|

| |
 |
В настоящия
текст
Гюнтер
Гугел и Ули
Йегер от Института
за мирна педагогика
Тюбинген
посочват
изходната
точка при
всяка мирно-педагогическа
работа -
способността
на човека да
бъде
възпитаван
и да се учи.
Те
акцентират
и върху това,
че не е
достатъчно
да се работи
само на
нивото на
отделния
индивид. |
"В
много
текстове и
програми
като
обосновка за
мирното
възпитание
може да се
срещне едно
изречение от
увода на
конституцията
на ЮНЕСКО от 1945
година: "Тъй
като войните
започват в
главите на
хората,
именно в
главите на
хората трябва да се
възпита
грижа за мира".
С право от
това
изказване се
извежда
идеята, че
хората могат
да се научат
на това, как
да се
съжителства
по мирен
начин и как
мирът може да
бъде
подготвян в
целия свят. В
мирната
педагогика
се знае,
благодарение
на много (отчасти
научни)
митове, че
никой не е "по
природа"
склонен на
насилие, че на
хората са
отредени
определени
заложби,
които
оказват
влияние
върху
тяхното
поведение, но
никога
напълно не
могат да се
определят.
Затова
възпитанието
принципно е
възможно и
изпълнено
със смисъл.
Изходни
точки за
всяка форма
на мирно
възпитание
са основите на
поведението
и
съответните
нагласи,
начини и
стратегии на
действие на
индивиди и
групи. Но
това
означава ли,
че чрез
промените в
субективните
нагласи и
предразсъдъци
могат да
бъдат
премахнати
войната и
насилието?
Разбира се,
хората са
отговорни за
войните и
насилието и
могат да
сложат край
на това, да го
подчинят и
преодолеят,
когато го
искат и са
способни на
това. Дълъг е
пътят от
промените на
нагласите в
отделните
хора до
промените в
обществените
и
международни
структури на
властта.
На първо
място е нужно
да се откроят
тези
структури на
властта и
стоящите зад
тях различия
на
интересите
между хора,
общества и
държави,
както и
начините на
решаването
на
конфликтите.
Едно от най-важните
открития на
мирното
изследване е,
че не е
достатъчно,
за
възникването
на войни и
насилие да
бъдат
обвинени
предразсъдъците
и
националните
стереотипи,
въпреки, че те
допринасят
за
субективната
готовност за
война и също
могат да
бъдат
институционализирани.
Затова би
било
погрешно в
мирното
възпитание
да се
концентрираме
само върху
промените на
индивидуалните
нагласи,
въпреки
тяхната
важност.
Анализът на
обществените
и
международни
структури на
властта
трябва да е
неотменна
част от
мирната
педагогика и
акцентът да
бъде
поставен
върху
разбирането
на
конфликтите
и подхода към
тях на всички
нива (...).
Изследвания
на условията
на
социализация
на
участващите
във войни
показаха, че
възпитанието,
което прави
възможно
заниманието
с
хуманитарните
ценности,
основаващи
се на
равноправните
връзки, не
превръща
емоциите в
табу, не
постулизира
тези неща, а
интегрирано
в
ежедневието
води при
подрастващите
и младежите
до
отхвърлянето
на насилието,
до
готовността
за социална и
политическа
ангажираност,
както и до
търсенето на
лишени от
насилие
възможности
за
решаването
на
конфликтите.
Познатите експерименти
на
подчинение на
Милграм и
последвалите
ги
изследвания
категорично
показаха, че
съществува
тясна връзка
между
указанията
на
предполагаем
авторитет и
готовността
за употреба
на насилие.
Затова
основно за
мирната
педагогика е
схващането,
че
готовността
на три
четвърти от
хората, взети
за
осъществяването
на опита, да
измъчват или
дори убият
човек, не може
да бъде
обяснена с
така
наречената
вродена
склонност
към агресия: "На
яве излиза
нещо много
опасно:
склонността на хората, да
отхвърлят
своята
човечност,
когато са под
влияние на
стоящи по-горе
структури.
Добродетелите
като лоялност,
дисциплина
и
саможертва,
които по
отделно така
високо ценим,
именно са
качествата, с които
тази военна
машина за
унищожение
злоупотребява
и прави
хората
зависими" (Стенли
Милграм).
Имайки
предвид това,
мирното
възпитание
трябва да
предизвиква
у хората
повече
скептицизъм
спрямо
подобни
авторитарни
системи и
повече
отговорност
за
собствените
действия."
[Günther
Gugel / Uli Jäger:
Не
е нужно
насилие.
Въведение в
мирно-педагогическото
мислене и
действие.3-то
изд., Tübingen 1997;
интернет-версия:
http://www.friedenspaedagogik.de/themen/f_erzieh/fe3.htm]
 |
На експериментите
на Милграм
е посветен
кратък
допълнителен
текст.
Доклад на
Проф. Др.
Вернер
Щангл
описва
идеята на опитите и
най-важните
резултати
от
експериментите,
които могат
по различен
начин да
бъдат от
полза в
мирно-педагогическата
работа [... към
текста "Експериментите
на Милграм"]. |
[Начало
на страница]
|