"Опорни точки за мирната педагогика в работата с войната и мира са въпроса за структурите на не-мира и търсенето на условията за мир. През отминалите петнадесет години и двата аспекта фундаментално се промениха. С края на конфликта изток-запад и ускоряващата се глобализация на международно ниво се появяват нови опасности за световния мир (тероризъм, нови видове война, хегемониални претенции), без старите проблеми да бъдат решавани (например понататъшното разпространение на атомни оръжия).

В същото време превръщането на света в "глобално село" заедно с все по-голямото участие на новите актьори (неправителствени организации) и развитието на нови медии, правят възможни непознати до сега контакти и поглед извън националната ограниченост. Открива се ново, глобално измерение на ученето, спрямо което се чувства задължена и мирната педагогика на основата на нейната история на възникване.

Учените, работещи в сферата на мирната педагогика подчертават това, че е необходима огромна промяна в манталитета, за да се развиват продуктивно описаните политически съотношения в посока "мир". Вместо национална политика на интересите, властта и цените е необходима регионална политика на разбирателство, мир и контакти, казва например Ханс Кюнг, основател на „проекта Weltethos“. Затова е необходим нов начин на мислене не само от страна на новите органицазии. Националните, етнически и религиозни различия трябва да се приемат като обогатяване, а не като заплаха.

Това ново мислене изисква не врагове, а партньори, конкуренти и опоненти. Вместо военна конфронтация на лице е цивилната конкуренция. Политиката вече не трябва да се ориентира спрямо играта за нула разходи, при която печели само един за сметка на другите. Извън апелативното ниво проектът "мир" става все по-диференциран и расте под формата на детайлирани анализи и описания на условията на мира.

За да се развива "проектът мир" и да се разгръща мирно-педагогическото мислене и действие е необходим обществен и политически климат, който еднозначно дава приоритет на цивилизираното решаване на конфликти и се стреми на национално и международно ниво към култура на конфликта. Цивилизираното решаване на конфликт не е на първо място въпрос на техника, а въпрос на мислене и действие.

Мирни изследователи на Фондация Развитие и мир с основание стигат до следната оценка: „За преодоляването на конфликтите се говори отдавна - но това е променило малко до момента. Не рядко тактически съображения спрямо приятелски правителства пречат за обещаващите успех начини на конструктивно решаване на конфликти (...). Инвестициите на Германия и Европейския съюз в междукултурния диалог от години намаляват. Това погрешно развитие на фона на бързата глобализация трябва бързо да бъде поправено.“ (…)

Критичното занимание с насилието и конфликтите е същността на мирната педагогика. Към това спада и това, насилието да бъде възприемано във всичките му исторически и обществени форми, да се прекъсне динамиката на ескалация, както и да се възприеме конструктивния подход спрямо конфликтите на всички нива. Насилието трябва да се разбира като част от една деструктивна динамика на конфликта.

Войната в този контекст трябва да се разбира като брутална форма на колективно упражняване на насилие, която трябва да бъде преодоляна. Изследователите в тази сфера отдавна дават сигнали за това, че в модерния свят конфликтите вече не могат да се решават с насилие, че евентуално чрез военни средства две страни краткосрочно могат да се помирят, но че не може по този начин да се постигне стабилизиране на регионите или решение на основните конфликти. Най-младите примери от Близкия Изток, Афганистан и Ирак са безспорни примери за това (...).

Война, мир и начин на живот - връзката между гарантирането на съществуването и потребността от сигурност от една страна и военните събития и рани от друга страна става все по-тясна в глобализиращия се свят и може да изпъкне в рамките на политическата образователна дейност и нейното ежедневие. На лице са например обществените и личностни връзки, когато във войните на днешния свят освен за другите фактори става дума и за ресурси като петрол (войната в Ирак) или Coltan (войната в Конго) и трябва да бъде изпитано собственото отношение спрямо благосътоянието и развитието.

Именно за младежите може да е полезно, когато им бъде разяснявана връзката между употребата на електронни чипове за мобилни телефони и гражданските войни в Африка. В крайна сметка тук става дума за въпроса, на каква цена за другите сме готови да задоволяваме собствените си потребности от сигурност и благоденствие. В концепциите на тази теза трябва да се има предвид и проблематиката на възпитанието на емпатия спрямо другите хора. Изрично се акцентира върху това в рамките на заниманието с глобалното учене (...)."

[от: Günther Gugel / Uli Jäger, Friedenspädagogik nach dem Irak-Krieg: Kontinuität und neue Ansätze; in: kursiv 4/2003]

[Начало на страница]

Теми:  Права на човека  I  Примери  I  Демокрация  I  Партии  I  Европа  I  Глобализация  I  Обединени Нации  I  Уст. развитие

Методи:    Политическа дидактика    I    Мирна педагогика    I    Методи

     

Тези Online-материали за политическо образование са разработени от agora-wissen, Сдружение за разпространение на знания чрез нови медии и политическо образование, Щутгарт. Моля, обръщайте се към нас при въпроси и забележки.