|
| |
Как
може да се
обясни
агресивното
поведение? - В
психологията
се
различават
два
класически
начина на
обяснение: теорията
на
изтласкването
и теориятана
фрустрацията,
които са
представени
на специална
страница. В
настоящия
откъс става
дума за една
обща теория,
която може да
се използва и
при
обяснението
на агресията,
а именно теорията
на ученето.
"Докато
теориите на
изтласкването
и на
фрустрацията
засягат един
специфичен
фактор на
обяснението
на агресията,
теорията на
ученето
обяснява
принципите,
които важат и
за друг вид
поведение.
Ученето е
основополагащ
феномен, а
именно
промяната на
личните
качества (знания,
нагласа,
умения и т.н)
на основата
на опита.
Психологически
погледнато
ученето не е
еднозначно.
Съществуват
различни типове
на учене.
И това, което
се научава,
също може да
бъде
многостранно.
Кои са
виновните,
как се
употребява
оръжие, кога
трябва да се
подчиняваме -
всичко това и
още много
други неща
може да бъде
научено.
Затова
ученето като
обяснение в
зависимост
от вида на
феномена на
агресията,
може да
изглежда по
много
различен
начин, а
теорията на
ученето е
общо понятие
за широк
спектър от
обяснения.
Настоящите типове
на учене са от
особено
значение за
темата
агресия:
 | Ученето
по модел.
Този
принцип е
познат на
всички:
Придобива
се ново
поведение
при
наблюдение
на другите.
Често
наблюдаваното
поведение
съществува
в
подсъзнанието,
понякога
действително
бива
имитирано.
Най-важните
образци на
поведение
са
обикновено
собствените
родители,
приятелския
кръг и други
важни
личности.
Съществува
и
възможността,
агресивното
поведение
да се
възприема
от
обществените
медии.
|
 | Ученето
за успеха и
неуспеха.
Тук
индивидът
се учи от
последствията
на своето
поведение.
Успех за
агресивното
поведение
например е,
когато чрез
агресивно
поведение
се спечели
вниманието
на медиите
или
признанието
на групата,
към която
човек
принадлежи,
или когато
се отвърне
на
нападател.
Налагането
и печалбата,
зачитането
и
уважението,
както и
защитата и
самозащитата
също са
особено
важни
успехи на
агресията.
Освен това
съществуват
и по-приятни
вътрешни
ефекти като
специфичен
"гъдел" (например
при
футболни
запалянковци)
и позитивни
самооценки (например
гордост от
собствената
сила или
смелост).
Докато
ученето по
модел ни
запознава с
нови типове
поведение,
успехите ни
учат да
налагаме
типове на
поведение,
поне в
определени,
обещаващи
успех
ситуации.
Когато
агресивното
поведение
остане
безуспешно
или има
отрицателни
последствия,
вероятно в
бъдеще то ще
се проявява
по-рядко.
|
 |
Kognitives
учене, учене
в смисъла на
образование,
познание.
Учат се
свързани с
агресията
понятия,
начини на
мислене,
планове за
действие и
методи. Учат
се например
понятията "самоотбрана",
"враг" или "чест",
и това, което
те означават
за
действията
ни (...).
Възприемат
се методи на
употреба на
оръжие, на
определени "хитрости".
Тези знания и
убеждения от
една страна
могат да са
определящи
за това, как
възприемаме
нещата, от
друга страна
те могат да
ръководят
нашите
действия.
|
От
теоретичните
обяснения
произтичат
многобройни последствия
за
намаляването
на
агресивното
поведение.
Защото чрез
модели, чрез
успехи и
неуспехи хората могат
да
възприемат алтернативни,
неагресивни
типове
поведение, и
това в по-голяма
или по-малка
степен се
случва при
всеки човек.
Систематично
такова учене
може да бъде
поощрявано
чрез
възпитание,
тренинг и
терапия.
Например,
може да се
упражни по
роли вариант
на поведение
в конфликтна
ситуация.
Целенасочено
децата могат
да бъдат "награждавани",
когато
изказват
молба или
аргументи и в
същото време
игнорират в
поведението
си
склонността
да проявяват
гняв или да се
оплакват.
Човек може да
постави на
себе си и на
другите
въпроса "как
ще решим този
проблем" (вместо
предпочитаното
"кой е
виновен") и
много др. (...).
Съществува
единство по
това, че
конкретното
поведение и
стоящите зад
него
вътрешни
процеси
зависят
както от
отделната личност,
така и от
съответната ситуация,
или от
вътрешните и
външни
фактори.
Докато
теорията на
изтласкването
в значителна
степен
пренебрегва
външните
фактори, а
теорията на
фрустрацията
ги
подчертава
прекалено
силно (фрустриращи
събития като
причина за
агресивно
поведение),
модерните
варианти на
теорията на
фрустрацията
и теорията на
ученето тук
заемат
средна
позиция. Само
така може да
се обясни
това, че един
и същи човек
при различни
поводи се
държи ту
агресивно, ту
мирно (влияние
на
ситуацията), и
това, че от
други хора се
държат по
различен
начин в
същата
ситуация (влияние
на личността).
Хората се
различават
преди всичко
по отношение
на своите мотиви
за агресивно
поведение (склонност
към
отмъщение,
жажда за пари
и др.), по
отношение на задръжките
за агресивно
поведение и
по отношение
на своя "репертоар"
на видове
поведение (овладяване
на
агресивните
и
алтернативни
начини на
поведение).
Тези
личностни
фактори
определят
взети заедно видимата
агресивност
на даден
човек.
[от: Hans-Peter Nolting, Aggression
ist nicht gleich Aggression. Ein Überblick aus psychologischer Sicht; in: Der
Bürger im Staat 43, 2/1993, S. 93]
[Начало
на страница]
|