Взаимозависимост и микро- и макро-ниво: Въпросите за причините за недоволство и насилие, за условията за мир и възможностите за цивилно разритие се разглеждат както на индивидуално, обществено, както и на международно ниво, за да се пояснят общите зависимости и връзки.

Цялостност: Свързването на индивидуалното и колективното, на личното и политическото систематично се има предвид при изграждането и протичането на учебните процеси.

Смяна на перспективата: Представената гледна точка "от долу" винаги означава, че други гледни точки и "информации от другата страна" също са естествени и важни части на работата.

Диференциране на понятието за мир: Скептицизмът спрямо "постановените представи" и дефиниции за това, какво е мир и как той може да бъде постигнат, позволява развитието на собствени идеи и отключва творчеството.

Мислене в алтернативи: Мисленето в алтернативи възпитава скептицизъм спрямо политически идеи, които искат да предизвикат вярата, че употребата на насилие (и войните) в определени ситуации са необходими за да установят ред (да се преборят с тероризма, да намалят заплахите, да запазят легитимните собствени интереси...).

Саморефлекс: Програматичното критично отношение към възприеманата действителност включва и собствената гледна точка и поощрява развитието на собствената критична способност.

Научна обосновка: Близостта на изследването на мира и конфликта с нейните (не винаги еднозначни, но полезни) резултати прави възможно научното изследване на практиката.

Перспективност: Транспарентни визии, как може да изглежда едно друго, мирно, лишено от насилие, социално справедливо съжителство, предоставя перспективи за бъдещето.

Свобода от насилие: Доверието във властта на свободата от насилие, което разбира свободата от насилие не като слабост, а като сила и е свързано с посочването на конкретни усилия, възможности за действие и опит в цивилното уреждане на конфликти, води до хуманните принципи на действие.

Дългосрочност: Знанието за това, че педагогическата работа изисква дългосрочна перспектива, както и познанието за ограничеността на собствените усилия предпазва от резигнация и прави възможни реалистичните методи на работа.

Хомогенност път-цел: Знанието за взаимната принадлежност между цел, съдържание и метод във възпитателната и образователна работа улеснява достоверността и е водещ мотив за методически-дидактичен подход..