|
| |
Настоящият
откъс от
текст на
Михаел Цюрн
представя с цивилизаторния
хексагон един
ключов
елемент на
теорията на
известния мирен
изследовател
Dieter Senghaas. Аспектът
на
цивилизирането
играе
основна роля
и в
непрекъснатата
линия война-мир,
която често
се представя
в рамките на
този курс:
|
|
Какво
точно
означава
цивилизиране? Senghaas
се опитва да
даде отговор
на това.
Неговата
мирна теория,
която
разбира
мирът като
проект на
цивилизиране,
е обобщена в
следния
текст:
"В това
конфигуративно
мислене
успешното
управление
по смисъла на
постигането
или
приближаването
до основните
и обществено
признати
ценностни
представи и
мирното
съвместно
съществуване
на хората се
сливат в едно.
Целите на
управлението
(...) са
едновременно
условия на
мира.
Различните
държавни
цели и
планове на
управление
се въвеждат в
теорията на
мира на Senghaas със
средствата
на
„цивилизаторния
хексагон", който
създава добър ред в
посока
навътре, а
навън се
проявява
като омиротворителен
(...)
Системата на
организираната
липса на мир
може да бъде
преодоляна
само в хода на
проект за
цивилизиране.
Тук се
разкриват
решаващите
измерения на
цивилизиращия
проект чрез
разглеждането
на тези
условия,
които правят
възможен вътрешния
мир в
модерните
индустриални
общества от
западен тип.
Целта (...), да се
развие едно
широко
понятие на
мира, без да
се попада в
сферата на
разсъждения,
свързани с
двойката
понятия "негативен
мир" (=отсъствие
на война) и "позитивен
мир" (=отсъствие
на
структурно
насилие), води
при
Senghaas до цивилизаторен
хексагон.
От тази
гледна точка
мирът е
налице само
тогава,
когато
съществуват
зависими
едно от друго
условия (...).
|
|
Шестте
ъглови точки
на един такъв
цивилизаторен
хексагон могат да
бъдат
описани по
следния
начин:
1) Съществени
за
цивилизаионния
проект за създаването
на легитимен
монопол на
насилието и
отстраняването
на
възможността
за "чисто"
насилие. Без обезоражаването
не може да има
постоянен
мир.
2) Kонтролът
на монопола
на насилието
и
създаването
на правова
държавност
от друга
страна са
предпоставка
за това, да не
се
злоупотребява с
обществения
монопол на
насилието.
3) Чрез
растящите
взаимозависимости
и отнемането
на "частния"
характер на
насилието се
образува растящ
контрол във
взаимното
общуване,
който
впечатляващо
се описва от
Норберт
Елиас като "процес
на
цивилизиране".
Това може да
доведе и до "сферата
на чувствата",
която
преминава
обичайните
граници и се
слива в една "национална
идентичност".
4) По този
начин е
поставена
основата за демократичното
участие
в
общественото
търсене на
решения.
5) Друг
елемент
представлява
социалната
справедливост.
Материалното
насищане на
правовата
държавност е
конститутивно
условие за
жизнеността
на правово-държавния
ред и по този
начин на
вътрешния
мир.
6) Накрая една конструктивна
конфликтна
фигура, готовността
за
продуктивен
сблъсък с
конфликтите
и
компромисно
ориентираната
способност
за решаване
на конфликти,
образува
последния
ъгъл на
хексагона.
Мирът като
проект на
цивилизиране
по този начин
се превръща в
стремеж към
легитимен и
справедлив
ред. В този
смисъл
успешното
цивилизиране
и мирът са "идентични
състояния".
Така
разбиран,
мирът не е
естествено
състояние. "Той
трябва да
бъде
създаден".
Или
формулирано
по друг начин:
"Когато
целта е мир в
смисъла на
цивилизиране
на
политиката (...),
трябва мирът
да бъде
подготвен: Si vis pacem,
para pacem.“"
[от: Michael Zürn:
Да се научим
от
националната
държава,
Цивилизаторният
хексагон в
световната
вътрешна
политика, в: Ulrich Menzel
(Hrsg.): За вечния
мир и
благосъстоянието
на нациите, Frankfurt am Main
2000, стр. 21-25]
[Начало
на страница]
|
