|
| |
 |
В настоящия
текст
Гюнтер
Гугел и Ули
Йегер от Института
за мирна педагогика
Тюбинген
изброяват "мирно-педагогически
основи", в
отговор на
постоянно
растящата критика
спрямо
наивната и/или
едностранчива
перспектива
на мирната
педагогика. |
"Мирно-педагогическите
възгледи все
още се
отъждествяват
с един наивен
поглед
спрямо света,
обвързан с
доктрините
на пацифизма.
Подобни
гласове
очевидно не
изясняват
нито
диференцираните
подходи, нито
основите и
основните
убеждения на
мирната
педагогика,
както това се
прави в
Института за
мирна
педагогика в
Тюбинген. Към
"мирно-педагогическите
Basics" спадат:
 | Взаимозависимост
и микро- и
макро-ниво:
Въпросите
за
причините
за
недоволство
и насилие, за
условията
за мир и
възможностите
за цивилно
разритие се
разглеждат
както на
индивидуално,
обществено,
както и на
международно
ниво, за да се
пояснят
общите
зависимости
и връзки. |
 | Цялостност:
Свързването
на
индивидуалното
и
колективното,
на личното и
политическото
систематично
се има
предвид при
изграждането
и
протичането
на учебните
процеси. |
 | Смяна
на
перспективата:
Представената
гледна
точка "от
долу"
винаги
означава, че
други
гледни
точки и "информации
от другата
страна"
също са
естествени
и важни
части на работата. |
 | Диференциране
на
понятието
за мир:
Скептицизмът
спрямо "постановените
представи"
и дефиниции
за това,
какво е мир и
как той може
да бъде
постигнат,
позволява
развитието
на
собствени
идеи и
отключва
творчеството. |
 | Мислене
в
алтернативи:
Мисленето в
алтернативи
възпитава
скептицизъм
спрямо
политически
идеи, които
искат да
предизвикат
вярата, че
употребата
на насилие (и
войните) в
определени
ситуации са
необходими
за да
установят
ред (да се
преборят с
тероризма,
да намалят
заплахите,
да запазят
легитимните
собствени
интереси...). |
 | Саморефлекс:
Програматичното
критично
отношение
към
възприеманата
действителност
включва и
собствената
гледна
точка и
поощрява
развитието
на
собствената
критична
способност. |
 |
Научна
обосновка:
Близостта
на
изследването
на мира и
конфликта с
нейните (не
винаги
еднозначни,
но полезни)
резултати
прави
възможно
научното
изследване
на
практиката. |
 |
Перспективност:
Транспарентни
визии, как
може да
изглежда
едно друго,
мирно,
лишено от
насилие,
социално
справедливо
съжителство,
предоставя
перспективи
за бъдещето. |
 | Свобода
от насилие:
Доверието
във властта
на
свободата
от насилие,
което
разбира
свободата
от насилие
не като
слабост, а
като сила и е
свързано с
посочването
на
конкретни
усилия,
възможности
за действие
и опит в
цивилното
уреждане на
конфликти,
води до
хуманните
принципи на
действие. |
 | Дългосрочност:
Знанието за
това, че
педагогическата
работа
изисква
дългосрочна
перспектива,
както и
познанието
за
ограничеността
на
собствените
усилия
предпазва
от
резигнация
и прави
възможни
реалистичните
методи на
работа. |
 |
Хомогенност
път-цел:
Знанието за
взаимната
принадлежност
между цел,
съдържание
и метод във
възпитателната
и
образователна
работа
улеснява
достоверността
и е водещ
мотив за
методически-дидактичен
подход.. |
В
своя труд "Педагогика
на другия"
австрийският
педагог
Вернер
Виинтерщайнер
формулира
същността на
идеята за
мира като "подход
спрямо
другия, който
се
характеризира
с уважение,
вместо
потисничество,
който приема
другостта на
другия и се
оставя да
бъде
докоснат от
нея, без да я
накърни.
Педагогиката
на другия е
практиката
на тази среща.
Тя е нейната
собствена
позиция, тя
олицетворява
нейната
поука."
[от: Günther Gugel / Uli Jäger,
Friedenspädagogik
nach dem Irak-Krieg: Kontinuität und neue Ansätze; in: kursiv 4/2003]
[Начало
на страница]
|