|
| |
|
|
Често
представяната графика за
научната
основа на
мирната
педагогика в
рамките на
този курс
прави опит, да
открои
връзката
между
понятията
война, мир,
насилие и
конфликт.
Непрекъснатата
линия между
война и мир
съдържа
всички "агрегатни
състояния",
които биха
могли да
съществуват
в
международната
политика.
Войната в
случая
представлява
един
извънреден,
екстремен
случай,
характеризиращ
се със своята
(цялостна)
насилственост.
Мирът
представлява
другата
крайност,
характеризиращ
се с (изцяло)
ненасилствено
решаване на
конфликтите.
Между тях
могат да
бъдат
откроени
множество
други
агрегатни
състояния, в
зависимост
от степента
на насилие,
което е
характерно
за тях.
От
съществено
значение е да
се приеме, че
конфликти е
имало винаги,
по време на
война така
или иначе, но
и по време на
мир.
Конфликтите
са основна
съставна
част на
обществения
живот и като
такива не са
проблем. Те в
определена
степен
образуват
невидимата
основа на
предложената
графика.
Затова при
мирната
педагогика и
политиката
на мира не
става дума за
това, да се
избягват
конфликтите.
Това би било
безсмислено
занимание.
Става дума за
стремежа,
конфликтите
да бъдат
обработвани
без употреба
на насилие. С
други думи
става дума за
цивилизирането
на конфликта,
повратната
точка в
графиката.
Настоящият
текст се
занимава с
централното
понятие "конфликт"
от научна
гледна точка:
"Под конфликт
в
тесен смисъл,
„обективистичен“ смисъл, в
сферата на
изследването
на мира и
конфликтите
се разбира
една несъвместима
разлика в
позициите за
дадено нещо,
или спрямо
предмета на
конфликта.
Това може да
бъде реален
предмет,
например
ябълката на
раздора,
която всяко
от две деца
иска да има.
Може да
представлява
обаче и
абстрактен
споревн
въпрос -
например как
законово
трябва да се
уреди
абортирането.
Конфликти в
този смисъл
са неизменно
свързани със
социалния
живот и в този
смисъл са
нещо "естествено",
нито
положително,
нито
отрицателно.
Социалните
конфликти
стават manifest
(открити)
чрез
поведението
на поне една
от
участващите
в конфликта
партии. От
поведението
на всички
участващи
партии се
определя
начина на решаване
на конфликта,
при което се
различават
предимно
мирни и
насилствени
форми.
Поведението
маркира
втория ъгъл
на този
триъгълник,
предложен от
изследователя Johan Galtung
(1978) за
концептуализирането
на понятието
"конфликт" (...).
|
 |
Третият
ъгъл
представлява
„Attitüde“, или
нагласата на
актьорите
спрямо
предмета на
конфликта,
към другите
участници и
към тяхното
поведение.
Примери за
емоционална
нагласа
спрямо
предмета на
конфликта
предлагат
вътрешнополитическите
спорове за
въпроса с
абортите,
спорът за
Йерусалим в
международната
поликита,
който има
висока
символична
стойност за
всички
участващи
страни.
Пример за
подсилващо
конфликта
въздействие
спрямо
другите
партии в
конфликта и
тяхното
поведение е
факта, че при
решаваните с
насилие
конфликти
противникът
се възприема
като не-човек
или
недостоен
човек и
неговото
поведение се
определя
като
варварско,
въпреки че то
едва ли
обективно се
различава от
собственото."
[от:
Мартин Лист:
Международна
политика.
Проблеми и
основни
понятия,
Опладен
1995, стр. 111]
Допълнителен
текст е
посветен на
тематиката "Цивилизиране
на конфликта"
...
[Автор:
Рагнар Мюлер]
[Начало
на страница]
|
