Международната организация като мирна стратегия

"От началото на 13 век постоянно се изтъква теорията, че, казано по модерен начин, структурната промяна на международната система може да се характеризира с известно ограничаване на принципната си отвореност, предизвикано от международната организация, което представлява определена мирна стратегия. (...)

Тя предизвиква не само тежест на връзките, но и оказва влияние върху политиката на членовете й чрез постоянното съществуване на подобна обвързаност. Сред тези стратегии, които оказват директно влияние чрез непосредственото въздействие върху вътрешното поведение на членовете на системата, създаването на международните организации не само е най-старата, но и най-добрата стратегия. (...)

В действителност е трудно да се надценят промените в поведението при конфликти, които биха могли да бъдат повлияни чрез създаването на международна организация. Ненапразно теоретиците са се занимавали дълго с тази концепция на фона на вековната европейска история. Ненапразно след Първата и Втора Световни войни стратегията за преодоляване на войните също беше изразена под формата на създаването на международна организация. Промяната, която се целеше в международен план, отслабването и премахването на анархичната структура на международната система, се превърна с право в една от най-важните предпоставки на мира. (...)

По този начин конфликтите нито стават по-малки, нито биват премахвани. Но те променят проявлението си. Без наличието на международна организация те важат като абсолютни; те открояват противниците и по този начин правят възможно в перспектива и тяхното унищожение. Именно тази перспектива се изтъква от международната организация. Постоянната комуникация и кооперирането документират постоянното наличие на обвързаност. Решаването на конфликта се свежда до употребата на ненасилствени средства или поне на намаляващи насилието средства. В същата степен конфликтите биват подчертавани: тяхното решаване може да засегне не съществуването на противника, а шансовете за неговото развитие. (...)

Основната идея на Abbé [Abbé de Saint-Pierre, 1658-1743] се състои в това, чрез съюз от държави, в който владетелите дават гаранция за своите владения, да се промени качеството на международната система и по този начин контекстна на вътрешните действия. Гарантирайки сигурност съюзът позволява една друга външна политика, отказът от война. Планът, който представя Abbé е актуален и днес. Той съдържа 12 члена, които могат да се променят само със съгласието на всички членове; сред тях член 2 съдържа гаранцията на владенията. Останалите осем важни члена могат да бъдат променяни с мнозинство от три-четвърти; в тях е установено седалището на съюза и т.н. Осем "полезни члена" описват органите на международната общност.

В съюза владетелите са били представени от постоянни представители, които постоянно заседават в "града на мира". Те са адресатите при спорове между членовете. Ако опитът за посредничество чрез комисия се окаже неуспешен, се взема решение от сената с мнозинство от три-четвърти. Това решение е било валидно. Тези, които прибягват до оръжие преди решението и не го зачитат, се подлагат на наказание от страна на съюза. В член 8 е изразена абсолютната забрана на насилие; враждебно отношение може да се проявява само спрямо тези, които са обявени за врагове на организацията. За контрол над изпълнението на решенията на организацията, сенатът има постоянни представители във всички страни-членки. Сенатът се грижи и за търговията. Той ръководи търговски камари в участващите страни и урежда търговията на основата на равните и реципрочни права. (...)

Дори създаването на съюза на народите и Обединените нации не са излезли от конструкцията на Abbé, която по отношение на наказанията от страна на съюза на народите и с оглед на помирителността дори надминава Обединените Нации.

Различните генерални секретари на Обединените Нации постоянно насочваха вниманието върху тези нови специфични възможности. U Thant изтъкна в своя последен годишен доклад значението на Общото събрание като глобален фактор за формиране на мнението и това на Съвета за сигурност като "пазач" над отделните конфликтни точки по света. Kurt Waldheim също насочи вкато алтернатива на съществуващите големи сили." Pérez de Cuéllar подчерта "стойността и полезността на Обединените Нации като форум на преговори", но същевременно изказа критика, че той не се използва и цени достатъчно. Той също изтъква специалната отговорност на големите сили в Съвета за сигурност, чието задължение е, "да гарантират, че този процес (на решаването на конфликти) ще остане мирен".

Всички генерални секретари бяха единни в критиката си, с която разглеждат растящата тенденция да се заобикалят Обединените Нации, те да бъдат изолирани като конкретна институция на менажиране на конфликтите. Тези опити подчертават мирно-стратегическата стойност на международната организация. Произтичащите от нея задължения ограничават свободата на търговията на партньорите в конфликта, и изискват отказ от елемента на насилието, или поне неговото намаляване. Погледнато положително: реалното влияние на международната организация върху вътрешните действия възниква на първо място чрез това, че тя се налага в изразеното чрез международната организация съзнание за обвързаност, взаимност, в което се отразява промяната на международната система. Още по-ефективни могат да станат методите на решаване на конфликти, които са институционализирани от организацията. Това, което Castlereagh нарича „group in“, в широка степен днес се превръща в постижение на социализацията в международната организация. Чрез практиката тя придава на държавите едно определено поведение и го превръща в приемлива норма. Институционализирането на такива норми допринася за това, те да бъдат следвани, а и също за идентификация и самоутвърждение, защото те се разбират като част от една обща и приемлива от всички страни кооперативна взаимообвързаност.

Множеството последици от това са измерими, както установи  Butterworth през 1978: "Навикът за съвместна работа подсилва значението на политиките, които водят до кооперативно поведение чрез консенсус, а не чрез принуда. Промяната на контекста, която предизвиква международната организация, намира своя връх в натиска върху членовете, да "възприемат един сигурен и постоянен модел на поведение". Това, което Castlereagh вече знаеше, модерната социалната наука знаеше по-добре и по-ясно: "че държавите биват социализирани чрез членството си в дадена международна организация в посока на едно определено (именно необходимо) поведение."

[от: Ernst-Otto Czempiel: Friedensstrategien, Systemwandel durch Internationale Organisationen, Demokratisierung und Wirtschaft, Paderborn 1986, S. 81-87, 103-105]

[Начало на страница]

Теми:  Права на човека  I  Примери  I  Демокрация  I  Партии  I  Европа  I  Глобализация  I  Обединени Нации  I  Уст. развитие

Методи:    Политическа дидактика    I    Мирна педагогика    I    Методи

     

Тези Online-материали за политическо образование са разработени от agora-wissen, Сдружение за разпространение на знания чрез нови медии и политическо образование, Щутгарт. Моля, обръщайте се към нас при въпроси и забележки.