Налагането на понятието на Йохан Галтунг доведе не само до одобрение, но и до критика от страна на така наречената "комисия за насилието". Това е независима група от експерти, която е упълномощена от правителството на Федерална Република Германия, да прави анализи и предложения за премахването на насилието, които се съдържат от 1990 година в четирите тома на "доклада на насилието". Комисията използва при своите проучвания едно тясно понятие за насилие, в чийто център стоят "форми на психическо насилие". С понятието за структурното насилие според комисията "понятието за насилие значително се разшири, защото всякакъв род пречки пред разгръщането на човешките способности, се определят като насилие (...)."

Ограничената дефиниция на насилие насочва към търсенето на причините за недостатъците и дефицитите в личностните качества на извършителите на насилие и социалните възпитателни институции, на които те са подчинени. По този начин политическите конфликти преминават в правови. Тази перспектива е причина да се избегне анализирането на стратегията на действие на упражняващите власт като реакция върху собствения опит с насилие, за да се разбере, поради какви причини се поражда насилието (...).

По-голяма тежест имат други възражения срещу "широкото" понятие за насилие. Професорът по педагогика Андреас Флитнер насочва вниманието към това, че това разширяване на понятието води до неточности, и че по този начин лесно се сливат различните степени на насилие: "Аз съм за пестелива и редуцирана употреба на това понятие, но не бих искал да бъда бъркан с тези, които криминализират действията на насилие, без да виждат връзката между нещата. (...) С тази пледоария за едно разграничаване в никакъв случай не искам да поставя под въпрос откритията, които поясниха тясната връзка между директното насилие, или насилието на оръжията и начина на упражняване на насилие. Бих искал само, да не се говори едновременно и смесено за различни нива и начини на действие."

Тази критика трябва да се възприема сериозно и принуждава всички, които ползват широкото понятие за насилие да бъдат прецизни. С право вниманието се насочва към това, че повече отколкото през миналото сега е важно да се има предвид по-голямото взаимодействие и степените на ескалация на трите нива на насилие и да се търсят възможности, този кръг да бъде прекъснат.

Както при интерпретацията на постановления, при определянето на понятия също изпъква опасността от политическото инструментализиране. Защото дефинициите са не само съгласуваност относно съдържанието, но и въпрос на власт. Криещите се зад тях интереси могат да се различат при съдържателното общуване и диалога между всички участващи партии и личности (...).

Но в центъра на вниманието на мирното възпитание не е само определянето на това, какво да се разбира под насилие. И това, което трябва да се разбира под мир, може да бъде посочено, като не съществуваи не може да съществува обща дефиниция за мир. Мирът често се описва като състояние, предвид се има отсъствието на война (негативен мир).

Но това не е достатъчно, защото мирът е повече от не-война, повече от мълчанието на оръжията: мирът се дефинира като целенасочен процес, в който хората със своя ангажимент се опитват да уреждат конфликти с мирни средства, да осъществяват човешки права, социална справедливост и демокрация (позитивен мир).

Според това разбиране пътят е целта, както се изразява Махатма Ганди. Този процес не може да приключи в едно крайно състояние, което веднъж постигнато не може да бъде нарушено. Когато мирът се разбира като процес, може постоянно да се работи за неговото осъществяване на основата на отсъствието на война.

[Günther Gugel / Uli Jäger: Не е нужно насилие. Въведение в мирно-педагогическото мислене и действие. 3-то издание, Tübingen 1997; интернет-версия: http://www.friedenspaedagogik.de/themen/f_erzieh/fe3.htm]

[Начало на страница]

Теми:  Права на човека  I  Примери  I  Демокрация  I  Партии  I  Европа  I  Глобализация  I  Обединени Нации  I  Уст. развитие

Методи:    Политическа дидактика    I    Мирна педагогика    I    Методи

     

Тези Online-материали за политическо образование са разработени от agora-wissen, Сдружение за разпространение на знания чрез нови медии и политическо образование, Щутгарт. Моля, обръщайте се към нас при въпроси и забележки.