisierung und Wirtschaft, Paderborn 1986, S. 44-46]

[Начало на страница]

Теми:  Права на човека  I  Примери  I  Демокрация  I  Партии  I  Европа  I  Глобализация  I  Обединени Нации  I  Уст. развитие

Методи:    Политическа дидактика    I    Мирна педагогика    I    Методи

     

Тези Online-материали за политическо образование са разработени от agora-wissen, Сдружение за разпространение на знания чрез нови медии и политическо образование, Щутгарт. Моля, обръщайте се към нас при въпроси и забележки.