|
| |
Типична
дефиниция
на войната,
която се
употребява в
политологията,
гласи
следното:
"При
война става
дума за
въоръжен
масов
конфликт,
който има
следните
признаци:
 |
В
боевете
участват
две или
повече
военни
сили, като
поне в
единия
случай
става дума
за редовна
армия или
друга
военна
част. |
|
Реакцията
на двамата
участника
се
разгръща в
централно
управлявана,
организирана
форма, дори
и това да не
означава
нищо
повече от
въоръжена
защита или
планови
нападения. |
|
Въоръженото
противопоставяне
не се
състои от
спонтанни,
хаотични
сблъсъци.
Двете
страни се подхожда
систематично." |
[от:
Istvan Kende, Войните
след 1945.
Емпирично
изследване,
Франкфурт/Майн 1982]
|
Изброяването
на множество
условия в
това
определение,
които трябва
да се
споменат, за
да може да се
говори за
война, е
доказателство
за това, че е
трудно
разграничаването
на войната от
други
въоръжени
конфликти.
Когато в
основата е
това
разбиране за
мир,
равносметката
на войните
след края на
Втората
Световна
война е
фрапираща:
Някои
данни за
войната
след 1945:
|
След
1945 светът е
бил само 26
дни без
война. |
|
Честотата
на войните
постоянно
нараства: 1945: 3
войни, 1955: 15
войни, 1975: 21
войни, 1985: 33
войни, 1995: 43
войни. |
|
Увеличава
се
продължителността
на войните: 41
войни
продължават
повече от 10
години, 26
войни
повече от 5
години. |
| Броят
на
жертвите и
степента
на
унищожение
постоянно
нараства.
Освен това
все повече
цивилни
граждани
са жертви
на войни:
участието
на
цивилното
население
в жертвите
на войната
се е качило
от 50% до края
на 70-те
години на 75%
през 80-те
години и
почти 90% през
90-те години.
Общо
войните от 1945
година
насам са
стрували
живота на
между 25 и 35
милиона
души. |
| Между
1945 и 1992 са
приключени
124 войни, от
тях 28 с
победа и 36 с
разгром на
нападателя,
7 чрез
прекъсване
на боевете, 16
чрез
постигане
на
разбирателство
между
военните
страни без
посредник, 37
чрез
намесата
на трета
страна. |
[Данни
от: Istvan Kende,
Войните
след 1945.
Емпирично
изследване,
Франкфурт/Майн 1982]
|
Тези
цифри
показват и
това, че
времето на "класичесите",
или
междудържавни
войни е
отминало. Не
на последно
място под
влиянието на
терористичните
атаки в Ню
Йорк и
Вашингтон на
11 септември 2001
година
започна
дискусия за
понятието на
войната и за
приспособяването
на
международното
право към
тази нова
ситуация.
Многократно
се говори за "нови
войни":
"'Новите'
войни, които
се водят от
терористични
банди,
всъщност не
са толкова
нови. 'Приватизирано'
военно
насилие е
имало в
голяма
степен и
преди
епохата на
държавността. (...)
От водените
след 1945
година
войни само
една трета
са били
междудържавни
в
общоприетия
смисъл. При
останалите
две треи
става дума
за
вътрешнообществени
и
транснационални
войни, в
които война
помежду си
водят
местните
органи на
реда,
международните
групи,
действащите
в световен
мащаб
терористични
мрежи. За
това, че
държавите
са
легитимните
и
фактически
монополисти
на войната,
какъвто
беише
случая с
войните от
средата на 17
до 20 век, вече
не може да
става дума.
Войната се
освободи от
своята
обвързаност
към
държавността,
която й беше
отсъдена от
международното
право, тя се
раздържави,
за да не
кажем, беше
приватизирана.
Някогашният
военнен
монополист,
държавата,
ссе
конкурира с
парадържавни
и частни
играчи, със
свързани в
мрежа
международно
действащи
терористични
групи, които
водят войни
помежду си и
срещу
държавите."
[от:
Херифриед
Мюнклер,
Краят на "класическите"
войни. Warlords,
Terrornetzwerke und die Zukunft kriegerischer Gewalt; in: Neue Zürcher
Zeitung vom 14.09.2002, S. 73]
|
Други
идеи за
занимание с
понятието за
войната:
|
Етология:
Какво
казват
изследователите
на
поведението
за войната?
|
|
Причини
за войната:
Изследването
на
причините
за войната е
една от
основните
сфери на
работа на
изследването
на мира и
конфликтите
|
|
Kaum
ein Friede ist so ungerecht, als dass er nicht dem scheinbar
gerechtesten Krieg vorzuziehen wäre – Erasmus von Rotterdam |
[Автор:
Рагнар Мюлер]
[Начало
на страница]
|
