"(...) В мирното възпитание трябва да се създаде и реалистично разбиране за това, колко слаби са неговите възможности за оказване на влияние и колко многообразни и силни са влиянията, които противостоят на неговите цели. В мирната педагогика се знае, че обикновено хората се оформят не само под влиянието на поведението на родители, учители и възпитатели, а и чрез техния ежедневен опит, по начина, по който е организиран обществения живот и по който се отнасяме към проблемите.

Имайки предвид това е важно, да се определят границите на мирното възпитание и те да се обвържат с действията, за да могат да се избегнат фалшиви надежди и илюзии. От примера на настоящото отношение на политиката и обществото спрямо (младежкия) рехтсекстремизъм става ясно, колко тесни са границите на мирното възпитание, дори и тогава, когато по-голямата част от обществото осъжда рехтсекстремизма.

Защото мирното възпитание не е в състояние нито да реши обществените проблеми, като например недостатъчните и несправедливо разпределени ресурси, нито да балансира занемареността на образованието на младежта. Мирно-възпитателните мерки срещу рехтсекстремизма стават още по-трудно приложими, когато отговорните политически лица във всички партии не са в състояние или не искат да са в състояние, да придадат положителност, приятелска нотка, на обществения климат спрямо чужденци и бежанци.

Мирното възпитание рухва, когато - с оглед на бързите решения - се влагат милиони в проекти, които са под въпрос от педагогическа гледна точка. Всички разбирания за едно мирно съвместно съществуване на хората остават на думи, когато се съкращават средствата за просветни кампании, фондовете за създаването на критически филмови проекти или се пести при образованието и преквалифицирането на възпитателите и учителите.

Мирното възпитание се нуждае от по-изгодни рамкови условия, които поощряват неговото институционализиране и осъществяват системна и постоянна работа. Само тогава мирното възпитание има шанса, изцяло да разгърне своята ефикасност. Това за съжаление никога не беше възможно в страната на "благоденствието" Германия. Така често за мирното възпитание не остава нищо друго, освен постоянно да дава знак за опасните ситуации и явления, за да не бъдат забравени и подценявани, да посочва отговорните за тях, да дава предложения и да работи "на дребно" за големите промени."

[Günther Gugel / Uli Jäger: Не е нужно насилие . Въведение в мирно-педагогическото мислене и действие, 3-то изд., Tübingen 1997; интернет-версия: http://www.friedenspaedagogik.de/themen/f_erzieh/fe3.htm]

[Начало на страница]

Теми:  Права на човека  I  Примери  I  Демокрация  I  Партии  I  Европа  I  Глобализация  I  Обединени Нации  I  Уст. развитие

Методи:    Политическа дидактика    I    Мирна педагогика    I    Методи

     

Тези Online-материали за политическо образование са разработени от agora-wissen, Сдружение за разпространение на знания чрез нови медии и политическо образование, Щутгарт. Моля, обръщайте се към нас при въпроси и забележки.