В
настоящия
текст Ernst-Otto Czempiel
изразява
своята
критика
спрямо
изследователите
на мира и
конфликтите,
които според
него са
занемарили
процеса на търсене на
омиротворителни
стратегии:
"Този
дефицит
различава
днешното
мирно
изследване
от
мирната
наука на
миналото,
особено на 19
век. Тя,
разбира се, не
беше
насочена към
конкретното
решаване на
проблемите -
това тя
постоянно
избягваше - но
се
занимаваше
систематично
с развитието
на омиротворителните
стратегии.
Нейният
голям принос
беше
развитието
на
концепцията
на
международната
организация,
която при
всичките и
слабости,
беше
приложена
отлично след
1945 година.
Особеното
постижение
на тази
концепция се
състои в това,
че тя е
насочена не
към
избягването
на войната, а
към
инструментите
на мира.
Значението
на това
различие не
може да бъде
достатъчно
силно
подчертано.
Мирът не е
равнозначен
на
избягването
на войната, не
и заради
популярната (но
безсмислена)
разлика
между така
наречения
позитивен и
негативен
мир. За да се
замести
войната с мир,
трябва да се
изследва
мира, а не
предпазването
от войната.
Необходимо е
да се
създадат и
прилагат
такива
модели за
решаване на
конфликти,
които
допускат
минимална
степен на
насилие. Това
е една
положителна
програма,
която
съдържа
самостоятелни
конкретни
изследователски
задачи и не е
идентична с
изследването
на причините
за войните,
върху които
предимно
беше
концентриран
научния
интерес до
момента. Разпространяването
на мирното
изследване в
западния
свят не
промени нищо.
За разлика от
литературната
традиция,
преди всичко
тази на 19 век,
не може да се
установи
значимо
научно
занимание с
мира като цел
и
съответните
стратегии за
постигането
му в периода
след 1945 година.
(...)
Затова и няма
мир, защото
никой не се
занимава с
това, той да
се случи. Не е
достатъчно
да се
критизира
системата,
трябва да се
създават
системи,
които могат
да бъдат
заместители.
Не е
достатъчно,
да се говори
за
европейски
мирен ред,
това трябва
да се преведе
до
разбираеми и
възможни
състояния на
европейската
система. Не
трябва само
да се
критикуват
недостатъците
на контрола
над
въоражаването,
то трябва
концептуално
да бъде
премахнато. С
една дума:
социалната
наука най-сетне
трябва да
започне да се
занимава с
мира, да го
анализира, да
описва
неговите
стратегии, да
създава нови.
Това, че мирът
до момента
нямаше
големи
успехи, може
да се дължи и
на това, че
той бива
подценяват в
неговата
комплексност.
(...)
Да се създава
мир, това е
най-трудната
политическа
задача, която
въобще
съществува;
тя може да
бъде решена
само тогава,
когато се
приемат
всички
трудности,
които я
съпровождат."
[от: Ernst-Otto Czempiel:
Friedensstrategien, Systemwandel durch Internationale Organisationen,
Demokratisierung und Wirtschaft, Paderborn 1986, S. 16-19]
|
Мирът
може да се
определи
като
динамичен
модел на
международната
система,
който се
характеризира
с
намаляващо
насилие и
растяща
справедливост - Ernst-Otto Czempiel |
[Начало
на страница]