|
| |
 |
Формите
на директно
насилие
веднага се
различават
като такива.
Но
съществува
и скрита
форма на
насилие,
смята
мирният
изследовател Johan Galtung: "Затова
мирното
изследване
се нуждае от типология
на
насилието." Galtung
изхожда от
следното
понятие за
насилие:
"Аз
разбирам
насилието
като преодолимо
накърняване
на
основните
човешки
потребности,
или по-общо
казано, на живота,
което
понижава
реалната
степен на
задоволяването
на
потребностите
под нивото,
което е потенциално
възможно.
Заплахата
от насилие
също е
насилие."
[Johan Galtung,
Културно
насилие; в:
Гражданинът
в държавата 43, 2/1993,
стр. 106]
Това
разбиране
за насилие
надхвърля
представата
за
директното
насилие,
което една
или повече
личности
могат да
упражнят
върху други
хора. Освен
директното
насилие Galtung
подчертава
и една друга
форма на
насилие, а
именно
структурното
насилие,
което се
упражнява
не от
личности, а е
по
определен
начин
скрито в
структури.
Като
примери тух
могат да се
посочат
несправедливости
в световния
стокообмен,
които водят
до това, по
земята
години
наред да има
гладуващи
хора.
|
Речникът
ни
предоставя и
често
дискутираното
понятие "структурно
насилие": "Насилието
е вградено в
обществената
система и се
изразява в
нееднаквита
степен на
власт и като
последствие
в
нееднаквите
жизнени
шансове (например
нееднаквото
разпределение
на доходите,
образователните
шансове и др.). Galtung
употребява
понятието на
структурното
насилие като
синоним на
понятието "социална
несправедливост".
Тук анализът
на Galtung се
сблъсква с
критиката
спрямо
капитализма
в
развиващите
се страни.
Легитимира
се борбата
срещу
социално
несправедливите
системи (Guerilla),
въпреки
липсата на
директни
мерки на
потисничество
и отказа от
тях."
[от: Dieter Nohlen (Hrsg.):
Енциклопедия
за Третия
свят, Страни,
организации,
теории,
понятия,
личности,
Reinbek 1991, стр. 621-622]
Когато
към двете
форми на
насилие и
дефиницията
на Galtung ("накърняване
на основните
човешки
потребности")
се добавят
четири групи
потребности,
се оформя
следната
типология:
|
Типология
на
насилието
според Galtung |
Групи
потребности |
|
Преживяване
(антипод: смърт) |
Благосъстояние
(антипод: бедност и
мизерия,
болести) |
Идентичност
/ смисъл
(антипод:
отчуждаване) |
Свобода
(антипод:
потисничество) |
|
Директно
насилие |
Убиване |
Нараняване,
обсада,
санкции,
бедност |
Десоциализация,
ресоциализация,
граждани
втора класа |
Репресия,
затвор,
прогонване,
преследване |
|
Стуркурно
насилие |
Експлоатация
A |
Експлоатация
B |
пенетрация,
сегментация |
Маргинализация,
фрагментация |
През
90-те години
Galtung разшири
своята
типология на
насилието,
въвеждайки
понятието за културното
насилие: "Под
културно
насилие се
разбират
тези аспекти
на култура,
които могат
да бъдат
използвани
за да се
оправдае или
легитимира
директно или
структурно
насилие.
Звездни
флагове,
кръстове, химни,
военни
паради, както
и
задължителния
портрет на
лидера, речи и
плакати - все
символи,
които могат
да се
споменат
като пример."
[Johan Galtung,
Културно
насилие; в:
Гражданинът
в държавата 43, 2/1993, S. 106]
Особена
необходимост
от обяснение
при
типологията
на насилието
на Galtung, както е
показано в
таблицата,
има при
долната
редица: Какво
означават в
тази връзка
понятията
експлоатация
(А и В),
пенетрация,
сегментация,
маргинализация
и
фрагментация? Galtung
дава
следното
обяснение:
"За да могат
да се
дискутират
категориите
на
структурното
насилие, се
нуждаем от
представа за
структура на
насилие и
определен
речник, за да
можем да
идентифицираме
и установим
отделните им
аспекти и
това, в каква
връзка са те с
групите
потребности.
Според мен
експлоатацията
е ядрото на
типичната
структура на
насилие. Това
не означава
нищо повече
от това, че
някои, така
наречените topdogs,
извличат
големи ползи
от
протичащите
вътре в
структурата
събития (...) за
разлика от
други, така
наречените underdogs (...).
Съществува 'нееднакъв
обмен'. Underdogs
са
ощетени,
подложени на
глад или
болести:
това в случая
се определя
като
експлоатация
А. Вторият вид
на
експлоатация
(В) означава, underdogs
да бъдат
оставени да
понасят
перманентно
състояние на
бедност,
което
обикновено
включва и
недохранването
и болестите.
Всичко това
се случва в
рамките на
комплексните
структури и в
края на дълги,
разклонени
образувания
от причини и
цикли.
Насилието не
оставя следи
само върху
човешкото
тяло, но и в
паметта и
духа на
човека.
Следващите
четири
понятия
могат да се
възприемат
като
съставна
част от
експлоатацията
или като
съдържащи се
в
структурата
компоненти.
Тяхната
функция е, да
се премахнат
две условия
за успешна
борба срещу
експлоатацията,
образуването
на
съзнанието и
мобилизирането
на
съзнанието.
Първото се
постига с
помоща на Penetration
на
съзнанието
на underdogs с
елементи на topdog-идеологията
и връзката на
тази Penetration със сегментацията,
която
позволява на underdog
само един
ограничен
поглед
върху
действителността.
Последното е
резултат от
два процеса,
на маргинализацията
и
фрагментацията.
По този начин underdogs
все повече
биват
изтласквани
на ръба и
биват
осъждани в
незначителност,
липса на
стойност, а от
друга страна
биват
разединявани
и държани
далече едни
от други.
Тези четири
понятия
описват
формите на
структурното
насилие. Те
всички имат
връзка с
въпроса за
половете -
дори и тогава,
когато
смъртността
и болестите
при жените са
по-ниски и
жените имат
по-големи
жизнени
очаквания от
мъжете.
Казано
накратко,
като форми на
насилието
експлоатацията
и
потисничеството
вървят ръка
за ръка: но те
не са
идентични."
[Johan Galtung,
Културно
насилие; в:
Гражданинът
в държавана 43, 2/1993,
стр. 107]
|
„Чрез
основното
разграничаване
между
персонално
и
структурно
насилие,
насилието
придобива
двоен
аспект, и
същото се
отнася и за
мира, който
се определя
като
отсъствие
на насилие.
Друго по-широко
понятие за
насилие ни
води към
едно по-широко
понятие за
мир: мирът,
дефиниран
като
отсъствие
на
персонално
и
структурно
насилие. Ние
определяме
тези две
форми като
негативен
или
позитивен
мир.“ [Johan Galtung] |
[Автор:
Рагнар Мюлер]
[Начало
на страница]
|