Курс 3

Нагоре Курс 2 Курс 3 Курс 4 Курс 5 UNESCO

 

Принципи
Изходна точка
Основи
Съседи
Граници


 

Мирна педагогика

Курс 3: Защо е нужна мирна педагогика?

След въвеждането на определение в Курс 1 и заниманието с политико-научната основа в Курс 2, тази част е посветена на задачите и целите на мирната педагогика. Гюнтер Гугел и Ули Йегер от  Института за мирна педагогика в Тюбинген разграничават в настоящия текст три основни ключови елемента на мирното възпитание, които са тясно свързани помежду си и взаимно се допълват:


Предоставяне на познание за мира 

Познанието за мира е важно, за да могат да бъдат разбрани връзките между нещата, събитията и да е възможен самостоятелен анализ, както и изграждането на стратегии в ситуации на война и насилие. Според нашите разбирания това познание на първо място е със съвсем конкретен характер: към това спадат познаването на причините за война и насиле, за индивидуалните предпоставки за мир, както и за техните обществени и международни рамкови условия. Към това спада освен това и убеждението в собствените възможности и способности. Предоставянето на това познание може да бъде част от международната образователна дейност в училище, в рамките на образованието за възрастни, както и чрез самостоятелно организирани учебни процеси в рамките на базови групи. Не е възможно отговорно мирно възпитание без наличието на това познание, като от друга страна само по себе си то не е достатъчно и трябва да бъде допълвано от други компененции.

Насоки
Как може да бъде придобита способността да се реагира при конфликти от индивидуално, обществено и международно естество, да бъдат разпознавани интересите, стоящи зад тях и да бъдат намирани решенията? Да бъдат предоставени разбираеми за всички напътствия за добиването на такава способност, това е една от най-трудните задачи на мирното възпитание. Дори мирните педагози и изследователи винаги трябва да доказват собствената си убедителност, тъй като не може да става дума за изброяването на нови постулати, а преди всичко за практическа помощ в педагогическото ежедневие. Индивидуалната способност за мир означава например развитието на вътрешна сила и утвърждаването на собственото съзнание - не за да напътстваме другите, а за да можем да общуваме без бариери, да осъзнаваме собствените си предразсъдъци, но и да участваме в политическите събития по такъв начин, че да е възможен ангажимент в посока намаляване на насилието и участие в демократичния живот на обществото.

Познаването на собствената позиция е важна предпоставка за проявата на гражданска доблест. Под гражданска доблест например се разбира формирането на собственото мнение - дори и спрямо тези над нас - и това става не само в личната, но и в обществената сфера. Необходимите за отстояването на самостоятелната позиция морални мащаби трябва да бъдат оценявани по-високо, отколкото само опортюнистично приспособяване, като моралното действие е свързано с придобиването на конкретни умения. Свързаните с практикуването на гражданска доблест лични жертви съзнателно трябва да бъдат рискувани. Това води до освобождаване на собствените ни страхове. Гражданската доблест може да означава и отхвърлянето при нужда на подчинението спрямо висшестоящите (или спрямо цели структури). Без поемането на отговорност за собствените действия не е възможна способността за мир.

Този аспект на мирното възпитание е свързан директно с възпитанието на децата и младежите и поведението им при отхвърляне на подчинението, при реакция на възражение или противоречие. Защото тези модели на поведение не могат да бъдат тълкувани само като "на пук" или непослушание, а по-скоро са израз на развиваща се самостоятелност, както и общуване с авторитети.

Често способността за мир се бърка с друго пресилено поведение или се реагира негативно спрямо хората, които се стремят към мир, като се твърди, че въпреки техните високи морални разбирания, тяхната представа за истинския живот не е реалистична, и че те не биха били имали шансове в конкуриращото се общество. А всъщност е точно обратното. Не е възможно оцеляването за определено семейство или общество, ако конкурентният принцип е единственият водещ принцип. В днешно време способността да живееш и оцелееш зависи повече от кооперативните и социални способности: към това спада и способността за работа в група, преценяването на въздействието на собствените ни действия върху другите, съобразяването с другите, както и отговорността спрямо околната среда. За да бъдат различавани проблемните сфери и те съзнателно да бъдат преодолявани, е нужна способността за саморефлекс. Защото едно все по-добро и задълбочено познаване на собствената ни личност и свързаните с нея реакции е важна предпоставка аза способността за мир.

