|
| |
 |
Със
създаването
на
Обединените
Нации през 1945
година в
международното
право
приключи
един дълъг
процес на
забрана на
войната: "Съзнанието
след
Втората
Световна война
доведе до
това, под
ръководството
на
Обединените
Нации в член 2
да се
забранява не само
войната, но и
военното
насилие и главите VI
и VII се
предвиждаха
механизми
на уреждане
на
конфликти. С
право
Хартата
беше
окачествена
като "копернишкия
прелом" в
международното
право." (Ernst-Otto Czempiel).
|
За
предисторията
на мирните
стратегии в
международното
право:
Възникване
и развитие на
международното
право
За
предисторията
на мирната
стратегия "международна
организация":
Възникване
и развитие на
международните
организации
Настоящата
снимка
показва
скулптура
пред
сградата на
ОН в Ню Йорк:
Забраната
върху
насилието в
хартата на ОН
"Общото
международно
право
забранява
отправяне на
заплаха или
употребата
на насилие
между
държавите.
Този принцип
е намерил
своя израз в
член 4 на
Хартата на
Обединените
Нации. Според
него всички
страни-членки
са задължени,
„в
своите
международни
връзки да се
откажат от
всякаква
заплаха или
употреба на
насилие,
насочена
срещу
териториалната
цялост или
политическата
независимост
на дадена
държана или
срещу целите
на
Обединените
Нации“.
Хартата
интерпретира
понятието "насилие"
не като
идентично с
война в
техническия
смисъл. Под
насилие в
смисъла на
устава
трябва да се
разбира
въоръженото,
или военното
насилие.
Затова
забраната
върху
насилието
включва и
насилствени
актове като
интервенции,
военни
репресии и
въоръжени
случаи на
нападение на
границите.
Забраната
върху
насилието
остава
недокоснато
правото на
индивидуална
или
колективна
самозащита,
както и
колективните,
установени
от Съвета по
сигурност,
принудителни
мерки."
[от:
Външно
министерство
(изд.): AБВ на
Обединените
Нации, Берлин 2000,
стр. 48]
[Начало
на страница]
|
