Насилие
Нагоре Война Мир Насилие Конфликт

 

Типология
Забрана на насилие


 

Мирна педагогика

Насилието представлява основният критерий за разграничаване в непрекъснатата линия война-мир, която се тематизира в рамките на този курс. Насилственото решаване на конфликти е от лявата страна, ненасилственото от дясната, тази на мира. Но какво всъщност означава, когато някой каже, че конфликтите се решават насилствено? Когато става дума за война под формата на решаване на конфликт, тогава е относително ясно. По-трудно става в тази част на непрекъснатата линия между войната като екстремна форма от ляво и повратната точка, цивилизирането на конфликта в средата.

Насилието е феномен, който не може да бъде ясно дефиниран и разграничен в науката и в ежедневната употреба. Когато по телевизията става дума за насилие, в повечето случаи са засегнати следните аспекти:

bullet

Криминалност (убийства и грабежи), която е типична предимно за големите градове и се упражнява в 90% от случаите от мъже;

bullet

Вандализъм: умишленото разрушение;

bullet

Насилствени безчинства при поп-концерти, футболни игри или други масови мероприятия;

bullet

Враждебно насилие: целенасочени актове на насилие срещу определена част от населението;

bullet

Насилие между Streetgangs: насилствени сблъсъци между съперничещи си младежки банди;

bullet

Политически мотивирано насилие.

[от: Günther Gugel, Семинар Превенция на насилието, Institut für Friedenspädagogik Tübingen, 2003]

Безспорно става дума за насилие, когато то е проявено като директно психическо насилие, или когато например един човек убива друг или го ранява. Но когато например консуматорските навици на хората в индустриалните държави, които имат консумират много енергия водят до това, земната атмосфера да се затопля, морското равнище да се покачва и да бъдат наводнявани малки острови, на чиито жители се отнема жизнената среда, в такива случаи в ежедневната употреба не става дума за насилие. Затова изследователите на мира и конфликтите са направили опит да развият едно по-широко понятие:

"В края на 60-те години Johan Galtung въведе в сферата на дискусията разграничаването между персонално и структурно насилие и допълни това в началото  на 90-те години с културното насилие. При персоналното насилие жертвите и причинителите еднозначно могат да бъдат идентифицирани и откроени. Структурното насилие също произвежда жертви, но не хора, а специфични организационни или обществени структури, жизнените условия в случая са решаващи. С културното насилие се описват идеологии, убеждения, традиции, легитимни системи, с чиято помощ се обосновава, легитимира структурното насилие. Според Galtung насилие има тогава, когато влиянието върху хората води до това, действителното физическо и духовно развитие да е по-слабо от възможното. "

[от: Günther Gugel,Семинар Превенция на насилието, Institut für Friedenspädagogik Tübingen, 2003]

Понятието на Galtungs за структурното насилие е основната допилна точка в дискусията за насилието в сферата на изследването на мира и конфликта. Неговата теза се радваше на голяма подкрепа, понятието за насилие се отвори и по този начин стана възможно да се вземат предвид и анонимните структури (гладуването в Третия свят). Но и критиката беше остра, защото неговите схващания доведоха до inflationären употреба на понятието за насилие: това, което е различно от ред, се определя като структурно насилие.

Като определяне на дадено обществено явление с различно съдържание, понятието "насилие" трябва да се оценява като ключово понятие при решаването на проблемите на мира и войната - докато "войната" се определя като употреба на организирано военно насилие между социални групи, "мирът" е минимално описан като нейно отсъствие. Насилието, за което става дума в този контекст, представя само една част от широкия спектър на съдържанието на това понятие: става дума за директното, водещо до нараняването на хора или разрушаването на предмети психическо насилие. Обществената реалност, която описва понятието за директното или психическо насилие, е това на ясната връзка субект-обект. Насилие се упражнява от даден извършител (субект), насилието се понася от дадена жертва (обект). (...)

В по-новата словестна употреба понятието за насилие все повече се измести в този ъгъл на обхвата на понятието, който се характеризира чрез понятието за (психичното) насилие. Това твърдение е в сила само тогава, когато интерпретираме "насилието" като свързано с представата за директното физическо или психическо насилие понятие на действието, като едно понятие, което конкретно определя действията на определени личности. Още Карл Маркс обърна внимание в дискусията за понятието за насилието, че насилието може да се самообоснове и в обществените взаимоотношения, че то прониква през всички политически и социални връзки в рамките на държавните и обществени строеве под една скрита, латентна форма. Отношенията на насилие, които като такива не могат да бъдат сведени до действията на отделни индивиди, и които в много по-голяма степен обхващат цялостта на институционалното насилие в дадено общество, се определят като структурно насилие: понятието на насилието се обръща в тази перспектива от едно понятие на действието към един (обществен) структурен принцип.

[от: Reinhard Meyers: Основни понятия, структури и теоретични перспективи на международните отношения, в: Федерална централа за политическо образование (Hrsg.): Основи на политиката, 2-ро издание, Бон 1993, стр. 280-282]

Други предложения за занимание с понятието "насилие":

bullet

Типология на насилието според Johan Galtung (директно, структурно и културно Gewalt) 

bullet

Забраната на насилието в Хартата на Обединените Нации

"The intentional use of physical force or power, threatened or actual, against oneself, another person, or against a group or community, that either results in or has a high likelihood of resulting in injury, death, psychological harm, maldevelopment or deprivation."
[Определение на насилието на СЗО (Световна Здравна Организация) от: World report on violence and health, Genf 2002, S. 5]

[Автор: Рагнар Мюлер]

[Начало на страница]

 

Теми:  Права на човека  I  Примери  I  Демокрация  I  Партии  I  Европа  I  Глобализация  I  Обединени Нации  I  Уст. развитие

Методи:    Политическа дидактика    I    Мирна педагогика    I    Методи

     

Тези Online-материали за политическо образование са разработени от agora-wissen, Сдружение за разпространение на знания чрез нови медии и политическо образование, Щутгарт. Моля, обръщайте се към нас при въпроси и забележки.