Мирната изследователка Хане-Маргет Биркенбах от проектния съюз Мирни науки Киел предсоставя за дискусия редица "неудобства", които трябва да бъдат приети от отделните хора, за да е възможно придобиването на способността за мир: в този случай става дума на първо място за готовността и способността за оценка на собствения личен принос към политиката. По-скоро става дума за развиването на способността да си представим възможните отрицателни способности за другите хора. Става дума и за изграждането на защита спрямо натиска, нетолерирането на насилието в личния и обществен живот.

Друга сфера представлява съзнаването на личната вътрешена склонност към насилие, неговото тематизиране, работата с него, както и отказа от обичайни насилствени форми на поведение и развиването на алтернативи спрямо тях. Важна сфера на обучение се съдържа в творческата връзка на перманентната нужда от оправдание в конфликта между пацифициране и насилие с политическите променливи перспективи. По този начин могат да бъдат засегнати само обективни демократични дефицити. Да се сложи край на самоопределянето като жертва и да се спечели самоуважението като политически субект, това е една друга важна цел. Къде и как могат да бъдат развивани такива способности и качества, това е съществен проблем на мирното възпитание.

Насоки за мирни действия

Подбудата за самостоятелни политически действия е неразделна част от мирното възпитание. Някои смятат, че мирното възпитание трябва да се разбира като педагогическо отклонение от мирното движение. Има нещо симпатично в това твърдение, но предпоставките, методите и адресатите на мирното възпитание и мирното движение са толкова различни, че въпреки всички прилики относно критиката спрямо насилието и представата за мир не е възможно абсолютно оприличаване, а и то не е необходимо.

Мирните действия имат за цел оказване на влияние върху политическите решения на местно, държавно и международно ниво и могат да имат различни форми. В по-тесен смисъл това означава например участието в акции на ненасилствено гражданско неподчинение срещу войната и подготовката за война. Тези действия са многостранни - акции на блокади при ракетни бази, които бяха важен елемент от мирното движение предимно през осемдесетте години, гладни стачки, с които се привлича вниманието върху проблематиката на атомните опити и др. Днес активността на международното мирно движение е особено значима, като действията се простират от проекти на международно обучение до ненасилствена намеса в кризисни региони. Мирното възпитание има задачата да поощрява политическия ангажимент, също и чрез очертаване на границите на тези мирни действия и полето на осъществяването им.

Но мирното възпитание трябва да допринася и за това, не само някои особено ангажирани хора на основата на тяхната финансова или лична ситуация да могат да си "позволят ангажимент спрямо мира", но да бъдат отворени възможностите за участие за колкото се може повече граждани със съвсем нормално професионално и лично ежедневие. Към това принадлежи заниманието с информацията, както и смелостта, в училище, на работното място или сред приятели да бъде отстоявана собствената позиция относно въздействията на военните интервенции.

Става ясно, колко тясно са свързани помежду си познанието за мира, способността за мир и мирните действия. Ясно става обаче и това, колко много усилия са нужни, за да могат да бъдат опрадвани изискванията на мирното възпитание.

[от: Günther Gugel / Uli Jäger: Не е нужно насилие. Въведение в мирно-педагогическото мислене и действие, 3-то издание, Тюбинген 1997, стр. 16-42; интернет-версия: http://www.friedenspaedagogik.de/themen/f_erzieh/fe3.htm]

Други раздели:

bullet

Принципи на мирното възпитание

bullet

Изходна точка на мирното възпитание 

bullet

Основи на мирното възпитание: Срещу насилие и за мир

bullet

Съседни дисциплини: Трети свят, човешки права и др.

bullet

Граници на мирното възпитание 

[Начало на страница]

 

Теми Права на човека  I  Примери  I  Демокрация  I  Партии  I  Европа  I  Глобализация  I  Обединени Нации  I  Уст. развитие

Методи:    Политическа дидактика    I    Мирна педагогика    I    Методи

     

Тези Online-материали за политическо образование са разработени от agora-wissen, Сдружение за разпространение на знания чрез нови медии и политическо образование, Щутгарт. Моля, обръщайте се към нас при въпроси и забележки.