|
| |
Цивилизиране
на конфликта
"Конфликтите
представляват
неотменна
част от всеки
обществен
строй. Когато
те биват
решавани със
средствата
на насилието,
се допуска
разгръщането
на техния
деструктивен
потенциал и
те могат да
дестабилизират
реда в дадено
общество, ако
не и съвсем да
го поставят
под въпрос.
Или казано
другояче:
успешното
преодоляване
на даден
конфликт
може да
предизвика
положителни
ефекти - като
се
приспособим
към
методите и правилата,
които
позволяват
овладяването
на конфликта,
неговото
канализиране
и
възможността
за
ненасилственото
му уреждане.
Ние не сме
заинтересовани
от
потискането
или
отлагането
на конфликти:
Нашият
интерес е
насочен
повече към
потискането
на насилието
в процеса на
уреждането
на конфликта -
и именно това
може да се
определи
като
цивилизиране
на конфликта.
Под
цивилизиране
на първо
място се
разбира
процесът на
растящо
овладяване
на афектите
на човека
чрез човека в
обществото.
Ние
възприемаме
този процес
като водещо
напред
рационализиране
и
интелектуализиране
на
съществуването,
като път
между
импулсивно-наивното
към
контролирано-рефлектираното
противопоставяне
с нашата
естествена и
обществена
среда.
 |
Норберт
Елиас
подходящо
определя
този процес
като процес
на "повдигане
на прага на
неудобството"
- или като
процес на "неудобство
от
употребата
на насилие
при
конфликтна
ситуация".
Когато ни е
неудобно от
прибягването
до насилие,
самите ние
ще търсим
пътища и
средства да
избегнем
това
неудобство:
чрез отказ
от
употребата
на насилие.
Може би още
по-важното:
Елиас
показва и
това, че
образованието
в модерните
териториални
държави
върви
успоредно с
процеса на
цивилизиране,
в който
афектите и
стандартите
в
поведението
на хората
изцяло се
променят:
засилва се
емоционалния
самоконтрол
на човека,
механизмите
на този
самоконтрол
силно се
изменят.
Докато
преди
контрола
върху
човешките
афекти
почиваше
върху един
външен
контрол, в
процеса на
цивилизиране
на
междучовешките
взаимоотношения
той се
превръща в
отделен за
всеки човек
самоконтрол. (...) |
Самоконтролът
и контрола
над афектите
водят до по-голяма
сигурност;
владеещият
се и
самоуправляващ
се човек
повишава
автономията
спрямо
своята
собствена
природа,
контролира
сам своите
афекти, не
трябва
насилствено
да бъде
ограничаван
от вън. (...)
 |
В
преносен
смисъл
преди
всичко Dieter Senghaas
изтъкна
релевантността
на процеса
на
цивилизиране
за
ограничаването
и
преодоляването
на
употребата
на
насилието в
междуобществените
взаимоотношения:
"В
международната
система се
наблюдават
два процеса
с дълга
продължителност:
борба за
власт на
различни
богаташки
кръгове,
както и
създаване
на мрежи с
различна
гъстота. С
двете
явления се
занимава
мирното
изследване:
с борбата за
власт,
защото от
нея може да
се роди
насилие, в
краен
случай
война; с
мрежите,
защото те
трябва да
проникнат в
тази борба
за власт.
Между двете
явления
съществува
диалектическа
връзка: |
Колкото
по-нерегулирана
е борбата за
власт,
толкова по-малки
са шансовете
за
преодоляването
на конфликт;
колкото по-добре
изразени са
мрежите,
толкова по-голяма
е
вероятността
съперничеството
за власт да
бъде
овладяно в
неговото
зараждане,
както и
неизбежните
сблъсъци на
интересите
да се
овладеят и
протичат
мирно.
Съдържанието
на процеса на
цивилизиране
се състои в
това, да
превърне
потенциално
изпълнената
с насилие борба
за власт в
мирно
уреждане на
конфликт.
Целта е
трансформирането
на конфликта.
По този начин
властта не се
елиминира, а
ограничава.
Тя се
съпътства от
законовото
уреждане на
противоречията.
Едно такова
цивилизиране
на борбата за
власт и по
този начин на
политиката
протече
първо в
класическата
западна
териториална
държава. В нея
се стигна до
стъпаловидното
монополизиране
на насилието
и
образуването
на работещо
общество и
икономика.
Развитието
на
легитимния
държавен
монопол
върху
насилието
доведе до
отнемането
на "частния"
характер на
насилието;
установяването
на условията
на
конкуренцията
превърнаха
рационалното
икономическо
действие в
императив.
Утвърди се
практическият
начин на
действие.
Монополизирането
на
политическата
власт и
икономическото
насилие
провокираха
в течение на
времето
изискването
за
демократично
участие на
широките
слоеве на
населението.
Така
постепенно в
дългогодишните
обществено-политически
конфликти се
разви
демократичната
правова
държава. В нея
конфликтите
се уреждат по
институционален
начин."
Като
обобщение
може да се
каже, че
процеса на
цивилизиране
допринася за
преодоляването
на
колективното
насилие. Той е
резултат от
дългогодишни
промени в
политическата
структура и
социо-иикономическите
условия на
съществуване
на
обществото и
индивидите.
Все по-значими
стават тези
културни
промени,
които водят
до морално
делегитимиране
на насилието
или поне до
ограничаване
на тези
слечаи, при
които
насилието
все още се
счита за
легитимно.
В
международните
връзки
въздействието
на така
описания
процес на
цивилизиране
може да се
обобщи
особено ясно
в правната
основа на
отказа или
забраната от
насилие. Под
това се
разбира
валидното за
дадена
държава
задължение,
да се откаже
от заплахата
или
употребата
на насилие
спрямо друга
държава.
Например
член 2, абз. 4 от
Хартата на
Обединените
Нации
определя
следното: "Всички
членове се
отказват в
международните
си връзки от
заплахата
или
употребата
на насилие,
което е
насочено
срещу
териториалната
цялост или
политическата
независимост
на дадена
държава или
по някакъв
начин
противостои
на целите на
Обединените
Нации."
Въпреки това
от края на
Втората
Световна
война са
водени
повече от 160
войни.
Възниква
въпросът,
дали
проблемът с
ограничаването
и
преодоляването
на насилието
не трябва да
се разглежда
от различна
от
междудържавната
перспектива,
тъй като все
пак
международното
право не
легитимира
употребата
на насилие, но
поради
липсата на
инстанция за
контрол над
налагането
на тази
делегитимация
в
отношенията
между
държавите, не
може да се
постигне
необходимото
въздействие."
[от: Reinhard
Meyers: Основни
понятия,
структури и
теоретични
перспективи
на
международните
отношения, в:
Федерална
централа за
полтическо
образование:
Основи на
политиката, 2-ро
изд., Бон 1993, стр. 283-285]
[Начало
на страница]
|
